Скопјани со најголеми, а крушевчани со најмали можности за здравствена заштита во земјава, според Центарот за граѓански комуникации
Центарот за граѓански комуникации го објави истражувањето за степенот на здравствена заштита на жителите во 30-те здравствени центри во земјава.
Истражувањето покажа дека највисоки можности за здравствена заштита имаат жителите на главниот град Скопје, додека најмалку можности за соодветна здравствена заштита имаат жителите на Крушево.
<imgsrc=”https://tribuna.mk/wp-content/uploads/2024/02/zz.jpg” alt=”” width=”633″ height=”732″ class=”aligncenter size-full wp-image-2822476″ srcset=”https://tribuna.mk/wp-content/uploads/2024/02/zz.jpg 633w, https://makfax.com.mk/wp-content/uploads/2024/02/zz-259×300.jpg 259w” sizes=”(max-width: 633px) 100vw, 633px”>
„Има огромни разлики во можностите, односно степенот на здравствена заштита што можат да ја добијат жителите на 30-те градови во земјава. Подобро стојат големите, а полошо помалите градови. Но, меѓу големите градови најлошо стојат Кичево и Кочани, а меѓу малите градови најдобро стојат Виница и Делчево. Покрај Скопје, на врвот на листата се и Битола и Штип, додека на дното, покрај Крушево се и Македонски Брод, Валандово и Крива Паланка“, се наведува во нивното истражување.
Истражувањето, кое вклучува 22 индикатори, ги зема предвид човечките и просторните медицински капацитети што им стојат на располагање на жителите на овие региони како што се болници, здравствени домови, служби за заштита на жени, претшколски и школски деца, лекарски, специјалистички и друг здравствен кадар, но и општата и стапката на смртност на доенчиња.
