| |

Заради честите измени во Законот за бугарско државјанство е намален бројот на Македонци, кои поднесуваат барања за бугарски пасош

Желаещите намалели още след вето над Скопие за ЕС

Все по-малко македонци искат да станат български граждани в последните 3 г. Причината за новия тренд са нови законови неразбории, а не толкова двустранните отношения и ветото на България върху преговорите на Северна Македония за ЕС, јавува 24 часа.

През 2019 г. са започнати 10 688 преписки по молби на македонци за гражданство на основание българския им произход, показват данните на Министерството на правосъдието за “24 часа”. През следващите 3 г. те са общо малко на 8 хил.

24 370 пък са македонците, получили гражданство в същия четиригодишен период на основание българския си произход. Те са повече от подадените молби, защото са по производства, започнати отдавна.

Средно за BG паспорт се чака между 2 и 3 години

Причината е големият брой на образуваните преписки за българско гражданство, както и необходимостта от извършване на допълнителни проверки от МВнР и МВР за истинност и автентичност на приложените документи, с които се удостоверява българският произход, уточняват от Министерството на правосъдието.

Именно в доказването на българския произход се крие и причината все по-малко македонци да подават документи за българско гражданство. То е един от основните мотиви, с които не само те, но и албанци, сърби, молдовци, украинци и др. кандидатстват за наш паспорт.

Обикновено доказването на потекло става с официални документи на българската държава или институции, които са

издадени на техни родители, баби, дядовци

и др. Това може да е акт за раждане, военна книжки, кръщелно, медал или орден, диплома и др. Тук е и големият проблем – повечето кандидатстващи не разполагат с такива документи.

В много от случаите те са загубени или унищожени. Това важи предимно за бившите югославски републики и за Северна Македония, където по време на сръбската окупация българите са били подложени на гонения, вкарвани в затвори и дори избивани.

Тогава много от тях се принуждават

да унищожат всеки документ, който доказва българското им потекло

и така за наследниците им не остава почти нищо, с което да докажат, че са деца на българи.

Освен това данните от запазените документи трябва да съвпадат с югославските и македонските. Това пък се оказва още по-трудна задача, защото по това време сръбската власт не само че сменя много от хорските имена, но дори и рождените им дати.

Преди 2021 г. с тези казуси се занимаваше Държавната агенция за българите в чужбина. Тя търсеше и документи, регистрирани в съседни държави на близките на кандидатстващите, със статистики, мнения на историци и интервюта с кандидатите. Ако успееше да се докаже, че кандидатстващият е потомък на българин, агенцията издаваше и нужното удостоверение.

Тази практика бе прекратена през 2021 г. с промяна в закона. Дотам се стигна след редица скандали, че удостоверения са издавани на македонци, сърби, албанци и др., без да има никаква причина за това.

През 2013 г. тогавашният зам.-министър на правосъдието Илия Ангелов на два пъти сезира прокуратурата, че агенцията е издавала удостоверения в нарушение на закона. Проверката установи, че от 810 случайно избрани преписки между 2011 и 2013 г. 717 не са подкрепени с никакви документи. От агенцията пък представили като основание книгите “Не заблудата, а лъжата за гагаузите”, “Българите в Албания и Косово” и др. За други пък ДАБЧ признавала произход заради членството им в организации от типа “Българите в Албания”.

През 2018 г. бе арестуван тогавашният председател на ДАБЧ Петър Харалампиев. Според обвиненията на прокуратурата той лично е искал и получавал подкупи за издаване без законово основание на удостоверения за български произход на чужди граждани – в някои случаи експресно, дори в рамките на ден. Обвинения бяха повдигнати и на бившия главен секретар на ведомството Красимир Томов и още двама души.

През юни 2021 г. Вашингтон забрани на Харалампиев, Томов и семействата им да влизат в САЩ. Те бяха санкционирани за корупция, паралелно с обявените по закона “Магнитски” Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков.

След скандала с удостоверенията 44-ото НС сформира анкетна комисия. Тя работеше и по затягането на режима върху т.нар. златни паспорти, които пък отпаднаха през 2022 г. Комисията удължи работата си поне 4 пъти, докато накрая излезе с промени в закона за гражданството, с които забрани на ДАБЧ да издава такива удостоверения. Това трябва да се прави от нов Консултативен съвет, който все още не е създаден, въпреки че промените бяха приети още през март 2021 г. А причината е липсата на редовно правителство.

