| |

Здружение на потомци и преселници од територијата на РС Македонија и пријатели: Судски прогон во РСМ врз Љупчо Георгиевски, претседател на КЦ „Иван Михајлов“- Битола

СДРУЖЕНИЕ ПОТОМЦИ НА БЕЖАНЦИ И ПРЕСЕЛНИЦИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА РС МАКЕДОНИЯ И ПРИЯТЕЛИ

ДО Г-Н АНТЪНИ БЛИНКЕН

ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР НА САЩ

ДО Г-Н ОЛИВЕР ВАРХЕЙ

КОМИСАР НА ЕС ПО СЪСЕДСТВО И РАЗШИРЯВАНЕ 

ДО Г-ЖА ДУБРАВКА ШУИЦА

КОМИСАР НА ЕС ПО ДЕМОКРАЦИЯ И ДЕМОГРАФИЯ

КОПИЕ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НС, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

Относно: Съдебно преследване в Република Северна Македония на Любчо Георгиевски, председател на регистрирания и забранен след това от властите Български културен клуб „Иван Михайлов“.

УВАЖАЕМИ Г-Н БЛИНКЕН,

УВАЖАЕМИ Г-Н ВАРХЕЙ,

УВАЖАЕМА Г-ЖО ШУИЦА,

През последната година на съдебно преследване в Република Северна Македония е подложен Любчо Георгиевски, председател на официално регистрирания и забранен след това Български културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля. За целта в страната бе приет закон, който е най-новия елемент в местното антибългарско законодателство. Той влиза в сила със задна дата и постановява, че обществените организации могат да носят имена, които са одобрени от властта. В противен случай създаването на нови такива не се допуска, а съществуващите подлежат на забрана.

На 30 октомври 2023 г. започна поредното съдебно дело срещу Любчо Георгиевски, като е обвиняван, че публично е публикувал документи и цитати от Иван Михайлов – последен ръководител на автентичната ВМРО (Вътрешна Македонска Революционна Организация, до 1913 г ВМОРО – Вътрешна Македоно-Одринска Революционна Организация). Това според властите в Скопие представлявало „разпространение на расистки и ксенофобски материали по електронен път и за използване на език на омразата“.

Обръщаме внимание, че от края на 1944 г. до днес на територията на Северна Македония с различна интензивност се водят съдебни процеси срещу лица, които са съхранили и демонстрират своето българско самосъзнание. През последните две години се наблюдава ескалация на тази порочна практика, останала в наследство от тоталитарна/комунистическа Югославия. Регистрирани български организации биват забранявани, техните членове са обект на заклеймяване в медиите, а граждани биват подбуждани да извършват агресивни действия срещу тях. Подобна контролирана от властта саморазправа е престъпно деяние, но извършителите не само не се преследват, а се героизират публично. По този начин насърчаването на определен тип престъпления от омраза, насочени срещу България и българите, продължава да бъде част от държавната политика в Северна Македония.

В наши дни дори в Русия и Беларус не се преследват лица, които публикуват документи с историческо съдържание. Наблюдаваната практика в Северна Македония е съвременно проявление на създадения през 1945 г. тоталитарен „Закон за македонската национална чест“, с който се насажда официалната държавна доктрина в Скопие, която е създадена в Белград и Москва и е външна за местното население. С подобно поведение се цели да се забрани изнасянето на факти, от които да е видно, че в географската област Македония през средновековието, възраждането и по-новото време е имало българи. Така напр. съгласно официалната статистика на Османската империя, която до 1912 г. владее тези територии, в някои райони на днешна Северна Македония българите са били мнозинство, а в същото време не е регистриран нито един „етнически македонец“. Въпреки това присъствието на българите се заличава и това по своята същност е геноцид, целящ забраната дори на споменаването за българско етническо присъствие в миналото и днес.

Председателят на забранения български културен клуб Любчо Георгиевски от Битоля е заплашен от затвор до 5 години за това, че се чувства духовно свързан с идеите на Иван Михайлов, който е идеолог на политическата програма за независимост на Македония с равни права на всички етнически групи в нея, като смята, че българската е най-многобройна. От 1934 г. до края на живота си през 1990 г. Иван Михайлов живее в изгнание и в своето огромно документално наследство нито веднъж не е употребил думите „фашизъм“ или „националсоциализъм“. Въпреки това, заради свободолюбивите му идеи е обвиняван от комунистите на Балканите, че е „фашист“, като това обвинение е използвано за претекст да бъдат преследвани неговите идеи и последователи. Подобна практика на преследване е идентична с обвиненията на руския президент Путин към Украйна, че била „фашистка“, а руската агресия там се оправдава, че била борба с „фашизма“. По този начин „денацификацията“ на Путин в Украйна е идентична с „денацификацията“, която управляващите днес провеждат в Северна Македония!

