| | |

Петар Колев: Русија продолжува да ја користи Србија како алатка за дестабилизација на Балканот

Петър Колев, бивш ръководител на Гражданския демократичен съюз в Северна Македония, сега изпълнителен директор на БГНЕС, в интервю за Аудиокаста на “Фокус“ “Това е България“

Понеже засега сондажите сочат превес на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и на нейния кандидат проф. Силяновска, те наистина ли при изборна победа смятат да денонсират Договора за добросъседство?

Аз съм изненадан, че за пореден път България се превръща под някаква форма като тема за някакъв тип предизборна пропаганда в Македония. Защото ако погледнем честно и реално, в последния период от време, като че ли българската външна политика и дипломация е насочена към съвсем други въпроси. Аз не съм чел, нито пък съм виждал коментар по темата “Северна Македония”, включително и от маргинални структури в българското общество. Тоест, България намери общоевропейско решение по този въпрос, подкрепено решение с приемането на т.нар. “Рамка за преговори на Република Северна Македония”. И България не е променяла позицията си под никаква форма, още по-малко пък някоя от институциите в България е споделяла, че има някакво особено мнение.

Така че за българското общество, за българския политически елит и като цяло за Европейския съюз въпросът с интеграцията на Република Северна Македония е решен. Република Северна Македония има домашни задачи, които трябва да си ги напише. И тези домашни задачи не се решават чрез пропагандни изказвания по време на предизборна кампания, а се решават с конкретни неща, които тази държава трябва да направи. Но това, което се случва в момента, ни подсказва, че антибългаризмът като политическо поведение в Македония и политическа реторика явно все още има своята политическа почва и може да има някаква обществена подкрепа. Което от друга страна обвързва българският политически и дипломатически елит с неговата ключова роля в процесите на Западните Балкани.

Аз бих призовал българската дипломация внимателно да отбелязва тези прояви на агресия в Република Северна Македония, които са тип на политическа агресия в момента, да информира своите партньори в Европейския съюз, защото Българя има ключова роля в това европейските ни партньори да имат ясна представа: какви процеси текат в Западните Балкани и особено в Северна Македония, където ние имаме особени интереси. Така че мога само със съжаление да констатирам, че македонският политически елит не изневерява на своята интелектуална нескопосаност и трагедия, когато няма кадърността да предложи на македонското общество визия за следващите 30 години. Когато няма куража да направи ключови политически крачки в посока развитие на тази държава, да търси виновен някой друг. Най-често в Македония това е България, която е виновна за нещо.

Но в конкретния казус, единственият виновен за съдбата на днешната Северна Македония е македонският политически елит. И колкото някой да се опитва в Македония и в Скопие да си измие ръцете с това, че България му пречи за нещо, мисля, че на целия свят и на цяла Европа им стана ясно, че проблемът не е в София, а е в Скопие. Не може да имате едно решение, което е гласувано да започнем от един договор, който е подписан от две суверенни държави. И едната страна да не го изпълнява. След това имаме нов опит, дипломатически на ЕС, включително подкрепеното от България т.нар. “Френско предложение”, гласувано от двата парламента с мнозинство, с аплодисменти. И пак същата тази една страна продължава да не го изпълнява.

Няма човек в нормалния свят, включително при нашите евроатлантически партньори, който да не е наясно с това, че проблемът в двустранните отношения между Скопие и София не е в София. Той си има име, има си адрес, или както понякога се казва: и ЕГН. В конкретния случай президентът Пендаровски търси умишлена провокация, която провокация най-вероятно ще иска да генерира в някаква предизборна реторика. От друга страна съм длъжен да отбележа, че позицията на българското външно министерство беше изключително компетентна, изключително прецизна и изключително добронамерена. Българското външно министерство призова политиците в Скопие с по-прости думи да не оправдават собствената си некадърност с българската държава. Което между другото от една страна е изключително иронично, но от друга страна до голяма степен е самата фактология.

И аз се надявам, че с течение на времето все повече хора и в самата Македония го разбират. И това сигурно ще си проличи и на следващите избори. Защото изборната активност както в България, така и в Северна Македония намалява. До голяма степен има проява на т.нар. “протестен вот” на различни друг тип политически организации, които са извън двете големи партии ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ, които управляват вече 30 години Македония. Също така най-вероятно ще бъде изпратено ясно послание и на самите президентски избори, защото там има един ценз, и може би затова и някой прецени, че вторият тур на изборите трябва да съвпадне с парламентарните избори.

Защо? Какво ги накара?