Честите промени на закона са

довели до натрупани преписки и забавяния,

обясни и правосъдният министър Крум Зарков преди две седмици.

Сега като служебно правителство нашата работа е да успеем да придвижим въпроса за получаването на българско гражданство максимално напред. Следващата стъпка е да се създаде Консултативен съвет към Министерството на външните работи, в който ще заседават хора с историческо знание или друго, които да се произнасят и да помагат в тези ситуации, в които нещата не са пределно ясни или липсва даден документ, обеща Зарков пред “България он еър”.

Макар процедурите да са забавени и българското потекло да се доказва трудно, македонците все още са първи сред чужденците, искащи наш паспорт. От 2001 до 2022 г. за български произход

гражданство са поискали 129 382 македонци

А 99 340 от тях вече са българи. На второ място са гражданите на Молдова – 35 706. Следват Украйна – 16 720, Сърбия – 11 081, и Албания – 6527, става ясно още от справката на министерството.

Не се наблюдава обаче засилено желание сред украинците да вземат български паспорти след началото на войната с Русия. През изминалата година гражданство на база българско потекло са поискали 4508 души, а 58 украинци са поискали на основание обща натурализация (тук влизат хората, които имат брак с български гражданин, дете, родено на наша територия, и др. – б.а.). За сравнение през 2021 г. на основание български произход гражданство са поискали 3133 украинци, а на обща натурализация – 56.

Двоен спад: 7410 нови българи през 2022 г.

Двойно по-малко са новите българи през 2022 г. в сравнение с предходните две. 7410 души са получили гражданство миналата година, става ясно от годишния отчет за работата на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова.

През 2021 г. българи са станали 15 171, а през 2020 г. – 16 709 души. Последната година се доближава само до тази преди COVID пандемията – 2019 г., когато BG гражданство са взели 8887 души.

Наше гражданство се дава на основание BG произход, родител – български гражданин, или обща натурализация. През 2022 г. на основание произход българи са станали 3520 души, други 3396 – заради родител, който е наш гражданин, или при условията на пълно осиновяване.

27% от новите българи през 2022 г. са от Северна Македония (1992 души), а 22% – от Украйна (1639 души). Всъщност класацията на кандидатите за BG гражданство традиционно се оглавява от наши сънародници от тези две страни. През 2021 г. такова са получили 7696 македонци и 1547 украинци. Година по-рано от РСМ са били 9098 души, а от Украйна – 1926.

356 пък са руснаците, станали български граждани през миналата година.

Сред новите българи има от Турция (1290 души), Сърбия (556), Албания (517), Молдова (476), Израел (202), Сирия (86), както и от други 55 държави, сред които Армения, Ирак, Виетнам, включително и 13 души от други държави – членки на ЕС.

По натурализация пък българи са станали 486 души. 8 от тях са получили наши паспорти поради интерес на държавата от натурализацията им за развитие на българския спорт: баскетбол, класическа борба, кикбокс и футбол.

В доклада на комисията изрично се уточнява, че от януари до 3 април 2022 г. вицепрезидентката не е подписала указ за нито едно лице, кандидатствало за натурализация срещу инвестиция. Т.нар. златни паспорти бяха премахнати през април 2022 г.

Отменена е натурализацията на 13 души, защото са укрили факти. Сред причините са забрана за влизане и пребиваване в шенгенското пространство, съдебни и криминални регистрации, влезли в сила присъди. Имало е и обявени лица за издирване от Интерпол и др.

За миналата година 2660 лица са възстановили българското си гражданство. 247 души пък са се отказали от българските си паспорти. Сред тях има и такива, които са предпочели да са граждани на Северна Македония.

Някои от установилите се трайно на територията на друга държава и поискали да придобият нейно гражданство са избрали Австрия, други – Беларус. Сред предпочетените държави са и Великобритания, Ирландия, Германия, Испания, Нидерландия, Полша, Русия, Сингапур, Словения, САЩ, Турция и Хърватия.

През 2022 г. са отказани български документи на 1873 лица. От тях на 1855 души това е направено по предложение на министъра на правосъдието. На 18 лица е отказано BG гражданство по решение на вицепрезидентката поради липса на законовите условия за това.

През миналата година вицепрезидентката е отказала да възстанови българското гражданство на 34 лица по предложение на министъра на правосъдието.

Слични Објави