Сред управляващите в Скопие Иван Михайлов е най-отричания лидер на ВМРО, защото той единствен от ръководителите на национално освободителната организация на македонските българи, има историческия шанс да живее и твори през периода след Втората световна война. Поради това той остави най-богатото теоретично наследство, разобличаващо комунистическата политика за създаване на новата македонска нация на антибългарска основа. Всички негови произведения са издавани в Западна Европа и САЩ, като освен на български, някои са публикувани и на английски език. В случай на необходимост, готови сме да предоставим техни копия.

Основното прегрешение на Иван Михайлов пред властите в Скопие е, че е наследник и продължител на делото на Гоце Делчев, Дамян Груев и Тодор Александров –лидери на историческата ВМ(О)РО. След 1944 г. Иван Михайлов е основния защитник на страдащите българи в Македония. Въпреки държавната пропаганда, за една част от населението в Северна Македония Иван Михайлов продължава да бъде безспорен авторитет, поради което:

·       номерацията на конгресите на партията ВМРО-ДПМНЕ (автентичната ВМРО никога не е била партия) е продължение на конгресите на ВМРО през периода, когато неин лидер е бил Иван Михайлов;

·       през 1995 и 2001 г. в Скопие е издадена една от най-важните му книги „Македония – Швейцария на Балканите“.

·       министри от Северна Македония ходиха на поклонение на неговия гроб в Рим;

·       негова восъчна фигура е заела почетно място в създадения през 2011 г. в Скопие Музей на македонската борба;

Подобни действия поне формално са заявка за приемственост и дори са правени опити Иван Михайлов да бъде представян като „етнически македонец“. Още по времето на Югославия, през 1957 г., името му е изписвано като „Иван Михайловски“, т.е. по начина, по който насилствено са променяни българските фамилни имена в югославска Македония след 1945 г.

Във връзка със съдебния процес срещу председателя на Българския културен клуб, бившият премиер на Северна Македония Любчо Георгиевски (съвпадението с имената на подсъдимия в Битоля е случайно) заяви, че „държавата, чрез своя прокурор, участва безотговорно, арогантно и прави пародия от съдебната система, само за да докаже уж някаква идеологическа принадлежност на човека, който е символ на борбата за самостоятелна и независима Македония… За съжаление днес в Северна Македония се води процес, за който дори самият Лазар Колишевски (някогашният дългогодишен комунистически ръководител на югославска Македония, доверено лице на югославския диктатор Й. Б. Тито, б.н.) не е имал доблестта да ръководи дори в най-мрачните времена и всичко това е един вид собствено вето, което сами налагаме върху нашия път към европейската интеграция“.

За да покажем демократичните виждания на Иван Михайлов, представяме писмо, подписано от него на 26 юни 1976 г. до американския президент Джералд Форд и отговора на американския президент. Към писмото е приложена подробна справка, в която са отразени констатациите на редица изтъкнати американци и медии, според които „огромното мнозинство от населението на Македония е българско“. Днес за делото на тези изтъкнати американци също е забранено да се говори в Северна Македония или написаното от тях се фалшифицира. Държим да подчертаем, че с настоящото си изложение ние не отричаме наличието на съвременна македонска идентичност сред част от населението на Република Северна Македония, но настояваме да бъдат защитени човешките права на тези нейни граждани, които въпреки постоянните репресии продължават да съхраняват своята българска идентичност.

Като се вземат предвид изнесените тук факти, предлагаме да се проучи в детайли случаят с нарушаването на човешките права на председателя на забранения Български културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля Любчо Георгиевски. За да се предотвратят в бъдеще подобни случаи, настояваме да се окаже съдействие на Северна Македония да прекъсне своята зависимост от Белград и да скъса необратимо с порочните практики, наследени от югославската тоталитарна епоха. До постигането на това настояваме да се прекрати предоставянето на каквато и да е финансова помощ към правителството в Скопие, което отказва да се реформира.

С уважение,

СЪПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Трендафил Митев

СЪПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Спас Ташев

СЕКРЕТАР: Димитър М. Димитров           

София, 28 ноември 2023 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИВЕТ ОТ БОРЧЕСКА МАКЕДОНИЯ

До ПРЕЗИДЕНТА

на АМЕРИКАНСКИТЕ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ

БЕЛИЯ ДОМ— ВАШИНГТОН

26 юни 1976 г.

Съюзът на Македонските патриотически организации отправя всесърдечен израз на уважение и радост по случай двестагодишнината на Американската независимост.

