|

(Фото) Благој Шклифов од село Черешница, костурско: Костурскиот говор

“Костурският говор е мой роден говор. През 1948 г. тринадесетгодишен, напуснах родния си край. Говорех само диалекта на родното си село Черешница. Младите си години прекарах в Унгария между бежанци от Костурско, Леринско и Долна Преспа. Посещавах дядо Никола, участник в Илинденското въстание, и други мои роднини в с. Белояниц, намиращо се недалеч от Будапеща, където живееха и продължават да живеят много костурски емигранти. За кратко време бях и учител. Записвах народни песни и приказки. Още тогава ми направиха силно впечатление различията във фонетиката, морфологията и лексиката между говорите на отделните костурски села.
Към проучване на говора с научна цел пристъпих след 1964 г., когато станах редовен аспирант по българска диалектология в Софийския университет “Климент Охридски” под ръководството на проф. Стойко Стойков.
Започнах да събирам материали сред костурската емиграция в Унгария. Освен диалекта на родното си село възрастните емигранти не познават друг език. Те са неграмотни или малограмотни. Същото може да се каже и за преселниците в Георгиу Деж (Румъния), които посетих през есента на 1967 г., и за повечето мои информатори, които след края на Гръцката гражданска война живеят и в останалите социалистически страни. Срещах се и с костурчани, преселници в Америка и Австралия, дошли на посещение и почивка в България. Имах възможност да разговорям и с много носители на тоя говор, живеещи понастоящем в Костурско, дошли на гости при свои близки в Унгария и България. С всички тези хора водех непринудени разговори, записвах диалектни текстове и думи, правех справки. В България, недалеч от гр. Петрич, се намира с. Ново Кономлади, жителите на което, преселници от костурското село Кономлади, и до днес пазят говора на старото село с всичките му особености. Сред емиграцията в България, възлизаща на повече от десет хиляди души, събирах материали само от заселници, дошли през последните десет години от Гърция или от другите социалистически страни…
Изследването си извърших почти само върху езика на възрастното поколение, което е носител на традиционния говор. Представителите на младото и средното поколение са се учили в гръцки училища, поради което техният говор отразява известно засилване на гръцкото влияние. За албанско и влашко влияние не може да се говори, защото поради ниската духовна култура и малочислеността си тия племенни групи не са могли да окажат влияние върху езика на костурското население…”

Благој Стефанов Шклифов (1935-2003) е бугарски лингвист и дијалектолог, истражувач на крајните југозападни бугарски говори, се родил и загинал во Егејска Македонија.

Неговиот научен труд „Костурскиот говор“ можете да го прочитате овде.

Извор: Библиотека Струмски

Слични Објави