Почна 41-то издание на бугарскиот филмски фестивал „Златна роза“
За 41-ви път фестивалът на българския игрален филм “Златна роза” започна и темата на деня отново е кино. До 28 септември във Фестивалния и конгресен център във Варна ще бъдат прожектирани близо 60 филма. Най-новото от българската кинематография включва 53 игрални, 2 документални заглавия и 4 сериала.
След като беше открит с червен килим и историята на “Последният гларус”, фестивалът пое и към своята основна задача – да събира хората, които обичат киното, хората, които правят филмите, и хората, които подхождат към тях с критично око, но с отворени сърца. За пореден път “Златна роза” предлага разнообразие от теми, жанрове, форми, стилове и тенденции и авторски почерци. Много дебюти – пълнометражни и късометражни, а различно в това 41-во издание са сериалите. Тенденция, която се наблюдава по световните кинофестивали и от тази година се застъпва и у нас.
След като българското кино беше на фокус в световен план заради големия победител на фестивала в Карлови Вари през юли, “Уроците на Блага” на Стефан Командарев вече е разпродал билетите за прожекцията си. Българското предложение за “Оскар” през 2024-та е един от 12-те филма в основната конкурсна програма. В нея откриваме произведени след последния фестивал през 2022 година филми, като премиерните “Аромат на липа”, с който и започна състезателният елемент, “Чума”, “Пулсът на танца”, “Апостол: един нежен рицар в Бруталия”, “Диада”, “Записки по едно предателство”, “Добрият шофьор”, както и вече познатите от разпространението си в кината “Васил”, “Ф 1.618”, “Игра на доверие” и “Чалга”.
В късометражния конкурс се състезават 25 филма, разпределени в седем отделни програми, като по-голямата част от тях са създадени от дебютанти в киното.
41-вата “Златна роза” има отношение към филмите, които са поставили основите на всичко, което днес познаваме като българско кино, затова публиката на фестивала ще може да гледа и стари и обичани родни заглавия. Те са реставрирани и все така пазят историята на седмото изкуство, което разказва български сюжети. С някои от тях се отдава и почит към големите именна, които тази година празнуват юбилей: 80 години Меглена Караламбова, чието лице всъщност представлява и визията на “Златна роза” този път, 70 години Мария Статулова и 100 години от рождението на Петър Слабаков, с документален филм ще бъде отпразнувана и 100-годишнината от рождението на Апостол Карамитев.
Всичко това ще се случи в програмата “Открити хоризонти”, която включва интересни и запомнящи се филми. Фестивалът обаче предлага и съпътстващи събития – изложби, представяния на книги и дискусии.
Именно дискусиите подсказват и фокуса в киното от тазгодишната “Златна роза”, която се стреми да бъде в крак с времето и публиката си.
В рамките на фестивалните дни ще се говори за: перспективите и предизвикателствата пред българските сериали; за темите, творческия поглед и публиките на българския късометражен филм; за съвременните проекции и уроците на историята в българското игрално кино на историческа тематика; а също така и за жените в киното.
Петър Тодоров, изпълнителният директор на Националния филмов център – агенцията, която прави фестивала на българския игрален филм възможен, разказва за срещата на киното с неговата публика и шанса зрителят да си даде сметка къде точно се намира българската идея за изкуството ни на широк на екран, за търсенията развитието на родното ни кино и за това, което “Златна роза” 2023 тепърва има да предложи на варненци и гостите на града.
Извор: БНР
