Европа се разбуди во однос на одбраната

Пламен Димитров/Armymedia

2,5 милиарда евро е износът на българска военна продукция през 2025 г.

Европа се събужда в областта на отбраната и това ще бъде отразено в следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г. Около този извод се обединиха участниците в Индустриалния форум на тема: „Отбранителни способности, индустриален капацитет и мястото на България и българската индустрия в европейската и съюзническата отбранителна екосистема“. Проявата бе организирана в рамките на Международното изложение за отбранителни продукти и услуги „Хемус 2026“ в Пловдив.

Министерството на отбраната ще продължи да подкрепя и насърчава увеличаването на българското участие по европейските програми и инициативи в областта на сигурността. За нас фокус на всеки проект, включително тези по програмата SAFE, ще бъде поставянето на ясни изисквания за индустриално сътрудничество и установяване на ключови партньорства между представители на българската индустрия и европейските партньори. Това заяви заместник-министърът на отбраната Катерина Граматикова при откриването на форума в Пловдив. Тя подчерта, че цел на МО е увеличаването на сигурността на доставките на отбранителна продукция и осигуряване на възможност производството и поддръжката на новопридобитите платформи да се реализират в България.

Военно-индустриалното сътрудничество и сигурността на веригите за доставки ще бъдат в центъра на вниманието на предстоящата среща на върха на страните от НАТО в Анкара, съобщи ключовият докладчик на форума Холгер Зиглер – началник на секция „Стандартизация и осигуряване на способности“ в Северноатлантическия пакт.

Интересни данни представи заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Михаела Карадимова – през 2025 г. българският износ на продукти, свързани с отбраната, е за 2,53 млрд. евро, а в сектора на военната индустрия са заети над 70 хиляди души. Затова този сектор има стратегическо значение за икономиката на България.

Най-интересен и с най-много конкретни данни за програми и възможности за финансиране на отбранителни проекти бе панелът, посветен на плана на Евросъюза „Превъоръжи Европа: Готовност 2030“

В него взеха участие представители на министерствата на отбраната, на иновациите и дигиталната трансформация и на икономиката, инвестициите и индустрията, както и Кръстьо Преславски – и.д. началник на отдел „Програмиране на европейски програми в областта на отбраната“ в Генерална дирекция „Отбранителна индустрия и Космос“ на Европейската комисия. Той отговаря за грантовото финансиране на отбранителни проекти в ЕС.

Мястото на отбраната в актуалната политика на ЕС бе очертано от Пламена Караиванова – началник на отдел „Европейски съюз и международни организации“ в Дирекция „Отбранителна политика и планиране“ на МО. Тя припомни, че Планът „Превъоръжи Европа“ е представен от председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен в ранната пролет на 2025 г. и съдържа пет стълба. Един от тях добре познатият Механизъм SAFE, който осигурява много изгодни заеми на обща стойност 150 млрд. евро за инвестиции в европейската отбранителна индустрия и превъоръжаването на европейските армии. Вторият елемент от плана е възможността страните членки на ЕС да активират т. нар. национална клауза за дерогация и да правят по-големи разходи за отбрана, без да влизат в ситуация на прекомерен дефицит. България е заявила желание да се възползва от тази възможност и тя вече се прилага за нашата страна. Третият елемент е разширяване на възможностите на Европейската инвестиционна банка да финансира проекти в областта на отбраната, което тя доскоро нямаше право да извършва. Четвъртият аспект на плана „Превъоръжи Европа“ е свързан с възможността доброволно и с национално решение на всяка държава членка да бъдат прехвърляни неусвоени средства от кохезионните програми към проекти в областта на отбраната. Накрая трябва да се отбележи и отварянето на възможността за използването на частни инвестиции за отбраната и отбранителната индустрия, като се разчита на механизмите на капиталовия пазар на ЕС.

В Бялата книга за европейската отбрана има още две важни направления – едното е т.нар. Отбранителен омнибус – законодателен пакет за промяна на няколко директиви и регламенти, свързани с отбранителната индустрия, така че да се улеснят процедурите и да се намали бюрокрацията. Важен е и Омнибуса за военната мобилност, която е отделно направление,  финансирано по Механизма за свързаност в Европа. Сегашната многогодишна финансова рамка на ЕС показа, че планираният ресурс от 1,6 млрд. евро за финансиране на военни проекти е недостатъчен.

Дискусията между панелистите продължи върху така очертаната от Пламена Караиванова политическа рамка за развитие на военната индустрия и отбраната на ЕС.

Като представител на Еврокомисията, Кръстьо Преславски наблегна на голяма динамика в тази сфера, която се наблюдава в Брюксел, особено след пълномащабната агресия на Русия срещу Украйна, започнала през февруари 2022 г. Той отбеляза, че Европа се събуди в областта на отбраната след десетилетия на недофинансиране, когато

живеехме с илюзията, че войната е нещо от миналото, далеч от нас.

Пари за отбрана в Евросъюза има и това е драматичната разлика в сравнение с преди няколко години. България има уникален шанс да се възползва от тези възможности за модернизация на армията си. До преди няколко години никой човек в униформа не говореше за Европейския съюз, защото финансирането на военни проекти беше нула, констатира г-н Преславски. Той подчерта, че финансирането, за което става дума, не се дава на държави, то е на конкурентен принцип. Българската индустрия и българското Министерство на отбраната трябва да се възползват от европейските средства. За България са договорени 3,2 млрд. евро по програмата SAFE, те ще влязат в бюджета на МО и именно затова на изложението в Пловдив имаше толкова много чуждестранни участници, които предлагат своята продукция.

Кръстьо Преславски заостри вниманието към Европейският фонд за отбрана и покани българските организации, които се занимават с научно-изследователски проекти в областта на отбраната да кандидатстват, в момента има отворени процедури за 1,3 млрд. евро от този фонд. Има и чисто нова програма на ЕС за увеличаване на производствените мощности в отбранителната индустрия.

Много важно е рязкото увеличаване на парите за отбранителни проекти в бъдещия бюджет на Евросъюза. Преговорите по този въпрос започват в момента в Брюксел. Предложението на Комисията е общият бюджет за периода от 7 години да достигне 2 трилиона евро. Като същевременно Комисията настоява отбраната и отбранителната индустрия да бъдат един от топ фокусите на този бюджет. В момента под 1% от средствата, изразходвани от ЕС, са свързани с отбраната, а в бъдещия бюджет се предлагат 131 млрд. евро за отбрана, отбранителна индустрия, Космос и сигурност. Освен това Европейската комисия помага на държавите членки да инвестират повече за отбрана от своите национални бюджети, защото истински големите пари са в националните бюджети, а не в Брюксел

Инвестицията в отбрана е инвестиция и в икономиката, в работни места,

в износ, каза Кръстьо Преславски. България е държавата, в която отбранителната индустрия има най-висок дял от брутния вътрешен продукт. Фирма от отбранителния сектор е най-големият частен работодател в нашата страна.

Защо правим всичко това, запита се накрая г-н Преславски. Защото всички тези програми и инициативи, имат не само икономическо измерение, те са и въпрос на национална сигурност и отбрана. Хората в отбраната заслужават най-доброто, нашите военнослужещи трябва да имат най-добрите способности за да си вършат работата. За да запазиш мира в свят на хищници, трябва да бъдещи силен – това бе поантата в изказването на Кръстьо Преславски, която може да бъде мото и на целия Индустриален форум, проведен в рамките на изложението „Хемус 2026“.