Защото ако бяха само двамата кандидати Пендаровски и Силяновска, съгласно Македонската конституция, нужни са 40% избирателна активност, за да може да бъде легитимен втория тур на президентските избори. И аз съм убеден, че ако те не бяха съвпаднали с парламентарните, този ценз нямаше да бъде изпълнен. Защо? Защото македонското общество до голяма степен е уморено от тези постюгославски муцуни, които се опитват да играят ролята на реформатори в днешна Северна Македония. Стево Пендаровски е човек, който е започнал кариерата си в Комунистическата партия на Македония и на Югославия. Той може да се опитва да прикрива това нещо, но това са фактите. Още от младежките си години е бил заклет привърженик на югославския комунизъм.

Даже голяма част от хората понякога се шегуват, наричайки го “Стево Коминтерна”, което е един от прякорите му в студентските години. Така са го наричали колегите му в университета. От друга страна г-жа Силяновска, която кариерата си започна в политиката по същия начин и в същите структури. Тоест, ако алтернативата за Македония е, дали да избере единия югокомунист или другия югокомунист, не смятам, че това са вижданията особено на младите хора в Македония. И може би затова този интерес към тези избори все повече и повече намалява, особено за президентските избори. Но вие казахте, че ВМРО-ДПМНЕ има преднина.

Да, социологията им я дава.

Да, по социологията, но длъжен съм да отбележа пред вашите слушатели, че Македония е невероятен феномен между първия и втория тур на президентски избори. Ще дам за пример едно от имената, което е известно в България, Борис Трайковски. Първият тур беше загубил от кандидата на социалдемократите по това време, но на втория тур спечели убедително. В Македония ключова роля и на тези президентски избори ще изиграе албанският електорат. И аз съм все по-скептичен в това, че албанския електорат ще подкрепи Гордана Силяновска. С нейните тези, включително и тезите на нейния лидер, че ще денонсира Договора с България, че Договора с Гърция трябва да бъде преразгледан.

Знаете ли, в Македония царува според мен едно обществено-политическо лудило – така го наричам, защото някой се опитва да изкриви фактологията за начина, по който функционира ЕС. Съжалявам, но Европа не помни случай, в който преговорната рамка за дадена страна да бъде променена. Аз виждам Мицковски и Силяновска, които се опитват да убедят македонското общество, че те ще успеят да убедят ЕС да промени правилата за членство, тоест, правилата за преговори на Македония с ЕС. Това аз съм убеден, че първо няма как да се случи, защото никога не се е случвало.

И второ, ако Македония тръгне в посока, която да търси предоговаряне на рамката, тези 30 години изолация, които ѝ се случиха на Македония заради проблема с името с Гърция, смятам, че ще бъдат удвоени като срок. Ако има човек, политик, общественик в Македония, който мисли доброто на тази страна и на бъдещите поколения, не трябва да търси вариант как да се конфронтира с ЕС и със съседите си. Между другото, Македония е вече партньор с Гърция и с България в НАТО. И в тази геополитическа ситуация най-логично е тези, които са партньорите в НАТО: Албания, Македония, България, Гърция да бъдат монолитни по темата “Сигурност” и да търсят колкото е възможно по-малко двустранни или неколкостранни въпроси, които да ги отварят помежду си.

Та този подход, който някой се опитва да го сервира на македонското общество, на всеки здравомислещ човек му е ясно, че няма как да се случи. Ако македонското общество избере този подход на правене на политика, тогава съм длъжен да отбележа, че самоизолацията му за поне още 20 – 30 години е само и единствено техен избор. Аз не виждам, кой политик в ЕС или в България ще тръгне да предоговаря преговорната рамка.

Казахте, че втория тур от президентските избори ще се реши от албанския фактор. При последните избори също бе така. Само че сега на първи тур управляващата албанска партия има кандидат – Буяр Османи, бившият външен министър. Той също не е от най-добронамерените в изказванията си към България.

Буяр Османи е кандидатът на управляващата албанска партия, който натрупа доста разпознаваемост като външен министър, особено и в посока, която той се опита да защити. Да защити до такава степен, доколкото е възможно, т.нар. “национални чувства” на македонците, конфронтирайки се с България по дадени въпроси. Дали това е правилната тактика, това ще го видим на изборите, които предстоят. Аз съм склонен и подготвен да направя едно предположение, абсолютно аргументирано, че той ще загуби от другия албански кандидат Арбен Таравари.