В  съвестта на културното човечество този ден ще остане свързан с безсмъртните основни идеи на знаменитата Декларация, с която Американските съединени щати официално и тържествено се появиха на световната сцена.   

Пожеланието ни е щото тая декларация да излъчва на вечни времена бодрост всред угнетените и почит у всички жители на земята; а Американските съединени щати всякога да бъдат силни колкото материално, толкова и чрез моралния си престиж.          

За мнозинството членове на нашия Съюз родени тук, Американските съединени щати са първо отечество, а за мнозина – второ. Но всички с еднаква преданост влагат  скромните си сили за успеха на американската си родина.

Успоредно с това ние не забравяме съдбата на старото ни отечество. Подпомогнати от американската свобода, Съюзът ни от петдесет години насам повдига глас в полза на обезправената ни българска народност в по-голямата част на Македония, където тя е подложена на национално-културен геноцид. 

Ако не бихме постъпвали така, бихме се чувствали посрамени и пред онези американски синове, които още от средата на миналото столетие усърдно се застъпиха за напредъка и правата на дедите ни, като посочваха на света българското ни име, език и история. И днес миналото и културните традиции на етническите групи, които съставляват американската нация, се приемат като общо съкровище на тая велика страна.

Считайки най-важна задача на настоящия наш поздрав да изразим към Американските съединени щати признателността ни, позволяваме си – чрез приложението – да припомним поне някои от многото случаи на американската морална подкрепа, които са ободрявали духа на народа ни в тежки времена.  

Изказваме съжаление, че при съществуващите режими в старата наша родина, никой от там не може да се присъедини към нас открито чувствата си на адмирации спрямо американския народ. Долуподписаните се ласкаем да вярваме, че до възможния максимум ние изразяваме и тая адмирация. 

Да живеят и напредват Американските съединени щати!           

Да живее поривът към свобода и правда всред македонските българи, както и всред всички правдолюбиви хора на земята!        

С дълбока почит,

От името на МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ     

Иван МИХАЙЛОВ, лидер   

Централен комитет на          

МАКЕДОНСКИТЕ ПАТРИОТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

Д-р Аспарух ИСАКОВ, председател,         

Протойерей Борислав КРАЕВ, подпредседател,   

Божин ИВАНОВ, подпредседател,

Д-р Иван ГАДЖЕВ, секретар,

Александър ЦАКОВ, касиер,

Крис АЛУШЕВ, съветник,

Антон ПОПОВ, съветник и редактор на МАКЕДОНСКА ТРИБУНА,

Подгласници: Живко НИКОЛОВ, Борис ГОШЕВ, Ташо АЛУШЕВ 

Контролна комисия:

Димитър ТОДОРОВ, Отец Стефан МИТОВ, Ник НИКОЛОВ

ПРИЛОЖЕНИЕ

НЯКОИ ФАКТИ И ЛИЦА, ЧРЕЗ ЧИЕТО СПОМЕНАВАНЕ ИЗРАЗЯВАМЕ ПРИЗНАТЕЛНОСТ КЪМ  АМЕРИКАНСКИТЕ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ

(с малки съкращения)

1. Ние благодарим, задето Съединените Американски Щати дадоха подслон и възможност за труд и развитие, при свобода, на нашите деди и бащи, които трябваше да напуснат родния край поради безправията на чужди власти в старата ни родина.

2. Благодарим, задето при Американската демокрация можем да казваме това, което нашият народ в стария край е възпрепятстван да каже.

3. Множеството американци, изнасяйки истината и правдата, са ни давали морален кураж да браним онова, което на нашата народност насила бе отнето от потисници.

4. За нас е особено мило, че почти в същото десетилетие на 18 век, в което най-ярко блесна успехът на борбата за независимост на Американските съединени щати, в нашата стара родина се разнасяше пророческия глас на първенеца на Българското национално възраждане, монахът Паисий, роден в Македония, призоваващ народа ни към отпор за извоюване на църковна и политическа независимост. Казаното накратко от отца Паисия в същината си съвпадаше с духа на американската Декларация за независимост.

5. Не само македонските българи, но цялата българска нация дължи благодарност на американските мисионери (пастори), които още в първата половина на миналото столетие ширеха просвета всред широката маса на народа ни, а при това и много помогнаха за утвърдяването на общия за българския народи литературен език, в една епоха на турска държавна назадничавост и голямо старание на гръцкото духовенство да ни погърчва чрез църквата. 

Мисионерът д-р Ригс пръв избра най-подходящото наречие за превод на Библията на български език. В 1827 година, в 1840, 1858 и в 1871 се появяват такива преводи и се разпространява с хиляди екземпляри измежду българите.

