Априлското востание и месните револуционерни комитети

Проф. д-р Пламен Павлов/Труд

На 14-16 април в Панагюрище, революционната столица на Априлската епопея, беше домакин на най-мащабната академична проява за отбелязването на знаковата годишнина – Националната научна конференция с международно участие “Априлското въстание 1876 г. – път към свобода, парламентаризъм и държавност”. Форумът е организиран от Община Панагюрище, Исторически музей – Панагюрище, Институт за исторически изследвания при БАН и Военна академия “Георги Ст. Раковски”. Свои доклади и научни съобщения, съдържащи редица нови данни, наблюдения и анализи, представиха проф. Пламен Митев (СУ “Св. Климент Охридски”), проф. Петко Петков (ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”), доц. Атанас Шопов (директор на Исторически музей – Панагюрище), проф. Светла Атанасова (Регионален исторически музей – В. Търново), проф. Милко Палангурски (Институт за исторически изследвания, съкр. ИИИ), проф. Вера Бонева (УНИБИТ), проф. Петър Стоянович (ИИИ), доц. Нелко Ненов (Военна академия), доц. Пламен Божинов (ИИИ), д-р Дженгиз Йолджу (Университет “29 май” – Истанбул), Катя Зографова (Национален литературен музей), доц. Алека Стрезова (ИИИ), доц. Радослав Спасов (СУ), доц. Антоанета Кирилова (ИИИ) и други изследователи и музейни специалисти, вкл. пишещия тези редове (ВТУ и Фондация “Васил Левски”). Състоя се и премиера на книгата “Априлското въстание (1876 – 2026). 150 години от Българското въстание през 1876 г.” с автори проф. Петко Петков и доц. Атанас Шопов. Конференцията е съпътствана от изложбата “Реликви от Априлската епопея”, открита на 8 април в Исторически музей – Панагюрище.

Според Георги Манчев, един от авторите на “Юбилейна книга по случай петдесетгодишнината на Априлското въстание в 1876 г. Брациговски въстанически пункт” (Брацигово, 1926 г.) „… свободна България трябва всяка година да празнува най-тържествено най-голямото ни национално дело – Априлското въстание…” Именно общонационално дело, в което участват с оръжие в ръка българите от десетки градове и селища! Нека накратко припомним ролята на местните революционни комитети – тема, засегната неведнъж по време на конференцията в Панагюрище. Далече сме от мисълта да омаловажаваме подвига на гюргевските апостоли, решени да вдигнат народа на борба срещу вековния поробител. В ролята на “апостоли” обаче виждаме както дошлите от Румъния млади патриоти, така и Захарий Стоянов, Тодор Каблешков, Тодор Лука Лефтеров и други “вътрешни” дейци в четирите революционни окръга. Така например е наричан водачът на бунта в Брацигово Васил Петлешков, такъв е и бай Иван Арабаджията от Царацово, наричан “бащата на апостолите”..
Познаваме подготовката и хода на въстанието от емблематичните “Записки по българските въстания” на Захарий Стоянов, както и от капиталната “История на Априлското въстание” на Димитър Страшимиров. Ще хвърлим поглед и към други близки до събитията автори, още повече че местните комитети и дейци поне донякъде остават “в сянката” на апостолите.

Историята на революционния комитет в Панагюрище е добре позната, но нека откроим някои акценти. В своята книга Черновежд (Петър Карапетров) “Кратко описание на Панагюрското въстание” (1893 г.) разказва за комитета в града, в който изпъкват Найден Дринов, Искрю Мачев, Филип Щърбанов и др. Панагюрци приемат с доверие Георги Бенковски и му оказват пълна подкрепа. Авторът отбелязва влиянието на Павел Бобеков, който по време на въстанието е председател на Привременното правителство. “Той повече умееше да внуши на съгражданите си мисълта за въстание, отколкото Бенковски и който и да било друг въстанически проповедник…” Благодарение на комитета, въстаниците в Панагюрище достигат около 1200. Техен “хилядник” е именно Бобеков, завършил военно-медицинското училище в Цариград, а комендант – Иван Соколов, съратник на Левски от Втората легия. В боевете за града панагюрци нанасят тежки загуби на десетократно по-силен противник под командването на Хафъз паша.

