Европратеници: Крајот на нацистичкиот режим го означи почетокот на советската окупација
Извор: Faktor.bg
61 европейски депутати разпространиха до медиите свое изявление, посветено на 80-годишнината от капитулацията на фашистка Германия. Но сводоата и демокрацията не бяха за цяла Европа, защото редица държави останаха за няколко десетилетия под ботуша на червената армия. Евродепутатите предупреждават, че сега само единството на Европа може да спре руската агресия срещу Украйна и да възстанови демокрацията.
Ето и пълния текст на документа:
ИЗЯВЛЕНИЕ
От членове на Европейския парламент
8 май 2025 г.
Страсбург
Тази година отбелязваме 80-ата годишнина от края на Втората световна война в Европа.
8 май 1945 г. с право се помни като ден на победа и освобождение — краят на нацизма,
край на Холокоста и началото на свободата и възстановяването за голяма част от Западна
Европа. Това е радостен повод за празнуване.
Въпреки това, една истински обща европейска култура на паметта остава непълна без
признаването на цялостния исторически опит на континента. Войната не приключва за
всички. За милиони хора в Централна и Източна Европа, 8 май 1945 г. не носи
освобождение, а по-скоро продължение на тоталитарното потисничество под друга
форма. Краят на нацисткия режим бележи началото на съветската окупация, масови
репресии и налагане на комунистически диктатури, които продължават близо половин
век.
Така нареченото „освобождение“ на Централна и Източна Европа от Съветския съюз
през 1945 г. е съпроводено от принудителни депортации, широко разпространено
сексуално насилие и изнасилвания, изтезания, екзекуции и потискане на националния
суверенитет. Независими държави са погълнати от съветската сфера на влияние и
подложени на десетилетия системна репресия. Въоръжени съпротивителни движения в
Украйна, Полша, балтийските държави и други региони продължават борбата си още
десетилетие. Дисидентски мрежи устояват до демократичните революции от 1989–1991
г. Милиони стават жертви на комунистически престъпления в целия регион — зверства,
които не бива да бъдат забравени.
Днес Европа продължава да се бори с последствията от непризнатите и ненаказани
съветски и комунистически престъпления, както и с монополните претенции на Русия
върху героичната победа във Втората световна война. Агресивната война на Русия
срещу Украйна и нейните хибридни атаки в целия ЕС отразяват опасна приемственост с
империалистическите и ревизионистки политики на съветската епоха. Русия
продължава да предявява претенции за изключително влияние върху съседните си
страни, напомняйки за духа на пакта Молотов-Рибентроп и неговите тайни протоколи.
Тя оправдава агресията си — както пред вътрешната, така и пред международната
общественост — чрез изопачени исторически аналогии с Втората световна война.
Кремъл използва наратива за своята победа през 1945 г. и предполагаемото
„освобождение“ на Европа, за да оправдае днешните си действия, представяйки
инвазията в Украйна и други държави като опити да ги освободи от измислени нацистки
режими.
Европейската сигурност и единство изискват нашата съпротива срещу такива
фалшификации на историята. Общото и нюансирано разбиране на събитията от 1945 г.,
с цялата им сложност и многообразие, е от съществено значение. Признаването, че краят
на Втората световна война не означава свобода за всички европейци, е важна стъпка към
истинска европейска памет. Също толкова важно е осъждането на съветските и
комунистическите престъпления, включително тези, извършени в самата година, която
почитаме, за да се противопоставим на империалистическия наратив на Кремъл и да
защитим ценностите на свободата, демокрацията и човешкото достойнство.
Стоим обединени в почитта си към всички жертви на тоталитарните режими и се
ангажираме с култура на паметта, която е приобщаваща, справедлива и исторически
вярна. Наследството на Втората световна война ще бъде окончателно преодоляно едва
когато всички агресивни империалистически тоталитарни режими бъдат напълно
победени. Това ще бъде възможно единствено с пълната победа на Украйна и свободата
на всички европейски държави да избират своя път.
1. Раса ЮКНЕВИЧИЕНЕ, ЕНП
2. Михал ШЧЕРБА, ЕНП
3. Дайниус ЗАЛИМАС, Обнови Европа
4. Михал КОБОСКО, Обнови Европа
5. Дан БАРНА, Обнови Европа
6. Мика ААЛТОЛА, ЕНП
7. Виргиниус СИНКЕВИЧИУС, Зелените
8. Рихо ТЕРАС, ЕНП
9. Мария ГРАПИНИ, С&Д
10. Иварс ИЯБС, Обнови Европа
11. Мария СТАКИС, Зелените
12. Ян ФАРСКИ, ЕНП
13. Лукаш КОХУТ, ЕНП
14. Яак МАДИСЪН, EКР
15. Людас МАЖИЛИС, ЕНП
16. Аврелий ВЕРИГА, ЕКР
17. Юри РАТАШ, ЕНП
18. Рейнис ПОЗНАКС, ЕКР
19. Георге ФАЛКА, ЕНП
20. Южен ТОМАК, Обнови Европа
21. Мириам ЛЕКСМАН, ЕНП
22. Косма ЗЛОТОВСКИ, ЕКР
23. Паулиус САУДАРГАС, ЕНП
24. Андрей КОВАЧЕВ, ЕНП
25. Рихардс КОЛС, ЕКР
26. Сандра КАЛНИЕТЕ, ЕНП
27. Урмас ПАЕТ, Обнови Европа
28. Милан ЗВЕР, ЕНП
29. Робъртс ЗИЛ, ЕКР
30. Лучия ЯР, Обнови Европа
31. Чарли ВАЙМЪРС, ЕКР
32. Беатрис ТИМГРЕН, ЕКР
33. Дик ЕРИКСЪН, ЕКР
34. Давор Иво СТИЕР, ЕНП
35. Бартоломей СЕНКЕВИЧ, ЕНП
36. Петрас АУЩРЕВИЧЮС, Обнови Европа
37. Марта ВИСЛО, ЕНП
38. Франсиско Хавиер САРЗАЛЕХОС НИЕТО, ЕНП
39. Томас ТОБЕ, ЕНП
40. Томаш ЗДЕХОВСКИ, EНП
41. Радан КЪНЕВ, ЕНП
42. Майкъл ХАДЖИПАНТЕЛА, ЕНП
43. Антонио ЛОПЕС ИСТУРИС, ЕНП
44. Кшищоф БРЕЙЗА, ЕНП
45. Никола МИНЧЕВ, Обнови Европа
46. Аура САЛЛА, ЕНП
47. Андрей НОВАКОВ, ЕНП
48. Нилс Флеминг ХАНСЕН, ЕНП
49. Лукас МАНДЛ, ЕНП
50. Никола БАРТУШЕК, Патриоти за Европа
51. Шон КЕЛИ, ЕНП
52. Сергей ЛАГОДИНСКИ, Зелените
53. Ана Мигел ПЕДРО, ЕНП
54. Анджей ХАЛИЦКИ, ЕНП
55. Инесе ВАЙДЕРЕ, ЕНП
56. Адам БИЛАН, ЕКР
57. Себастиао БУГАЛЬО, ЕНП
58. Пауло КУНЯ, ЕНП
59. Ондрей КОЛАР, ЕНП
60. Франсоа-Ксавие БЕЛАМИ, ЕНП
61. Михаел ГАЛЕР, ЕНП
