Проф. д-р Пламен Павлов/Труд На 14-16 април в Панагюрище, революционната столица на Априлската епопея, беше домакин на най-мащабната академична проява за отбелязването на знаковата годишнина – Националната научна конференция с международно участие “Априлското въстание 1876 г. – път към свобода, парламентаризъм и държавност”. Форумът е организиран от Община Панагюрище, Исторически музей – Панагюрище, Институт за…
Проф. д-р Пламен Павлов/Труд Често в представите ни за българското национално Възраждане се открояват противоречията между “хъшовете» и “граматиците», между “лудите глави» и “кротките» представители на интелигенцията. Такива противоречия, дори конфликти безспорно съществуват, но ако изоставим емоциите, по-силно се оказва взаимодействието между революционното и еволюционното направление. Пресечната точка е отношението към образованието и културния възход…
Извор: Skif.bg Марин Георгиев (роден на 9 април 1946 г., с. Биволаре, Плевенско) е автор на повече от 20 книги – поезия, проза, документалистика, литературна критика, преводи. Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“, връчено му лично от министъра на културата на Република Унгария през 2001 г.; ордена…
Проф. д-р Пламен Павлов/Труд На 6 април 885 г. равноапистолният св. Методий, архиепископ на Велика Моравия, Учител на българите и славяните, завършва земния си път Благодарение на едно ново научно откритие, вече разполагаме с автентичния портрет на по-големия от Светите братя В кн. 1 за 2025 г. на авторитетното научно списание “Епохи”, издание на Историческия…
Л’чезар Тошев/Блог на Л’чезар Тошев 28 март 866г. – Българският княз Борис Михаил Покръстител потушава бунта на боилите. На тази дата се чества и първият български мъченик, пострадал за Христа – княз Енравота – Боян.Св.Княз Борис Михаил и неговият внук Св. Цар Петър Български са негови сродници.От този род са просияли трима български светци –…
Проф. д-р Пламен Павлов/Труд В предишните статии през “женския” месец март се спряхме на представителките на висшата българска аристокрация в Македония, дн. Албания и Добруджа през XIII-XV в. Ще завършим с владетелките на историческия Български Северозапад – почти забравеното днес Поморавие, попаднало поради превратностите на историята в пределите на Сърбия. Доскоро неизвестни и изключително интересни…
Проф. д-р Пламен Павлов/Труд В предишните две статии от поредицата се спряхме на “силните жени” в югозападните земи на средновековна България – историко-географската област Македония и днешна Албания. Този път ще се насочим към Добруджа и българското черноморско крайбрежие. Знанията ни по темата за съжаление са много по-оскъдни, но това ни най-малко не трябва да…
Проф. д-р Пламен Павлов/Труд Един от значимите владетели в югозападните български земи през втората половина на XIV в. е “господин” Константин Драгаш (1371-1395). Отначало управлява заедно с брат си деспот Иван/Йоан, починал през 1378 г. За тяхната майка “царица” Евдокия разказахме в предишния епизод от поредицата. За семейното положение на Иван не знаем нищо, но…
Проф. Пламен Павлов/ Труд Във времето на сръбското господство в историко-географска област Македония местното българско болярство, макар и в подчинена позиция, продължава да играе съществена роля в стопанския, обществен и културен живот. Изпратените в завладените земи сръбски властели нерядко се женят за представителки на местната аристокрация, а и сами поне донякъде се “побългаряват” под влиянието…
Л’чезар Тошев Написот на Л’чезар Тошев го реобјавуваме по повод 3 Март- Националниот празник на Република Бугарија За първи път официално поставяне на въпроса за автономия на българите пред султана е правил княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) от Котел – внук на Св. Софроний Врачански. Това се разбира от малко известна у нас телеграма…
