(Видео) Историчарот Бранислав Светозаревиќ признава дека Св. Климент Охридски е испратен во Охрид од бугарскиот кнез Борис-Михаил I

Фундаментални факти:

1) През 886 г. Климент е изпратен от св. цар Борис-Михаил в областта Кутмичевица.

2) На Преславския народно-църковен събор през 893 г., Климент е ръкоположен за епископ в земите на югозапад от река Струма и става „пръв епископ на българския език“. В своето Пространно житие бл. Теофилакт нарича светеца „презвитер Климент, мъж много учен“ (Κλήμης πρεσβύτερος, ανήρ ελλογιμώτατος), „пресветия Климент“ (ιερώτατον Κλήμεντα), „триблажения Климент“ (τρισμακαρίω Κλήμεντι), „на българския език пръв епископ“ (Βουλγαρωγλώττη πρώτος επίσκοπος).

3) Димитър Хоматиан в своето Кратко житие за светеца нарича св. Климент „велик наш отец и светилник на България“ (Ο μέγας πατήρ ημων και της Βουλγαρίας φωστήρ), „епископ (на епископския трон) на целия Илирик и на българския народ, който владеел страната“ (επισκοπικόν θρόνον ανάγεται, παντός του Ιλλυρικού και του κρατούντος της χώρας Βουλγαρικού έθνους) и др.

4) В преписа на Кратката служба на светеца от 15 в. св. Климент е наречен „Първойерарх и чудотворец Климент, архиепископ на България в Охрид“ (Αρχιεράρχου και θαυματουργού Κλήμεντος αρχιεπισκόπου Βουλγαρίας εν τη Αχρίδι).

5) Прави впечатление, че бл. Теофилакт и Димитър Хоматиан в своите жития използват многократно думите българи и България. Бл. Теофилакт използва тридесет и седем пъти думата България и нейните производни български, българи и т. н. и само четири пъти славянски, като предварително слага знак за равенство между български и славянски: „Понеже славянският или българският народ не разбирал писанията…“. Димитър Хоматиан използва думата България и нейните производни десет пъти в своето Кратко житие, и четири пъти думата мизи, като още в началото на своето житие уточнява, че българи и мизи са едно и също: „Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи…“. Думата славяни, славянски не е употребена нито веднъж от Хоматиан. Правим това уточнение, за яснота около историческия и етнически контекст, в който работи и твори св. Климент.

6) В Парижкия ръкопис, наричан още Дюканжов списък (каталог), който можем да уподобим на т. нар. епархийски списъци на Константинополската църква, четем: „Климент, като станал епископ на Тивериупол или Велика, сетне бил натоварен от Борис, цар на българите, да надзирава третия дял на българското царство, т. е. от Солун до Йерихо и Канина или [и] Тасипият“.

7) В продължение на 30 години Климент работи за утвърждаване на християнската вяра сред българския народ. Той превежда книги от гръцки на български, съставя проповеди за празници, строи църкви и манастири с помощта на българските владетели. Един от тях е манастирът „Св. Пантелеймон” край Охрид, построен с помощта на цар Симеон I.