Уште за владетелките во Македонија и денешна Албанија во XIV–XV век

Проф. д-р Пламен Павлов/Труд

Един от значимите владетели в югозападните български земи през втората половина на XIV в. е “господин” Константин Драгаш (1371-1395). Отначало управлява заедно с брат си деспот Иван/Йоан, починал през 1378 г. За тяхната майка “царица” Евдокия разказахме в предишния епизод от поредицата. За семейното положение на Иван не знаем нищо, но по-малкият му брат е имал два брака. Съществува погрешното твърдение, че първа съпруга на Константин е Кера Тамара, дъщерята на цар Иван Александър (1331-1371), дадена по-късно за жена на османския султан Мурад I (1362-1389). Както бе показано от проф. Христо Матанов обаче, бракът на царкинята е със съвсем друг Константин, български деспот, изобразен в една миниатюра към т. нар. Лондонско Четвероевангелие. Името на “господин” Константин оставя траен спомен в онова на средновековния Велбъжд, оттогава Кюстендил. Във владенията му влизат също Щип, Струмица, Куманово и околните земи. От първия си брак, за който не знаем нищо, е имал две деца – Елена, византийска императрица, съпруга на Мануил II Палеолог (1391-1425), и Яков, който приема исляма с името Якуб и управлява бащините си земи след 1395 г.

Конкретни сведения имаме за втората съпруга на Константин – Евдокия от далечната Трапезундска империя, дъщеря на император Алексий III Мегас-Комнин (1349-1390) и Теодора Кантакузина. През 1378 г. е дадена за съпруга на туркменския бей на Синоп Таджедин. Подобно на Кера-Тамара, Евдокия не променя вярата си и закриля местните християни. От този брак има син на име Алтамур, мюсюлманин като своя баща. През 1386 г. Таджедин загива. Евдокия се завръща в Трапезунд, но скоро след това се омъжва за Константин. Необичайното сродяване на един владетел от югозападните български земи с династията на “Великите Комнини” вероятно има връзка с обстоятелството, че митрополит на Трапезунд през 1375-1388 г. е българинът Теодосий, родом от Костурско. На 17 май 1395 г. Константин загива в битката при Ровине във Влахия, в която пада и крал Марко. Евдокия се завръща в Трапезунд, но други известия за нея не са запазени.

злизайки от пределите на историко-географската област Македония, ще разкажем за владетелките на княжеството със столица Валона/Авлона (дн. Вльора, Албания), което включва и крепостите Канина, Химара и Берат. Освен че неговите господарки имат българска кръв, през онази епоха в онези земи живее и българско население, каквото в Албания има и днес. След завоеванията на Стефан Душан през 40-те години на XIV в. областта е владение на деспот Иван Асен, брат на цар Иван Александър и сръбската царица Елена. Иван се подписва и като “Комнин”, което отразява родството на Асеневци с тази византийска династия. Преди Валона столица на княжеството е т. нар. “южен български Белград” – днешният Берат. Деспотът е имал съпруга, майката на неговия наследник Александър, дъщеря му Комита и други деца. Както с право допуска доц. Петър Николов – Зиков, тази “първа дама” на Валона е от знатния албански род Музаки. След нейната смърт (или пък след като се развежда с нея?) деспотът се жени за “василиса Анна Палеологина” – внучка на император Андроник II Палеолог по линия на майка є Ирина, а неин баща е владетелят на Тесалия севастократор Йоан II Ангел Дука (1308-1318). Преди брака си с “архонта българин”, както е наречен деспот Иван Асен в една хроника, Анна е женена за епирския деспот Джовани II Орсини. Новата спътница на Иван Асен Комнин не се е ползвала с добро име, тъй като е отровила първия си съпруг! Бракът е свидетелство за амбициите на деспота към съседните балкански земи. Уви, Иван Асен Комнин става жертва на чумната епидемия през 1363 г. След смъртта му Анна се оттегля при своята дъщеря (от първия є брак) Томаида, омъжена за локалния “василевс” на Тесалия Симеон Синиша Палеолог (полубрат на Стефан Душан).