В Копривщица, където на 20 април гръмва първата пушка, ярко се открояват Тодор Каблешков, една от най-светлите личности на епохата, както и дейците на комитета начело с Найден Попстоянов. Въстанието в Стрелча, подценено от Захарий Стоянов, познаваме от “Приказница за българското въстание в 1876 г. в село Стрела” на Мильо Балтов от тамошния комитет. Показателни са свидетелствата за комитета в Брацигово с председател Васил Петлешков и местните дейци в околните села. Главната фигура е именно Петлешков. В сраженията с многобройния противник комитетът, превърнал се във военен съвет, изгражда защитата на градеца и дори осъществява настъпателни действия при евакуацията на въстаналите села в базовия “въстанически пункт”.

В Перущица въстаниците са водени от председателя на комитета Петър Бонев, съратник на Раковски и Левски, подпомаган от д-р Иван Соколов, Спас Гинев, Кочо Чистеменски и др. Сражават се с пет хиляди башибозуци и редовната войска на Решид паша. Обществеността в Батак е резервирана към доминираща тема за Баташкото клане – за сметка на самото въстание. Бунтовниците са над деветстотин начело с Петър Горанов (председател на местния комитет), Стефан и Ангел Керелови. Въстаниците в лагера на връх Еледжик, са под командването на Гено Телийски, председател на комитета в Церово, и Теофил Бейков от Калугерово. Събрани са две хиляди въоръжени мъже от осем села (Церово, Лесичово, Калугерово и др.). Макар да имат старо оръжие, те оказват ожесточен отпор на многохилядния противник, предвождан отново от генерал – Хасан паша.

Ролята на комитетите е определяща при въстанието и в останалите революционни окръзи. Показателна е ситуацията в Сливен – революционният комите в града възразява на решенията от Гюргево за масово надигане в градовете. Въпреки доводите на Иларион Драгостинов, сливналии залагат на четнически действия и създаването на лагери в планината. По сходен начин се развиват нещата и в Първи Търновски окръг, вкл. в Габрово, Трявна, Севлиево, Бяла черква, Мусина, Михалци и т. н. От друга страна, именно тамошните комитети са в основата на големите чети на поп Харитон и Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Христо Патрев. За сметка на това в Ново село (дн. Априлци), Кръвеник и Батошево местните водачи вдигат на оръжие самите селища, както в Четвърти окръг. Във Враца по обясними причини подготовката е слаба, но отново са организирани чети. Действията на властта осуетяват въстанието.

Ролята на комитетите в Априлската епопея по своеобразен начин е отразена в заглавията на много от книгите, посветени на онези драматични събития – споменатата “Кратко описание на Панагюрското въстание” на Черновежд (1893), “Въстанието и клането в Батак” на Ангел Горанов – Бойчо (1892), “Новоселското въстание” на Иван Марангозов (1903), “Спомен от Сливенското въстание в 1876 г.” на Димитър Кукумявков (1885), “История на Бельовското въстание 1876 г.” на Никола Владикин (1887), в някои спомени се разказва за “Средногорско” и “Еледжишко въстание”… Надигането на българите в Македония начело с Димитър Попгеоргиев – Беровски е наричано “Разловско” и “Македонско въстание” – не защото е вдигнато от някакви несъществуващи през 1876 г. “македонци”, а като памет за борбата в този български край в хода на Априлската епопея.

По обективни причини Априлското въстание не успява да обхване по-голямата част от българските земи. И все пак, организаторите – и гюргевските апостоли, и местните революционни комитети,- в невероятно трудни условия постигат своята цел. Въстанието е детонатор на т. нар. Източен, в същност Български политически въпрос, основната причина за Руско-турската война от 1877-1878 г. и Освобождението на България.