Проектот на весникот „Нова Македонија“ за замена на историската вистина

Иван Николов/ БГНЕС

„Гласот на револуционерите повторно се слуша?“ –
мрак и светлина…

Никак не ми се иска да започвам с известните в подобни случаи оценки, че това е опит, и то пореден, за внушаване на неистини в съзнанието на читателите на този вестник. Подобни заключения вече се изпразват от съдържание поради безбройната повторяемост на поводите за това. А наставниците на народа покрай тихия Вардар не се уморяват да убеждават и себе си в изконността на тяхното днешно, привнесено отвън, самосъзнание.

Един от бащите на модерната антропология – Бенедикт Андерсън – в труда си „Въобразените общества“ (1983 г.) въоръжава ентусиазираните глобалисти-либерали как да раздробят на отделни късчета националното чувство у съвременните граждани на планетата. В РС Македония вече повече от 80 години амбициозно се натрапва и обратният процес – от една страна, разграждане на наследеното от столетия национално чувство, а от друга – отделяне от него на една съставка и сътворяване върху нея на многолик негативизъм и сатанизиране на българския ѝ първообраз.

Гръмогласно обявеният проект на „Нова Македония“ има за цел точно това: да продължи да подкопава вековното национално себевъзприемане и чрез отдавна усвоения метод на пластичната хирургия да деформира духовната му цялост. И читателите периодично ще стават свидетели на поредната гавра със съкровените чувства на титаните на борбата за освобождението на Македония.

Възниква не, а се натрапва тревожната мисъл за нравствените опори на авторите на този „проект“. Ако подобно начинание на колегите от македонския официоз беше нещо непознато до този момент, реакциите биха били други.

Проблемът дали да ги разглеждаме като жертва на наложени, поради етноидеологически и геополитически причини, обстоятелства или да ги заклеймим като съзнателни факлоносци на мракобесието в неговия интелектуален и житейско-всекидневен вариант, съвсем не е риторичен. Неведнъж сме говорили за садистичните методи, прекрояващи психиката, себепознанието и манталитета на болшинството от народа, но поведението на водещите личности – не на политиците, а на представителите на духовността – отвежда до мрачна безизходица.

Новият проект на в. „Нова Македония“ обяснява много от необяснимото за нормалната логика на процесите. Тайният код към целта на проекта е скрит във формулировката „…Гласот на револуционерите повторно се слуша.“ Сиреч, читателят трябва да се убеди, че измислиците за борците и за тяхното национално самосъзнание, заглушавали досега общественото пространство, вече окончателно трябва да бъдат затвърдени. Как? Като се повторят още веднъж, само че вече още по-впечатляващо чрез контролираното въздействие на модерните средства за общуване.

Жалко, много жалко, че в редакцията на в. „Нова Македония“ има и талантливи журналисти, които са впрегнали дарбите си да обслужват една етно-идеологическа доктрина, срещу налагането на която предците им проявиха смайваща твърдост и себеотрицание…

Откакто РС Македония попадна под контрола на Гордана Силяновска-Давкова и Християн Мицкоски, безцеремонността при общуването с европейските партньори и България придоби почти епидемичен характер.

На народа започна да му се внушава, че хората, които стоят начело на държавата, няма да превият гръбнак пред когото и да било, особено пред България. С това те обясняват непоколебимостта си да не правят никакви промени в Конституцията, вписвайки българите в преамбюла ѝ. Тук Мицкоски е ненадминат: „Додека јас сум премиер нема да има непринципиелен договор со Бугарија“… А изказването му по повод нападението над журналиста Владимир Перев звучи още по-цинично: „Може некој да накисне на дождот и надвор и тоа да биде хибриден напад од страна на Владата… Ако некој одлучил да се самоповреди и тоа да го прикаже како напад, хибриден или не знам каков, тоа е друга работа…“ И още: „…апсолутно отфрлам дека е направен каков било напад врз тоа лице…“

Липсата на самоконтрол и раздразнителността разкриват други, по-дълбоки пробойни в самосъзнанието на този човек с „непривит гръбнак“.

Гръбнакът му се превива до земята само когато се обръща на север – към Белград…

Не по-малка нахаканост и грандомания проявява той и спрямо ЕС и неговите институции. Това насърчава и медиите да публикуват текстове с предизвикателно-жалки спрямо Брюксел заглавия. Ето някои от тях в официоза „Нова Македония“: „Либералниот Брисел – жив песок за цела Европа“, „Со sвечканье на оружјe и сила, Европа никогаш ништо не добила“, „Бриселските импотентни политики ја урнаа ЕУ на маргините“… И най-инфантилно-претенциозното заглавие: „Ние можеме, дали може и Европа?“

Европейският съюз, както всяка сложна организационна структура, има и своите уязвими места и трудности при управлението, особено сега, на фона на динамично преструктуриращото се глобално геополитическо статукво. ЕС е обект на не една критика, обоснована на искрена загриженост, но Съюзът не може да бъде обект на безпомощно-надменни подигравки от страна на хора с осакатена представа за собствената си национална и морална същност…

Обявеният на 17 ноември 2025 г. проект на в. „Нова Македония“ – „Гласот на револуционерите повторно се слуша“ – започва с представянето на един от основателите на ВМОРО Петър Попарсов. За него в самото заглавие, съвсем сбито, но с позлатения блясък на лъжата, са изредени заслугите му към македонизма: „Петър Поп Арсов – афирматор на културното и духовното издигнуванье на македонскиот народ, македонската самобитност и литературен јазик“.