Благородна роля изигра издаваното от мисионерите през дълги години списание „3oрница”. От излезналите в началото на 19 век около сто български книги, седемдесет са отпечатани в Смирна и Константинопол, в мисионерската печатница.

Американските мисионери взеха страната на българското население в Македония срещу гръцките духовни представители,  с които в унисон вървяха и политическите органи на Атина.

В списанието „Аутлук” от 7 ноември 1903 г. е поместено писмото на американския мисионер Луис Бонд, в отговор на предложението направено от пълномощния министър на Съединените щати в Константинопол – за оттегляне от станалата опасна област на Битоля, където главно се разви въстанието на българите, подпомогнати от значителен дел местни румъни. В писмото е казано: „По-скоро ние бихме загинали в Македония, ако това е Божието желание, отколкото да продължим нашите дни отвън някъде и да се срамуваме от себе си.”

Много полза принесе на българския народ, което значи и на мнозина македонски българи, американският Роберт колеж в Константинопол. От там получиха образование редица проявени в българската по-нова история мъже.

Д-р Уашбърн, дългогодишен директор на Роберт колеж писа в книгата си „Петдесет години в Константинопол” (Бостън и Ню Йорк, 1909 г. Стр. 132-134), че границите на българската народност, в които е включена и Македония, са определени от Конференцията на амбасадорите на всички европейски големи държави в 1876 г. в Константинопол.

Мисионерът д-р Едуард Наскел писа в списанието „Зорница” от 19 юли 1917 г. статия под заглавие „Националността на македонското население”. Изнесе, че в течение на 21 година той е бил в Македония и подчертава, че голямо мнозинство на християнското население в тая страна е българско.

6. Нека изясним бегло, че от това население понастоящем към 900 000 души живеят в България, като емигранти от намиращите се под властта на Гърция и Югославия македонски области, а част от тях и като стари жители на околиите около Пирин планина…

До 1912 г. цяла Македония беше под турска власт. Тогава българското население в страната наброяваше към един милион и двеста хиляди души, според всички обективни статистики. То имаше свои училища, черкви, манастири и разни други обществени и културни сдружения, създавани със средствата и усилията на самите местни българи още през миналото столетие.

При навлизането на сръбските и гръцките „освободителни” войски всички тия български училища, черкви и прочие бяха закрити и обърнати на гръцки и сръбски. Затворено бе и католическото средно училище „Зейтинлък” при Солун, в което учениците биваха предимно българи от Македония. Възпрепятствани бяха да действат по нататък и всички протестантски мисии.

7. Напълно уместно е да припомним името на многозаслужилия за българщината Дженюариус Алуизиус Макгахан, роден в 1844 г. в селото Пери в щата Охайо.

Възвишено дело извърши той чрез описанията си, изнесени пред света в 1876 г. за ужасите, които се извършиха в някои български околии при Априлското въстание, което даде повод за освобождението на България, но успоредно с това и за разпокъсването на българските земи при Берлинския договор. Този договор бе предвидил въвеждането в Македония на реформи близки до автономия, но никога не приложени.

Макгахан беше заминал за България по покана на вестника „Дейли Нюз”, придружен и от американския генерален консул в Константинопол, г. Скайлер. Името на Макгахан никога няма да изчезне от страниците на българската национална история.

8. Понеже е невъзможно тук да изброим имената на всички американски учени, писатели, обществени дейци, вестници и прочие, които са се изказвали в защита на нашия потиснат български народ в Македония, изразяваме признателността ни към всички тях като споменем поне още следващите имена:

а) Гибонс пише: „Разглеждайки македонския въпрос не трябва никога да се забравя, че огромното мнозинство от населението на Македония е българско, въпреки научните дисертации и импозантни статистики на гръцки и сръбски писатели”. (Гибонс, Х.А., Новата карта на Европа. Ню Йорк, 1914. с. 178).

б) Слоан казва: „Безсъмнено славяните в Македония са българи”. (Слоан, Балканите: Лаборатория по история. Ню Йорк 1914. с. 210).

в) Монро: „Българите далеч превъзхождат по численост всички раси в Македония”. (Монро, България и нейния народ с обяснение за Балканската война, Македония и македонските българи. Бостън, 1914. с. 369).

г) От едно писмо до Сър Едуард Грей, както и до първите министри на другите Велики сили: „След дългогодишно опознаване на Македония, чрез живеене там и пътуване, общуване с хората и живеене в домовете им, ние сме напълно убедени, че голямото мнозинство от населението в областта, посочена от нас като Македонското поле за нашата работа, е българско по произход, език и обичаи, и съставна част от българската нация.” (Самоков, България. 5 авг. 1913 г. Подписали: Кларк, мисионер в Европейска Турция, 54 год.; Баярд, мисионер в течение на 40 г.; Роберт Томсон, мисионер 30 години в Константинопол и Европейска Турция).

