Бугарка од Стара Загора ги учи децата од Стар Бешенов на песни и ора

Елена Дојчева-Драгомир е Бугарка од Стара Загора. Пред повеќе од 20 години љубовта ја носи во Стар Бешенов, каде што се наоѓа најстарата бугарска заедница во Романија. Елена се омажила за банатски Бугарин од околината. Во 2004 година победила на конкурс на Министерството за образование и почнала да предава во локалното училиште.

Носталгијата по родниот град Елена ја компензира во работата со децата од детскиот хор и машкиот хор, кои од неодамна ги раководи. Таа работи и со локалниот бугарски ансамбл за народни игри „Р’ченица“.

Еве што сподели Елена Дојчева-Драгомир во интервју за БТА.

Елена, кога и как животът те отведе в Стар Бешенов? 

– Трябва да се върна двадесет и няколко години назад. Мъжът ми е от Стар Бешенов. Запознахме се още, докато бяхме студенти в България, в София, и оттогава датират първите ми срещи и контакти с банатските българи.  Дотогава дори не бях чувала за тях. Започнах да идвам в Стар Бешенов от 1999 година. В началото само по празниците – за Коледа или за Великден. А през 2004 г. официално започнах и да живея, и да работя в Стар Бешенов, след като спечелих конкурс на Министерството на образованието за преподавател в българска общност. 

Как би описала българската общност в Стар Бешенов – тя е най-старата в Румъния.

– Както навсякъде, и тук има тъкрания. Затова бих се радвала да бъде по-задружна. Общността е малка, всички се познават, всички са близки, роднини. Най-много държат на вярата. Това ги обединява – католическата църква. Езикът, запазването на техните традиции и на банатския български фолклор, който имат. Включително и аз, с каквото мога и както мога, помагам. Опитвам се да допринасям, защото децата от детския хор не пеят само български песни, а и такива на банатски български. Българските танци изпълняваме с български костюми, те са и много по-леки. За банатските български танци се обличат специфичните за региона носии.

Но ако трябва да обобщя отговора на въпроса, най-хубавото е, че банатските българи в Стар Бешенов винаги се стремят да се запазват и да запазят това, което имат. Правят го много ревностно. 

Промени ли се много живота ти, откакто дойде в Стар Бешенов?

– Да, коренно, защото съм израснала в опера. От малка се занимавам с класическа музика. Баща ми беше водещ артист солист-баритон на Старозагорската опера, а майка ми е суфльор там и до днес. Израстнала съм в среда на музиканти и хора на изкуството. От петгодишна свиря на пиано, преминала съм през музикално училище, Музикалната академия „Панчо Владигеров” в София. После в Тимишоара завърших магистърска степен с оперно пеене. И всъщност това е моят живот. Но когато започнах да работя в Стар Бешенов и видях какво се изисква от мен, се обърнах на 180 градуса. Започнах усилено да се интересувам от фолклор, от танци, защото от това имаше нужда. И продължавам да го правя. Всъщност продължавам да се уча и същевремнно да уча и деца, вече имам достатъчно богат опит. В първите години обаче ми беше много трудно. 

Липсва ли ти нещо от България? Как изглежда родината отвън?

– Много неща ми липсват. По отношение на природата, въздуха. Аз съм от Стара Загора, друго е, когато съм там. Обстановката е съвсем различна. Но съм свикнала и тук. Има даже някои неща, които в Румъния повече ми харесват, отколкото в България. Макар че съм свързана с изкуство, следя какво се случва родината – и по отношение на култура, и по отношение на политика, и за съжаление това, което виждам, не ми харесва. Доста съм разочарована от някои неща. В Румъния хората имат друго отношение – към артистите, и към класическата музика. По друг начин е и аз самата го усещам. Включително покрай детския хор и всички ангажименти, които имам към българското дружество, отделно участвам с мои колеги певци от Факултета по музика в Тимишоара и в концерти с класическа музика, с оперно пеене. И виждам, че тук нещата са доста по-различни, отколкото в България – за съжаление.