Това е кметът на Гостивар, който е кандидат на Обединената албанска опозиция и който е човек, който има изключително положителни изказвания по посока на България. Един от, ако мога така да се изразя, политическите му идоли е бившият президент на Демократическата партия на албанците в Македония, Арбен Джафери, който вече е починал. Той е от тази школа на политици в Македония. Така че на г-н Османи му предстои поражение. Няма да омаловажа и факта, че албанското население в Македония в по-голямата си част не е антибългарско. Когато някой от албанците в Македония вижда, че политиците, за да се харесат на някого под някаква форма конфронтират Македонската държава, в която и те живеят на най-различна основа, дали ще бъде ангибългарска или антигръцка, с цел да спрат интеграцията на държавата, реакциите им са много ясни.

Нашите наблюдения са, че албанското население на Македония не възприема тази политическа тактика, тоест, много често и публично включително албански интелектуалци, професори, журналисти, осъждат тази агресивна реторика, в конкретния случай на Буяр Османи. Така че на предстоящите парламентарни и президентски избори аз очаквам да има разместване и в албанския сектор.

А как това разместване ще повлияе на втория тур? Към кого ще се насочат албанските гласове, тъй като и двамата основни претенденти не са ласкави към България, а напротив?

Може би там ще се случи пречупване, в което тези две основни групи, разбира се, ще има и един процес на преговори за това, кой ще съставя правителство след изборите и кой какъв се вижда в този процес. Там ще започне чисто политически пазарлък от една страна. Но и двамата кандидати от албанския етнически корпус ще поставят въпроса за европейската интеграция на Македония, който въпрос няма как да бъде подминат, без това Македония да спазва двустранните договори с България и с Гърция.

И няма как да мине без предстояща промяна на Конституцията в Македония, за да може тя реално да започне преговори. И имайки предвид каква е позицията на Гордана Силяновска и на цялата група около нея, включително лидера на ВМРО-ДПМНЕ, защото тя малко трудно ще може да премине между първия и втория тур с омекваща позиция. Защото по времето между първия и втория тур има парламентарни избори, а там се очаква още по-голямо втвърдяване в посока на острота на езика. Докато кандидата на СДСМ, който е Стево Пендаровски, той има като че ли по-широка възможност за маньовър.

Той е по-обигран.

Да, по-обигран е, но и партията, която го подкрепя, все пак тя сключи договора с Гърция, тя сключи договора с България, тя прие т.нар. “френско предложение”, така че е логично да има възможност да направи някакъв ход в такава посока, в която да каже: “Да, аз съм подготвен да направя тези и тези компромиси, с цел Македония да започне реални преговори с ЕС”. Така че възможностите на първия тур ВМРО-ДПМНЕ да спечели президентските избори са реални, очаквани. Но да загуби втория тур също така е налице като вероятност, защото комбинаториката ще бъде малко по-различна. И таргета на гласоподавателите ще бъде по-различен, отколкото на първия тур.

Как могат да участват в изборите в Северна Македония нашите сънародници там?

За съжаление, това е една от трагедиите, която няма как да спестя пред вас. Македонските българи не успяха да запазят или да изградят свой политически субект в Македония. И това от една страна е лична, до голяма степен и моя, и отговорност на всички онези хора, които сме били активни по темата. Но от друга страна, няма как да не споделя разочарованието си от това, че много често не се разбира тази нужда и в България. Страховете от това България, или притесненията от това България по-активно да участва в дадени процеси в Северна Македония водят до това, че повече от 30 години българската общност в Македония не може да изгради легалните си институции, чрез които да влияе в обществото и да защитава собствените си интереси. Какво имам предвид като легални институции?

Вие ръководехте единствената българска политическа партия там? Но ви разбиха много сериозно.

Да, след всички събития, които се случиха, нещата вървят в тази посока, в която вървят. Знаете в политиката освен идея, желание и хъс, се нуждаете и от други неща. И създаването и поддържането на един политически субект е сериозно начинание, което тези хора, които вземат решения в България, много добре знаят, за какво става въпрос.

Имате предвид средства, подкрепа и т.н.?

Ентусиазмът е нещо хубаво, но той стига донякъде. От там нататък вече, когато искаш да постигнеш нещо значимо и нещо важно, е нужно да разполагаш и с друг тип възможности. Но аз не искам да говоря по този въпрос, защото до голяма степен не искам някой да го счита като някакъв тип на себеоправдание. Отговорността за това, че не сме успели да постигнем това, което е трябвало, е моя. На първо място, защото аз съм човекът, който съм ръководил тези процеси и аз не бягам от тази отговорност. Но трагедията е, че не се даде шанс и на някой друг да го направи.

