| |

Името Иван (Јоан) во средновековна Бугарија

Пишува: Проф. д-р Пламен Павлов/Труд

Според статистиката за около 350 хиляди българи и българки 7 януари е Имен ден. Това са нашите близки и приятели, познати и непознати, които носят името „Иван“ („Йоан“) и неговите производни „Иванка“, „Йоана“, „Иво“, „Ивета“, „Ивелин“, „Ивелина“, „Ивайло“, „Ивайла“, „Йончо“, „Йонко“, „Йонка“, „Йован“, „Йовка“, „Йовчо“, „Яни“, „Яне“, „Янко“, „Янчо“, „Яна“, „Янка“… „Иван“ е второто по популярност мъжко име у нас след „Георги“. Разбира се, в останалия християнски свят ситуацията е сходна – името е възприето в различните му форми от милиони хора на всички континенти. Традицията има своите корени в Средновековието, когато това име е носено от десетки владетели на България и другите европейски държави, вкл. Византия, Франция, Германия, Италия, Унгария, Полша, Португалия, Московското царство, и т. н.

Често се вярва, че „Иван“ е руска, най-общо казано, „славянска“ форма на гръцкото „Йоан“/„Йоаннис“, което идва от древноеврейското „Йоханан“ („Божия благодат“). Както знаем, така се е казвал св. Йоан Кръстител, както и един от четиримата евангелисти, любимият Христов ученик апостол Йоан. Българската форма „Иван“ е регистрирана за първи път още в началото на X в., така че за никакво „руско“ влияние не може да става и дума… По-скоро е обратното предвид силното влияние на средновековна България в Киевска Рус и наследилите я средновековни княжества в днешните държави Украйна, Русия и Беларус. По тази причина тенденцията към замяна на традиционното българско „Иван“, използвано от предците ни повече от едно хилядолетие, с „оригиналното“ му гръцко съответствие е нелогично и нежелателно, а и претенциозно…

Появата на името „Йоан“ или „Иван“ в средновековна България е следствие на универсалния култ към св. Йоан Кръстител (или Йоан Предтеча), твърде силен от самото начало на християнската вяра. Да не забравяме и почитта към апостол Йоан (Богослов), Йоан Златоуст и други видни личности. Смяташе се, че у нас това име е регистрирано за първи път при един от синовете на цар Симеон Велики, но през току-що отминалата 2023 г. доц. Тодор Тодоров и доц. Константин Константинов от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ публикуваха фрагмент от оловен печат, открит при археологически разкопки във Външния град на старопрестолна Плиска. Върху него доц. Тодоров разчете надпис на гръцки, който в превод гласи: „Богородице, помагай на архонта на България Йоан“. Печатът, сходен с онези на Борис-Михаил и Симеон Велики, принадлежи на княз Владимир Расате (889-993)! Познатите две имена (едното може да е прозвище?) са езически и е логично през 864 г. с кръщението синът на Борис да е приел християнско име. На този владетел си струва да се спрем друг път, но нека кажем още тук – Владимир е свален от престола не защото е „връщал езичеството“, а по други причини. Факт е, че неговият брат Симеон, при това главна фигура в преврата през 893 г., е кръстил един от синовете си с името „Йоан“! Защо не и в памет на своя по-голям брат? Още нещо, оттук-нататък трябва да наричаме този владетел Йоан Владимир Расате.

Няколко думи за Йоан, опитал се да свали от престола брат си цар Петър през 928 г. Името му е известно от византийските хроники, както и от печати от времето, когато е престолонаследник. Проф. Казимир Попконстантинов обърна внимание на един надпис от скалния манастир при Мурфатлар в Северна Добруджа (днес в Румъния), където се чете „цар Иван“ – именно „Иван“, а не „Йоан“! Явно Симеоновият син, макар и мимолетно, е обявен за цар от своите привърженици? Още нещо, към 928 г. нашите предци вече са възприели името в българската му форма „Иван“ – обичайната за нас и днес, а и за в бъдеще. В историята на Първото царство е и „българският самодържец“ и „родом българин“ цар Иван Владислав (1015-1018). Да не пропускаме и емблематичните личности на св. Йоан Екзарх и Йоан Дебърски, първият духовен глава на Охридската архиепископия „… на цяла България…“ под византийска власт. В средата на Х в. се ражда култът към обичания наш „небесен застъпник“ св. Иван Рилски, допринесъл на свой ред за разпространението на името през следващите столетия. Нека припомним и многото църкви и манастири по цялата българска земя, които имат за патрон св. Йоан Кръстител, както и неговите стенописни образи и икони.

