Иван Михајлов: „Зошто се бориме за Независна Македонија“

Извор: Библиотека Струмски

Став на Иван Михаjлов и ВМРО за целите и борбата на организацијата, изразен по Големиот македонски собир во Горна Џумаја во 1933 г.

“…Но най-важното, което требва особенно да се подчертава е, че всички македонски организации имат една единствена политическа цел: те се борят за създаването на една Обединена, Свободна и Независима Македония. И станалия напоследък в Горна Джумая Велик събор на македонската емиграция в България потвърди и с декларацията на ВМРО и с декларацията на самия събор, който се свика от името на всички македонски съюзи в България и от всички общински съвети в Петрички окръг и с телеграмата на съюза на македонската емиграция в Америка, че македонците се борят за създаването на свободна и независима македонска държава…
…Но още в първия момент, когато става дума за създаването на самостоятелна македонска държава, постави се въпроса: македонците представляват ли некаква отделна народност от останалите народности на балканския полуостров, та не искат да останат в границите на днес съществуващите балкански държави, или пък те са части от тези народности и други са причините, които са ги накарали да прегърнат този политически идеал?
Ние веднага требва да отговориме, че отделна македонска националност не съществува. Македония беше населена до 1912 година с около 2,300,000 души, които по националност се разпределват както следва: българи – 1,103,311, гърци – 267,862, ромъни – 79,404, турци – 548,225, албанци – 194,195, цигани 43,370, разни – 100, 360 (статистика на професор Йордан Иванов). Значи ние македонските славяни сме българи и част от духовното цело на българската нация; турците на турската нация и пр. Всеки от нас говори езика на своята нация, българите – български, гърците – гърцки, ромуните – ромунски и пр. Но това не ни пречи да искаме създаването на самостоятелна македонска държава; това не ни пречи да говориме и за македонски народ.
С понятието македонски народ ние не изразяваме некаква отделна етническа целост, некаква самостоятелна македонска националност. С това ние искаме да посочиме населението, което носи името на дадена географска област, което има един политически идеал, възприет от всички и които в процеса на самия живот са създали еднакви искания за всички. Македонски народ ние употребяваме като географическо и политическо понятие. С този термин ние определяме населението, което ще обгръща бъдещата македонска държава. Ние често сме споменавали Швейцария и Швейцарците. И там отделна швейцарска нация не съществува. Населението говори немски (в по-големата част от държавата), френски и италиански говорят езика на държавите, които заобикалят Швейцария. Отделен швейцарски език не съществува. Вестниците се “пишат на немски, френски и италиянски”; в училищата се преподава на тези езици и пр. Но това не пречи да се говори за швейцарски народ, да съществува отделна държава и да се създава, както се е създало отдавна вече, единно гражданско съзнание за всички жители на Швейцария;
…От статистиката, която дадохме в началото на настоящата беседа, вие виждате, че Македония не е населена с еднородно население, нито пък и некоя отделна народност надминава числото на останалите. Ако Балканския полуостров е жилище на много народи, Македония от своя страна е центъра, където са съсредоточени различни части от тия народи. Нема по-голема глупост от тая, казана в миналото от един сръбски учен, че на Балканите нема место за короната на Симеона и за тази на Душана. Възможно е на Балканите да настане време, когато не ще има место за каквито и да е корони. Това е въпрос за далечното бъдеще. Но да се мисли, както сърбите мислят, че те ще успеят да погълнат другите народи, и да осигурят господство само за сръбската нация, то значи да се осъдят Балканите на вечни войни и кръвопролития. Истинския мир, може да настъпи само чрез честното признаване правото на всички народи да живеят свободно и да бъдат господари на своята земя. Истинското разбирателство се състои във взаимната търпимост и взаимното уважение. Най-красив пример за това дадоха македонските общественици. Те издигнаха един лозунг, който можеше и требваше да стане общ на всички националности в борбата им срещу турците. Българите от Македония не поискаха присъединението на Македония към България, за да оставят другите националности под владичеството на чужда за тех държава. Те съзнаха неудобството за другите от едно подобно разрешение на македонския въпрос, защото то можеше да удовлетвори само българския елемент и да предизвика реакция в другите, които взети заедно, не беха по-малко от нас.
Обединението на всички народности беше върховна необходимост в борбите ни срещу турците, защото само в такъв случай Македония се явяваше единна пред свои и чужди и можеше да се радва на подкрепата на Балканските и други държави…”
(поради лошото качество на оригиналния текст, той е набран отново от Б.С., като оригиналите са прикачени в края на документа)

Източник: Източник: ЦДА, ф. 369, оп. 2, а. е. 37, л. 6-25

Автор: Иван (Ванчо) Михайлов Гаврилов (1896-1990, Рим, Италия) е легендарен български революционер, последният дългогодишен лидер на ВМРО.