Бугарскиот Северозапад во античкиот период и раниот Среден век

Проф. д-р Пламен Павлов/Труд

Когато се говори за злощастния за нашата нация Ньойски договор от 1919 г., по инерция се повтаря, че България губи “само” Беломорието и Западните покрайнини. Така е от гледна точка на не по-малко грабителския Букурещкия договор от 1913 г., но е и на историческата истина.

Формалният прочит е неверен и дори обиден, защото с наложения международен ред изконните български историко-географски области Македония, Поморавие, Добруджа, Източна и Западна Тракия стават “законно” притежание на заграбилите ги държави. Наред с военната катастрофа е променена самата “оптика” на нашето геополитическо мислене. Днес познаваме в детайли терора и униженията, на които са подложени българите в Македония, разделените къщи, ниви и гробища в Западните покрайнини, насилията над българите в Добруджа и Беломорието. Да не забравяме обаче и Поморавието, населено с българи в продължение на векове – истина, отразена в хиляди документи, сведения на пътешественици, дипломати и т. н., а до около средата на XIX в. и от самите сръбски автори.

Ако днес под български Северозапад разбираме административните области с центрове Враца, Монтана и Видин, през вековете географските му параметри са много по-широки. Обективният поглед изисква да се говори за “Западни български земи” или за “Български исторически Северозапад”. През Средните векове в пределите на България влизат и областите на Браничево, Белград и Срем, както и отвъддунавските земи. В ново време Поморавието с Тимошкия край е в пределите на Сърбия и това е факт, който България ни най-малко не оспорва, но все пак историята трябва да се знае и помни…

Днес в състава на областта влизат окръзите Пчиня, Ябланица, Пирот, Нишава, Зайчар, Поморавле, Браничено и Бор с обща площ от около 24 х. кв. км и население над 1, 5 милиона души. С други думи, на север от Вардарска Македония (дн. република Северна Македония) имаме още една област с българска история и етнокултурна природа, която е с приблизително същата територия и население. След 1878 г. населението на Поморавието безапелационно е обявено за сръбско. Нещо повече, нерядко и тенденциозно като съставна част от “сръбството” са третирани българските етнографски групи торлаци и шопи, а диалектите им са обявени за такива на сръбския език. 

В древността земите между Искър и Морава са в тракийското царство на трибалите. Въпреки че сведенията за тях са много по-оскъдни в сравнение с писаното за тракийските държави на македони, одриси и гети, трибалите са сериозна сила в тази част на Балканите. През 424 г.. пр. Хр. те отблъскват войските на одриския цар Ситалк, а век по-късно и онези на македонския владетел Филип II. След драматична война през 335 г.. пр. Хр., обхванала земите до делтата на Дунав, трибалският цар Сирм влиза в съзюзни отношения с Александър Велики.

С името на Сирм се свързва създаването на Сирмиум / Срем (дн. Сремска Митровица). В продължение на близо два века трибалите оказват съпротива на нахлулите на Балканите келти, но в периода 135-84 г. пр. Хр. са покорени от римляните. Римското наследство в земите между Тимок и Морава е впечатляващо, вкл. с градове като Сирмиум и Феликс Ромулиана (археологическият резерват Гамзиград при Зайчар), резиденцията на император Галерий (293-311). На свой ред ранновизантийската епоха е представена от друг важен археологически обект – “Царичин град” близо до Лексовац.

Според мнозина изследователи това е загадъчната Юстиниана Прима / Първа Юстиниана, родното място на император Юстиниан Велики (527-565), въпреки че според нас по-скоро става дума за Таор при Скопие. През 598 г. Сингидунум (Белград) е превзет, макар и за кратко, от българите кутригури, подчинени на аварския каган Баян. След краха на византийската дунавска отбрана през 602 г. градът е разрушен. През 617 г. авари и славяни разрушават Наисус / Ниш, но името на Сингидунум отсъства. Последното му отбелязване като византийски град, при това с българското си име Белград (!), е от император Константин VII Багренородни (944-959). Очевидно след дълго прекъсване на градския живот силната дунавска твърдина е възстановена от българите, най-вероятно при кан Омуртаг (815-831).

Докъде се е простирала българската власт в западна посока при кан Аспарух, когато през 680-681 г. българите заемат пространството между Дунав и Стара планина? Обикновено се сочат Искър или Тимок, но най-вероятно западната граница е достигала до веригата малки планини от т. нар. Карпато-Балканска група: Мироч, Дели Йован, Велики Кръш, Звишка, Хомолска, Беляница, Кучай, Рътан, Озрен, Девица, Свърлижката и Сува/Суха планина. Като втора линия срещу евентуално аварско нахлуване са създадени три отбранителни вала – Ломски, Хайредински и Островски,- както и т. нар. Южна и Северна Новакова бразда на север от Дунав. След рухването на “Старата Велика България” кан Кубер, брат на Аспарух, с хората си търси убежище в Аварския каганат. Последвалият бунт и преселението на Куберовите българи в днешна Македония отслабва аварските позиции, а Срем, Белград и Поморавието се превръщат в буферна зона между Аспаруховите и Куберовите българи, от една страна, и Аварския каганат, от друга.

При управлението на Крум “степната империя» на аварите в сърцето на Европа рухва под ударите на франки и българи. Белград и Срем са включени в границите на България, а средновековната крепост на днешната сръбска столица най-вероятно е преизградена като един от “аулите” (“крепостите – дворци”) на Омуртаг. Името “Белград», както е и в други гранични зони на Първото царство, маркира българската власт, а може би и българския етноним. Ще припомним “южния» Белград (дн. Берат, Албания), Белград на Днестър (дн. Белгород Днестровски, Украйна), Белград в Трансилвания (Алба Юлия, Румъния). Западните автори наричат града “Алба Булгарика”, а унгарците – “Нандор Фехервар” (“Българската бяла крепост”).

Политиката на централизация при Омуртаг, както и интригите на Франкската империя, подтикват местните славяни да се откъснат от българската държава. Войските и речната флотилия на Омуртаг възстановяват старото положение, нанасяйки удари и на франките. Към времето на кан Пресиан I (836-852) българската власт в Поморавието, Белград и Срем е достатъчно силна, за да послужи като база за война със Сърбия, Хърватия и Великоморавия. През 886 г. Климент, Наум и Ангеларий, най-изтъкнатите ученици на Кирил и Методий, идват от Великоморавия в Белград, където са посрещнати от българския управител (таркан) и изпратени в Плиска при княз Борис-Михаил. В същност, както е известно, папският Рим ръкополага св. Методий за архиепископ на диоцеза, чийто древен църковен престол е именно Сирмиум / Срем! Един от ранните паметници на българската азбука кирилица е т. нар. Темнишки надпис от края на Х – началото на ХI в., открит именно в Поморавието. Сред архитектурните паметници от времето на Първото българско царство е базиликата “Св. Прокопий” в Прокупле, Нишко, построена във времето на цар Петър или при цар Самуил.

През 1040 г. освободителното въстание на Петър Делян избухва в района на Белград, подкрепено от българите в Поморавието. Западните български земи, вкл. Призрен (в дн. Косово), са в обсега и на голямото въстание на Георги Войтех (1072-1073 г.). За западноевропейските рицари от първите три кръстоносни похода (1096-1097, 1147, 1189-1190 г.) България започва от “Алба Булгарика» / Белград, а по протежение на “военния път» през Ниш до Софийското поле се простира необятната “Магна силва булгарика» / “Великата българска гора».