Земите на княжеството Валона са наследени от Александър Асен Комнин – син на деспот Иван от първия му брак, който е кръстен на името на чичо си цар Иван Александър. Дали е имал съпруга остава неизвестно. Хипотетично се допуска, че като съюзник на крал Вълкашин и деспот Иван Углеша валонският господар загива в битката при Черномен през 1371 г. Тъй като няма деца, Александър е наследен от сестра си Комита Комнина, която би трябвало да наричаме и “Асенина”. Това се отнася и за нейната дъщеря Ружина, за която ще разкажем по-нататък. Прави впечатление странното име “Комита”, носено от тази племенница на цар Иван Александър и сестра му Елена. Бихме могли хипотетично да го свържем с историческата памет за цар Самуил и Комитопулите (известно е отношението на Иван Александър към историята), но в такава посока трябват доказателства. Господарката на Валона се омъжва за владетеля на Дукля (дн. Черна гора) Балша II Балшич (1360-1385). Въпреки персоналната “уния”, Комита запазва пряката си власт над Валонското княжество и неговата обособеност. След смъртта на Балша става монахиня с името Ксения, но подобно на леля си царица Елена сама управлява своите владения. Съдбата я сближава с нейната етърва Теодора Драгаш, вдовицата на Джурадж (Георги) Балшич (починал през 1379 г.), по-големият брат на Балша II и владетел на Дукля преди него. Теодора също е с българска кръв, защото е дъщеря на деспот Деян и “царица” Евдокия, съответно, сестра на Константин и Иван Драгаши. Дадена е за съпруга на сръбския властел Жарко, а след неговата смърт се жени за споменатия дуклянски владетел Джурадж. През 1391 г. се стига до “вътрешнофамилен” брак между Мръкша Жаркович, синът на Теодора, и Ружина, дъщерята на Комита. Появява се проблем, тъй като двамата, макар и формално, са в близкородствена връзка – въпреки че Мръкша е син на Жарко, а не на Джурадж Балшич. След известни спорове “по снизхождение” бракът е утвърден от охридския архиепископ „… на цяла България…”, в което също имаме косвена “българска връзка”…

След смъртта на Мръкша през 1414 г. властта е поета еднолично от Ружина, която е наричана също “Ругина” и “Ружица”, на албански “Рудина”. Тя продължава преговорите с Венеция, започнати от майка є. За предаването на Валона на могъщата република княгинята получава 10 хиляди дуката, но през 1417 г. градът е завладян от османците. Ружина напуска с кораб, известно време е на остров Корфу, след което намира убежище в Дукля. Балша III (1403-1421), племенник на нейния съпруг, є дава за управление Будва. На следващата година красивият пристанищен град е завзет от венецианците. Ружина, отнасяйки градската хазна, намира убежище в Дубровник. Умира около 1420 г., според някои автори след 1426-1430 г. Днес много наши сънародници посещават като туристи Будва в Черна гора, Дубровник в Хърватия, Вльора, Дуръс (Драч) и Берат в Албания. И е добре да знаят за тези исторически връзки с България и българите, за които няма и дума в местните пътеводители…

 В книгата си “Домът на Шишман” (2021 г.) Петър Николов – Зиков обърна внимание на легендите, свързващи личността на Ружина с борбата срещу османската експанзия. Те са свидетелство за съществуването на историческа памет за нея, а името є е запазено и в названията на някои местности. Предположението, че Ружина е кръстница на Фружин, синът на цар Иван Шишман, е остроумно, но се нуждае от доказателства. Според Джовани Музаки, завършил своята хроника през 1515 г., Ружина е била съпруга на Марко/“Крали Марко”! Разбира се, това не отговаря на истината, но сама по себе си тази легенда отразява известността и авторитета на Ружина Комнина Асенина Балшич в земите, на които е била господарка.