Красимира Колева, лингвист: Не е точно дека наставата на бугарски јазик е забранета во државните училишта во Украина
Извор: Радио Бугариja
Мелитополският държавен педагогически институт “Богдан Хмелницки”, заедно с Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, организира деветите поред Международни българистични четения “Младите в науката без граници”, които ще се проведат на 29 ноември т.г. във виртуалното пространство заради бушуващата война в Украйна. Основна роля в тях ще има Центърът по българистика с лекторат по български език, литература и култура към украинското висше училище.
Българистичните четения насочват вниманието към българските лектори зад граница и специалистите, които се занимават със студенти извън академичните аудитории. В научни кръжоци и дружества преподавателите помагат на младите хора да изследват проблематиката в хуманитаристиката, надграждайки полученото знание в университета. Една от темите, която ще бъде в центъра на тазгодишното събитие, е свързана с 30-годишнината от влизането в сила на договора за приятелски отношения и сътрудничество между България и Украйна.
“На конференцията ще участва д-р Анна Тертична, която е зам.-посланик на Украйна у нас и ще я чуем като специалист, защитил дисертация в тази област – казва д-р Красимира Колева, езиковед и лектор в Центъра по българистика към университета в Мелитопол. – Българското посолство също ще се включи, но, разбира се, украинската представителка ще изнесе научния доклад, тъй като темата в момента е приоритет, а и домакинството е на украинския университет.
В по-общ план – както се разбира и от посланието на конференцията, ние искаме младите хора да се срещнат, да дискутират, да установят научни контакти и да се познават, защото науката без граници не е клише. За щастие, дигиталната свързаност, която имаме вече толкова години, ни събира, където и да се намираме по света. Имаме заявки от наши студенти отвъд Океана и от редица държави в Европа, както и от нашите студенти, учещи под обстрел.”
Красимира Колева споделя, че в Украйна се повишава интересът към българския език.
“Особено силно развита е историческата българистика в научни центрове като този в Харковския национален университет на името на проф. Марин Дринов (преподавал там от 1876 г. – бел. ред.) – добавя езиковедът. – Езиковедската и литературоведската българистика също е много добре застъпена и развита. В последно време се отделя внимание на преводите на съвременни български автори, тъй като нашата литература е малко позната в Украйна. Това е интересен феномен и мисля, че такъв интерес по-скоро трябва да се провокира от българска страна. Специално нашият център успя да го постигне, защото имаме сътрудници, които системно се занимават в тази област и вече имаме много добри резултати.”
Центърът по българистика към Мелитополския университет съществува повече от четвърт век – изключително добре поставен и влиятелен, по думите на Красимира Колева. Студентите, които го посещават, редовно печелят златни медали и гран при в международни конкурси, съревновавайки се с връстници от чуждестранни университети.
“Българите в Украйна са много добре интегрирани, но тук говорим най-вече за последните 30 години – отбелязани и на нашите четения, когато Украйна поема по независим демократичен път – добавя езиковедът. – Когато има преподавател, успяващ да организира и учебния процес, и да работи с общността на научни основи, това наистина е една културна и образователна мисия. Още повече, че Украйна е мултиетническа държава и онова, което здраво свързва хората, е възможността всяка общност да може свободно да присъства, да се изразява, да се откроява не само със своята специфика, но и в общото.”
На този фон как звучат твърденията на някои родни политици, че преподаването на български език в училищата в Украйна е забранено и то не се осъществява в нито едно държавно училище?
“Ако си послужим с терминологията на съвременните средства за комуникация, това е абсолютен фейк и няма нищо общо с действителността – отговаря Красимира Колева. – Едно от държавните училища, в което има пълен курс на преподаване и се командирова учител от България, се намира в Била Церква, недалече от Киев. Там няма българско население, но е показателен фактът, че в тази славянска гимназия се учи не само български, но и полски език. В друго държавно училище – Украинско-българския многопрофилен лицей в Таврия, също се преподава български език. Същото е и в Приморск – така че няма никакъв проблем да се изучава нашият език в държавните училища до 4 клас, а после и като факултатив. Това са специфични въпроси на образователната система и в никакъв случай не може да се политизира.”
Красимира Колева припомня, че в Украйна заварва пет лектората по български език, литература и култура – факт, който, според нея, не се среща в друга страна. Освен това неделните училища продължават да работят по програмите за роден край, “те съществуват и се развиват“.
Студентите в двайсетия според броя на населението украински град Мелитопол днес добиват познания по български език изключително в електронна среда заради войната.
“Стремежът към свобода и демокрация у хората е неистов – те много бързо тръгнаха към присъединяване (към европейските структури – бел. ред.) – заявява езиковедът. – Много се държи на образованието, на обучението, на високата квалификация и българският лектор е от полза в тези процеси, защото има опит в акредитацията и програмите. Затова сме от полза и в този чисто административен аспект на образованието и науката.”