От друга страна, ние не трябва да се срамуваме и да се притесняваме от това, че сме единственият народ в Македония, който няма нито едно учебно заведение, нито едно. Значи, албанците имат, започвайки от детски градини, средни училища, университети, за телевизии, за медии да не говорим. Сърбите също, турците имат две висши учебни заведения и още какви ли не институции. Българите нямаме яслена група, не успяхме да създадем яслена група. През цялото време говорим за това, как пропагандата в училищата изяжда душите на българските деца. Ами ако толкова много се грижим, дайте да създадем българско училище и да си учим децата на нашата история.

Но ако някой очаква в София, че тези училища ще бъдат издържани от Белград, от Атина или от Тирана, много се е заблудил. Доколкото ми е известно, има български висши учебни заведения зад граница и горе-долу начините, по които те се издържат, са известни на българската държава. Само си задавам въпроса: защо тези, които вземат решения в София, са пропуснали да прочетат нещата, свързани с Възраждането, с ролята на Българската Екзархия, за българските учебни заведения по онова време, екзархийските училища в Македония и т.н.

С какво си обяснявате тази липса на интерес?

Защото Македония не е магистрала. Ако Македония беше магистрала, която се дава на обществена поръчка, досега да сме я асфалтирали стотици пъти. Македония е главоболие, Македония е 100 и кусур години отворена рана в българската душа. Там няма реално никакъв политически дивидент, нито можеш да хванеш какъвто и да било финансов келепир. А може само да ти побелее косата от главоболията и от проблемите, които ще си ги създаваш. И защото българският политически елит е преценил да мине винаги по пътя на по-малкия отпор или противопоставяне. Затова според мен тази тема се избягва. Отношението към Македония е кампанийно.

Отношението не е активно или проактивно, а е реактивно, когато има конкретни ситуации, тогава се прави нещо. И за съжаление, може би до голяма степен ако погледнем на нещата така, както се развиват, за тези 30-40 години май само България няма ясна представа какво да прави със Северна Македония. Мисля, че Албания и Косово са наясно, Сърбия и до ден-днешен държи и използва Македония за постигането на своите геополитически цели. Гърция е наясно, особено в желанието си да има абсолютно икономическо превъзходство в Македония, и тя го е постигнала. Македонската икономика, да не казвам голяма дума, но е огромно зависима от гръцката икономика. Само като че ли ние, в България се чудим какво да правим, нали.

Ще дам само няколко примера: ако преди 15-20 години, когато ставах кандидат-студент в Македония, в България идваха по няколко хиляди кандидат-студенти от Македония, за да учат в българските висши учебни заведения. В този период от време стотици, хиляди хора искаха да стават български граждани. Десетки са случаите на такива, които отваряха свои компании в България, защото България им даваше възможност да работят на европейския пазар под различни форми. Днес със съжаление мога да констатирам, че по-малко от стотина души от Македония искат да дойдат да учат в България. Че все по-малко хора от Македония въобще идват да подават документи за гражданство.

А пък тези, които подават, получават някакви странни обяснения за това, че не са българи, което за мен е изключително… Знаете ли, има такива фрапантни случаи, в които децата са примерно юристи, лекари в София, те са получили гражданство на основание на български произход, а техните родители получават отказ, че не можели да докажат, че имали български произход, което са странни неща като цяло. От друга страна виждам какво се случва и в посока на това, че като че ли България се притеснява активно да подкрепя българската общност в Македония.

Защо?

Понякога се чудя, каква е конкретната причина. Не мога да намеря обяснение на това поведение. Единствено, може би до голяма степен го отдавам на това, че тези български общественици и политици, които имат възможност да вземат решение по тази тема, се притесняват от това по-смели крачки да направят в такава посока. Не искам да навлизам в дълбочината на този въпрос от гледна точка на различни геополитически зависимости. Защото ако погледнем реално, в момента ако има такава конфронтация между Македония и България, едва ли ЕС и едва ли НАТО имат интерес от това. Аз съм дълбоко убеден, че ако има такива нерешени и отворени въпроси между две членки на НАТО, интересът не е на съюза НАТО със сигурност, а е на някой друг. И ако към това добавим и огромното сръбско влияние, което го има в Македония, може би горе-долу и ще разберем, кой има интерес от всички тези неща, които се случват.

Оста Москва – Белград?

Ако гледаме на нещата реално, така както са, и ако трябва да ги назовем честно, конфликтът провокиран от Скопие, който се търси с България, изцяло обслужва интересите на Белград, който е малкото дете на Москва на Балканите. И това са фактите. Ние можем да се опитваме да ги обличаме по различен начин, да не ги споменаваме директно, да ги обрисуваме, заобикаляйки и внимавайки в терминалогията, но това е факт. Русия продължава да ползва Сърбия, като инструмент за дестабилизация на Балканите.

Плацдарм?