Според наложената след 1944 г. матрица за националната самобитност на „македонскиот народ“ на Петър Попарсов се приписват „заслуги“, каквито той никога дори не си е помислял да стори. Със същите измислици в обявения проект на официоза се споменават още и имената на други двама основатели на Организацията – д-р Христо Татарчев и Дамян Груев. И когато видни личности от управляващата върхушка в Скопие продължават да се кълнат, че „…секогаш ќе ги штитиме македонскиот јазик, идентитет и историја“, те се опитват да внушават на България, на Европа и света, че това е тяхната изконна същност, с която са се самовъзприемали и великите революционери. Отговорът на въпроса защо президентът на РС Македония Гордана Силяновска-Давкова предлага да се разговаря с България, но не и по проблеми, които засягат историята, културата и езика, е ясен. Тя знае много добре какъв е днешният им генезис и предпочита да не нагазва в това дълбоко етноидеологическо тресавище, в което може да се удави…

Въпросът можем ли да сложим точка на яловите разговори между Скопие и София има категоричен отговор. Да, може! Той е следният:

Нека колегите от „Нова Македония“ в обявения проект да публикуват автентичните текстове на революционерите-титани. Тъй като те започват с името на Петър Попарсов, аз им предлагам да вземат оригинала на книгата му „Стамболовщината в Македония и нейните представители“, издадена в София през 1890 г. с псевдоним Вардарски. Щом те искат да се „слуша повторно гласот на револуционерите“, нека да направят достояние на читателите си следните му думи: „Македонските българи с нищо не са дали повод да изгубят доверието на Екзархията… С тази линия на поведение спрямо българо-македонците Екзархията наведнъж прави няколко капитални грешки…“ – стр. 41. И още: „Монархическото управление, диктатурата или централизацията на властта, убивайки общините, удушават народния дух на македонските българи. А те са една голяма част от българския народ…“ – стр. 63.

Подобни примери може да се открият на много други страници. И това улеснява колегите от „Нова Македония“ – те имат богат избор на автентични текстове.

И понеже в проекта се споменава името на Дамян Груев, предлагам на колегите в някои от следващите броеве на вестника да публикуват и документа, под който се е подписал и той. Това е „Адрес от възпитаниците на дружество „Свети Сава“ в Белград до Сръбската скупщина“ за причините, поради които те напускат „братската“ столица. Ще поясня. Тези момчета са бивши ученици на Солунската българска гимназия, които са примамени от сръбската пропаганда, че ще бъдат обучавани безплатно в Белград, и те отиват там. За този случай един македонски автор още преди няколко десетилетия пише:

„…Во текот на 1887 г. се успеало за домакин на бугарската гимназија да се уфрли Темко Попов, родум од Охрид, кој уште од порано работел на ширењето на српската пропаганда во Македонија. Да би можело неговата работа да се развива што поуспешно, тој бил во тајна врска со српскиот конзул во Солун Петар Карастојановиќ, со кого работел за врбување и префрлување на ученици од солунската бугарска гимназија во Кралство Србија…“
(д-р Климент Джамбазовски, „Културноопштествените врски на македонците со србите во текот на XIX век“, Скопје, 1960 г.)

Ето и текстът, под който се е подписал Дамян Груев, заедно с още двайсетина свои съученици:

„…Сега вече сте разбрали, че става дума за самите нас, които сме се подписали по-долу, и за нашата родина Македония. На всеки е известно, че тази земя е населена в мнозинството си от славяни и то – българи. Та нима сме сърби? Ние, с които всякога се е постъпвало като с българи, ние, които и от тукашните малки деца сме наричани българи!?

…Нека всеки сърбин да знае, че както всеки сърбин с радост би си дал главата, но няма да промени своето народностно име – сърбин, така и всеки българин брани своята народност до последния час на живота си от всяко насилничество и тиранство…“

Белград, 1 февруари 1890 г.

Надявам се, че колегите от „Нова Македония“ ще защитят честа на професията и ще огласят чрез новия си проект автентичните думи на Даме Груев, Петър Попарсов и всички колоси на борбата, дали живота си за свободата на Македония.

Очаквам с тревога и любопитство следващите броеве на този вестник.

Истината е нашата надежда и убежище.