От 22-мата владетели на Второто българско царство девет носят името „Йоан“/„Иван“, силно разпространено и сред болярите и „обикновения“ народ. Освен на почитта към светите Йоан Кръстител, Йоан Йоан Богослов, Йоан Златоуст, Иван Рилски (мощите му са пренесени в Търново през 1195 г. от цар Иван Асен I) и други сакрални личности, фактор в тази посока е и популярността на царете Иван Асен I (1187-1196) и Иван Асен II (1217/1218-1241). Първият от Асеневци обикновено е наричан само Асен или „старият Асен“, но в Бориловия Синодик категорично е казано, че при „светото кръщение е приел името Йоан“. Нашите царе често са носели две имена, като кръщелното категорично е „Йоан“/„Иван“. Такъв е случаят и с цар Калоян, наричан с умалителното „Йоаница“/„Иваница“. Името на Иванко, печално известният „убиец на Асен“, също е умалително от „Иван“. Носено е и от Иванко (синът на Добротица), последният владетел на Добруджанското деспотство. „Иванко“ е често срещано в българските земи под византийска власт, както и на север от Дунав. Един от последователите на Ивайло е Иван Свинепаса, сражавал се срещу османците в Мала Азия в началото на XIV в. Името „Йоан“/„Иван“ е носел и войводата Карпош, водачът на въстанието през 1689 г., явно като израз на приемственост със средновековното Българско царство.

Отново производно на „Йоан“/„Иван“ е името на прочутия бунтар и български цар Ивайло (1277-1280), чиято автентичната форма е „Иваил“. В Борилов Синодик са записани имената на Йончо и Иваниш, съратници на цар Иван Шишман. Името „Иваниш“ е носел и един от братята на крал Марко („Крали Марко“). Известен е и Иван Русина, военачалник при царете Михаил Шишман и Иван Александър, който по произход от общността на русините в дн. Западна Украйна. Името „Иво“ е регистрирано в надпис от 1322 г. в скалния манастир при Иваново, Русенско. Да не забравяме и трагичния образ на „балканджи Йово“, олицетворение на българщината и вярата във вековете на робството.

„Йоан“/„Иван“ е силно застъпено в семейството на цар Иван Александър и е кръщелно за синовете му Иван Асен (IV), Иван Асен (V), Иван Срацимир и Иван Шишман. Носено е и от Иван-Шишмановия син и наследник Александър, поради което преди години проф. Николай Овчаров с право го нарече „Иван Александър II“. Нека не пропускаме и царeте Иван Асен III (1279-1280) и Иван Стефан (1330-1331), уви, символи на чуждото вмешателство, съответно византийско и сръбско, в българските дела.„Ивановци“ са и някои от известните самостоятелни владетели на български земи в Македония през XIV в., сред които деспотите Йоан Оливер и Йоан Углеша.

Последните „Ивановци“ от рода на Шишмановци са олицетворение на трагедията на нашия народ в края на XIV век. И Иван Шишман, и Иван Срацимир се борят с османската експанзия, но краят им е трагичен. И все пак, Иван Шишман оставя трайна следа във фолклора, което на свой ред утвърждава популярността на името. Още преди гибелта на Второто българско царство традицията е възприета и наследена от Влашкото княжество, най-вероятно като памет за великия цар Иван Асен II. При влашките „велики воеводи“ българското „царско име“ се превръща в част от титлата пред личното на всеки от тях! Още от времето на Иванко Басараба в началото на XIV в., през (Йоан) Мирчо Стари, (Йоан) Влад Дракула, Влад Цепеш и т. н., чак до (Йоан) Александър Куза в средата на XIX в., влашките господари задължително носят името „Йоан“ – феноменален пример за силата на българското духовно и културно влияние на север от Дунав.

Слични Објави