(Фото)„Какво ги блазни сърбите?“

Към моите братя в Македония

Братя, чуйте що ще да ви кажем.
Како [в]сека, тако и тая година пойдох по търговията си във Виена, и не знам защо параходо[т], [в]место да ме заведит във Землин (Земун, б.а.), дето сека година ся маях по един ден за друг параход от Виена, ме заведе в Белград. После се известих, како главната агенция се преместила из Землин в Белград, затова сега оттам похождат параходите във Виена. Чим (щом, б.а.) излезох из параходо[т], се замаях малко около пристанището, защото досега не сум излизал овде (тук, б.а.); но ето един непознат човек се приближи при мене и ме запита: „Одакле си?“ (Откъде си, б.а.). Я му отговорих како сум българин из Македония. Кога отговорих ово, моят непознат приятел ми рече: „Какъв бугарин, тамо не живет бугари, тамо су сърби – тамо йе Стара Сърбия.“
– Не знам, рекох, може би, но ние се викаме бугари.
– Не сте вие бугари, бугари не са славени; они са татари и техното име произлиза от Бухария. Но сте вие сърби, затова треба да учите сръбски, па като разорим турската държава, и вие ке имате княз, топове, пушки, войници и други.
Аз като видех що ищет (иска, б.а.) тоя безсрамник, почнах да му одобрявам, за да видим що ще ми сборит (каже, б.а.) още. И той като виде да му одобрявам, поразпусна се и, като гледаше на обичните ми дрехи, мислеше да сум прост и помисли „кой знае, ето още йедно оръдие на нашата цел“; но много се излъгал непознатио[т] ми приятел.
– Имате ли учител… одакле си, ме запита.
– Имаме, рекох, йедно момче, но не знайе нищо и му не разумеваме (не разбираме, б.а.).
– А, види го, он йе бугарин, а вие не говорите бугарски, но сръбски, затова му не разумевате. Но ние би ви пратили и учител, и книги, ако го истерате (изгоните, б.а.)…..
– И така сме сиромаси, то би добро било, му рекох.
– Кога ке си идеш, ме запита.
– Кога[то] се върна из Виена.
– Е, тогава ке се свърнеш в Белград и я ке те отведем при министъра и…, па ке ти дадем два сандъка книги, а после кат видим що ке да будет, ке ви пратим и учител.
– Добро, рекох и отидох си на дома.

От който кратък разговор секи разумен българин ще види що се работи во Белград. Това, братя, да ми беше казувал некой, не бих вервал; но сега с очите си видех и с ушите си чух – смаях се. Още се научавам какво имало нарочна компания за това и влечели нашите невинни братя по Белград, и им давали без пари книги да пращат по селата си. Ние, сиромаси, йедвам се отърсихме от йедни (гръцкото духовенство, б.а.), ето и други се появили, но по-късно се досетили. Само иска да бидем обозрителни кои дохождат помежду ни в това опасно време за нас, за да не ни се ругаят и казват, че сме дебелоглави и само знайем да орем и копаем…..

Ваш брат Българин от Македония
Виена, 1869 г.“

– в. „Македония“, год. III, бр. 14/01.03.1869 г.

Извор: Ангел Радев/Николаj Kojчев