Да, това е реалността, такива са фактите и българската външна политика трябва да отговори подобаващо на това нещо. Не защото става въпрос за някой друг, а защото става въпрос за сигурността на България. Все пак, когато в твоя двор има нестабилност, а дворът на България е Северна Македония, Сърбия, Косово, Черна гора, Босна, това е дворът на България, това са съседите на България, резултатите от тази нестабилност е въпрос на време, кога ще стигнат и до теб. И сега ние имаме пред нас два варианта. Единият вариант е да си сложим главата в пясъка и да не обръщаме внимание на това, което се случва. А втория вариант е да играем проактивна роля. Какво означава това? Това означава, че България трябва да бъде държавата, която да формира мнението в ЕС и в НАТО какво се случва в Западните Балкани. Това е ролята на България, това е историческата отговорност на България. Тя е държавата, която може да работи в посока на създаване на мнение и на ясно отношение на тези две международни организации към Западните Балкани.

Вярвате ли, че някога ще имате възможност да продължите политическата си дейност в Северна Македония?

За мен този въпрос е затворен. Аз направих всичко по силите си да постигнем това, което смятах, че трябваше да бъде направено на този етап. Смятам, че пътят, по който бяхме тръгнали, роди някакъв обществено-политически продукт. Но разбира се, че със сигурност бих продължавал да се интересувам от политиката и това, което се случва в Северна Македония. И с драго сърце бих подпомогнал някакви такива процеси в бъдеще, които се случват. Но поради професионалната ми ангажираност и това, с което се занимавам в последната година-две, едва ли бих могъл да се занимавам и с политика в Македония. Но пък човек, който веднъж се е занимавал с т.нар. “болест” аз я наричам, македонският въпрос, едва ли може да се отърве от него. Така че със сигурност бих помагал на такива процеси. Македония винаги ще бъде част от политическия ми фокус.

А как ще се развият политическите събития в Северна Македония след изборите? Една прогноза да направите.

Според мен, Македония има огромен шанс да влезе в политическа криза. Защото повече от ясно е, че ВМРО-ДПМНЕ най-вероятно ще спечели тези избори. Но дали ще може да направи мнозинство, с което да управлява страната, е друг въпрос. И е в зависимост от това, какви гласове ще имат още 2-3 по-малки формации, които надигат глава. Които между другото са изцяло антибългарски, едната е формацията “Левица”, която е проруска, просръбска организация. Това са хора, за които НАТО трябва да се разформирова, ЕС се е разпаднал вчера нали, хора с една реторика, която имаш чувството, че е подготвена в Кремъл, нали рано сутринта. Другата е политическата организация, която създаде кметът на Куманово Максим Димитриевски, на когото също реториката му до голяма степен е антибългарска, антигръцка, антиевропейска. И в зависимост от това тези хора какви успехи или неуспехи ще имат на тези избори, ще стане ясно дали ВМРО-ДПМНЕ ще може да направи мнозинство. Ако ВМРО-ДПМНЕ вземе властта в Македония, за мен Македония влиза в поредния цикъл на международна изолация. Онова, което се случи в Букурещ.

И при Никола Груевски?

Да, да, за същото е, Николай Груевски, който в Букурещ каза “Не” на промяната на името и членството на Македония в НАТО. И Македония така влезе в политическа и дипломатическа изолация. Горе-долу, най-вероятно ще се случи същото. Според мен обаче не е изключен вариантът, в който всички други да се обединят срещу ВМРО-ДПМНЕ – “Левица” и Максим Димитриевски, тук имам предвид и албанската “ДСИ” и Опозиционният блок, включително и СДСМ. Да се направи едно такова правителство, наречено “За национално спасение”, или “Проевропейско правителство”, или както в България е известно Евроатлантическо правителство, мнозинство, което да излъчи своето управление и да тръгнем в някаква посока. Ключов въпрос това да се случи е дали ще могат да подсигурят мнозинство от 80 депутати.

Ако двете албански партии, двата албански блока, заедно със СДСМ имат 80 депутата, ще се тръгне в такава посока, защото толкова са нужни, за да може да бъде променена Конституцията. Ако не могат да подсигурят 80 депутата, тогава най-вероятно ще влизат в различни комбинации. Няма как да се случи така или иначе промяната на тази Конституция, като няма такова мнозинство. Това автоматично означава, че Македония ще си влезе в процеса на изолация. И в този процес ще започнат чисто политическите пазарлъци, кой, къде, какъв министър да има. Какво влияние…

Ще се парцелира властта?

Ще се парцелира властта, но аз се надявам, че няма да се стигне до такава ситуация, въпреки че всички неща подсказват, че Македония е тръгнала натам.



Слични Објави