Трговската размена меѓу Бугарија и Албанија се удвојува, но е далеку под нејзиниот потенцијал

Извор: БГНЕС

Стокообменът между България и Албания се увеличава над два пъти от 2010 г. насам, но остава далеч под потенциала, който имат двете държави. Една от причините за това е, че между тях няма изградена добра транспортна свързаност – магистрала и жп линия, които трябва да са част от прословутия Коридор 8, предаде репортер на БГНЕС.

На 25 и 26 февруари председателят на Народното събрание Росен Желязков е на посещение в Албания. Визитата е по покана на председателя на албанския парламент Линдита Никола.

За януари-ноември 2023 г. стокообменът възлиза на 163 млн. евро. За посочения период сме изнесли стоки за 121 млн. евро, което представлява ръст от 0,5% спрямо януари-ноември 2022 г. Вносът е за 42 млн. евро, като това е с 16,7% по-малко в сравнение с 11 месеца на 2022 г., когато Албания е реализирала у нас стоки за 50 млн. евро.

„Страната на орлите“ се намира на 58 място по стокообмен.

„Салдото традиционно е положително за България, като през последните години то нараства вследствие на по-големия дял в износа на части за апарати“, заявиха за БГНЕС от Министерството на икономиката и индустрията. Положителното салдо за 2023 г. е 79 млн. евро.

Албания е 49-ят по големина пазар за България. Страната внася от България хранителни продукти, части за апарати, медикаменти, слънчогледово масло, необработен цинк и др. През 2022 г. се запазва структурата на стокообмена, като се е увеличил дела в износа на части за апарати (5.9%).

България внася от Албания медни руди и отломки от мед, необработен алуминий, желязо, нефтен газ и др. Над 60% от вноса е предимно на суровини от първичния сектор на икономиката.

За периода от 2010 до ноември 2023 г., когато са последните официални данни, с които разполага Министерството на икономиката и индустрията, не може да бъде отчетена единна тенденция в стокообмена между двете страни. Той нараства от 70 млн. евро през 2010 г., но има години на леки спадове и леки покачвания. С това се характеризира целият период от 2010 до 2016 г., когато се движи между 70 и 80 млн. евро. За пръв път двустранната ни търговия надхвърля цифрата от 100 млн. евро през 2018 г. От тогава тя расте и най-добрите години са 2021 и 2022 г., когато е съответно 156 и 186 млн. евро.

По отношение на албанските инвестиции у нас има също какво още да се желае. През 2022 г. те възлизат на 9,5 млн. евро, сочат данните на БНБ.