| |

Потомците на родот Вазови оддадоа почит на споменот на патријархот на бугарската литература

Потомци на Вазовия род почетоха паметта на патриарха на българската литература Иван Вазов, предаде репортер на БГНЕС.

По повод 102-а годишнина от смъртта на Иван Вазов Националният литературен музей организира поклонение в негова памет пред гроба, който се намира зад църквата „Св. София“. Най-младите членове на Вазовия род също присъстваха.

Рада Вазова разказа пред БГНЕС, че връзката ѝ с Иван Вазов се дължи на доктора във фамилията – Кирил Вазов, един от братята на писателя. На въпроса какво е онова, което винаги ѝ е правило впечатление, когато е слушала за Иван Вазов, Рада отговори: „Впечатленията мисля, че са общи. По принцип неговата литература абсолютно винаги е правила впечатление не само на мен“.

Тя сподели, че едно от любимите ѝ произведения на Иван Вазов е „Люлека ми замириса“.

„Ако трябва да съм честна, това, което мога да извлека като информация от средата, в която пребивавам и в училище, е, че може би той като емблема е представян най-често и е изучаван най-често и най-всеобхватно. От една страна, това е изключително полезно за всички като българи, обаче, би следвало да досади в един момент и го чувам като чести вопли от моите съученици“, каза момичето.

Григорий Вазов, брат на Рада Вазова, заяви пред БГНЕС: „Родствената ми връзка с Иван Вазов е по линия с неговия брат д-р Кирил Вазов по бащинска линия, затова сме запазили фамилията Вазови. Най-любимото ми произведение на Вазов, може би, е „Хъшове“. Още като го изучавахме в училище ми грабна вниманието поради смисъла на произведението, който поне аз намерих“.

Той обясни, че е израснал с това, че е Вазов и трябва да държи някакъв стандарт. „Бих казал, че малко и с израстването аз лека-полека съм го осъзнавал, но не е имало точен момент, в който да ме е ударило, че съм Вазов“, споделя 16-годишният Григорий.

Вергиния Георгиева е потомка на най-малкия брат на Иван Вазов – Борис Вазов.

„Чувствам се прекрасно и общо взето още от детска възраст си знам, че съм от рода Вазови и съм много горда с това. Много се радвам, че поддържаме фамилията на Вазови“, заяви пред БГНЕС момичето.

Светослав Георгиев, брат на Вергиния, е пра-пра-правнук на Борис Вазов. През семейните връзки обаче фамилията вече е Георгиеви. Момчето добави, че не си спомня дали като по-малък се е хвалил с произхода си.

„Радвам се, че се срещнах с Григорий и Рада. Преди не сме се срещали и се радвам, че ще можем да подобрим роднинската си връзка и да се запознаем и с още повече хора“, каза още Светослав Георгиев.

По традиция на днешния ден къща-музей „Иван Вазов“ в София, намираща се на ул. „Иван Вазов“ 10, е със свободен вход.

Надежда Терзи, главен уредник, разказа пред БГНЕС, че това е първият български литературен музей в България, който е открит след смъртта на патриарха на българската литература. Иван Вазов живее в тази къща цели 26 г., като посетителите могат да видят трапезарията, в която той почива от инфаркт, а последният стол, на който той е стоял, е отбелязан с панделка. 5 г. след смъртта му, през 1926 г., къщата отваря врати като музей, а главен уредник в продължение на 20 г. е Елин Пелин.

„През 1944 г. Елин Пелин, заедно с най-малкия брат на Иван Вазов – Борис Вазов, разбират, че по време на бомбардировките къщата може да остане засегната от бомба. Самосезират се и изнасят цялата покъщнина, която нашите посетители виждат в този музей, и я изнасят в покрайнините на София с цел да ги опазят“, обясни Терзи.

На 30 март 1944 г. върху къщата пада бомба, остават само външните стени. „От 1944 до 1950 г. къщата е възстановена. Това, което хората виждат тук, е възстановено, максимално доближава епохата, в която е живял Иван Вазов“, добави главният уредник.

Интересът към дома на писателя е голям и всеки ден българи, а също и чужденци прекрачват прага му. Посетителите могат да видят различни експонати, които Вазов събира през целия си живот.

„Имаме чест да кажем, че този писател е признат приживе. Не случайно с указ на Цар Борис III, когато Вазов навършва 70-годишна възраст и чества 50 г. творческа и писателска дейност, е обявен за народен поет. Този указ се намира в официалната гостна, където всички могат да го видят“, допълни тя.

Лично Цар Борис III прекрачва прага на къщата и връчва на Иван Вазов най-високият орден в Царство България – „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“. Дотогава само монаси са били удостоявани с този орден и Вазов е първият светски човек, който получава правото да задържи този орден след смъртта си.

В документалната експозиция посетителите могат да се докоснат и до личните му вещи, като много интересен експонат е сребърната лира с позлатени струни и позлатена панделка, изработена във Виена.

„Това е подарък на Иван Вазов за първия му литературен юбилей“, посочи Терзи, като уточни, че на една част от листата са гравирани най-емблематичните Вазови произведения – „Под игото“, „Немили-недраги“, „Хъшове“, „Драски и шарки“, „Грамада“ и т.н.

Интерес у посетителите будят и златният часовник с червен рубин с гравирани инициали „И. В.“, подарен на писателя от Стоян Омарчевски, препарираното му куче – Буби, което се намира в работния му кабинет, както и ценната за целия Вазов род икона „Успение Богородично“, която се намира в стаята на Съба Вазова.

„Когато е опожарен Сопот през 1877 г., майката на поета взима една-единствена вещ, и това е тази икона. Смятала се е за чудотворна, защото е била рисувана от безрък художник. С крака е рисувана. Наброява близо 250 г. Вазов ѝ посвещава едно стихотворение – „Старата икона““, разказа още Надежда Терзи и добави, че един единствен спомен напомня за бащата на Иван Вазов и това е кехлибарената броеница, която патриархът на българската литература е използвал като средство за успокояване.

Във витрините се намира и второто издание на първия български роман – „Под игото“.

„Това е първото самостоятелно издание, където всички три части се намират“, обясни главният уредник на къщата музей и посочи, че в него има 25 илюстрации.

Редица картини също привличат вниманието на посетителите – Иван Мърквичка често илюстрира Вазовите произведения, а Елисавета Консулова-Вазова лично рисува най-добрия му приятел – проф. Иван Шишманов.

Надежда Терзи покани хората да посетят къщата музей „Иван Вазов“, да се върнат назад във времето преди 102 г., когато е починал патриархът на българската литература, да се убедят колко е бил уважаван и почитан приживе, а и след смъртта, че паметта за него е жива. „Както казва за себе си Иван Вазов – „моите песни все ще се четат“.



Слични Објави