д) От телеграмата до Президент Уилсон: „То е тържествената декларация на нашата мисия, проведена без политическа цел сред балканските народи в течение на 60 години, че в територията на нашето македонско поле за работа от Скопие и Охрид до Драма, голямото мнозинство от населението е българско по произход, език и обичаи и съставлява интегрална част от българската нация.” (Самоков, 11 дек. 1918 год. Подписали американски мисионери; Острандер, Вудриф, Кинг).

е) Алберт Сониксен, американски писател и журналист, като доброволец в редовете на Вътрешната македонска революционна организация обиколи в 1907 г. околиите в Средна, Южна и Западна Македония. След това, през 1909 г. издаде в Ню Йорк на английски език книгата си „Изповедта на един македонски четник”. Не само в тая книга, но и в енциклопедията за социални знания, издадена през 1930 г. от Едвин Селигман и Алвин Джонсон, той свидетелства, че македонските славяни са българи.

ж) В септември 1901 г. бе отвлечена от македонските революционери българи и цели месеци прекара всред организирания народ в Македония мисионерката от Бостън Мис Елен Стоун. Когато бе освободена, тя описа в американското списание „Маклюр” впечатленията си от видяното и преживяното. Държа и сказки пред американската публика. Каза най-похвални думи за македонската освободителна кауза и споменаваше само за българи в Македония.

След Втората световна война в Югославия направиха филм за случката с Мис Стоун, за която навремето много писа световната преса. Но във филма нито с една дума не се спомена за онова, което самата Мис Стоун изнасяше относно българската народност на хората, всред които тя беше укривана. И народа, и революционерите, които я бяха задигнали, белградската пропаганда и чрез този филм ги означава само с географското име „македонци”, за да остане в рамките на възприетия от Югославия културно национален геноцид срещу македонските българи.

з) „Джеографикал Сосайети” в Ню Йорк публикува през 1917 г. книгата на г. Леон Доминиан „Граници на езици и националности в Европа”. Дадената от автора статистика за християнското население в Македония посочва, че 85% от това население са българи, наброяващи 1 172 136 души.

и) Д-р Фогдал, докторът по философия, написа върху македонския въпрос статия в вестник „Ла Маседоан” от 24 април 1931 г., Женева.

к) Проф. Рудолф брода в сказка държана на 3 ноември 1931г. в Женева застъпва идеята за независима Македония.

л) Проф. Фердинанд Шерил от университета в Чикаго, публикува статия във в. „Ла Маседоан” в Женева на 27 ноември 1931г., препоръчвайки идеята за независима Македония.

м) Проф. д-р Фриц Конрад Крюгер, специалист по международно право и американска дипломация в университета Колумбия, много пъти се яви като защитник на македонските българи под югославско и гръцко управление. Писа и в женевския вестник „Ла Маседоан” от 1931.г и той препоръчваше създаването на независима Македония, която да обема всичките си територии.

н) Проф. Дан Бейклес, бивш редактор на „Форумъ” и „Ливинг Ейдж”, автор на книги по политически и икономически въпроси, в множество свои статии и сказки в Съединените щати е защитавал борбата на поробените в Югославия… македонски българи, между двете световни войни.

На 18 август 1932 год. той държа сказка за македонския въпрос в гр. Уилямстаун, Масачузетс, пред конференцията на тамошния политически институт. На събранието говориха също д-р Фишър, доктор по политически науки от университета Колумбия, бивш професор в Роберт колеж в Константинопол, и д-р Ариолд Уолферс.

На 2 ноември 1934 год. г-н Бейклес говори пред събрание в Американската академия за политически и социални науки относно ВМРО. На това събрание говориха и професорите Бернард Смит и Луиджи Вилари. Присъствали са на това голямо събрание видни американци, то е председателствано от бащата на министъра на финансите г-н Моргентау, бивш американски амбасадор в Турция през управлението на президента Уилсон. Речите и на двамата говорители за положението на Балканите бяха отпечатани в януарската книжка на споменатата американска академия.

Г-н Бейклес говори също в гр. Трой, Ню Йорк, 1930 г. и в гр. Провиденс, Род Айлънд, 1939 г. Вестникът „Македонска Трибуна”, Индианаполис, Индиана, на 14 юли 1930 г. предаде появилото се в американската преса писание от г-н Бейклес за срещата му с Ив. Михайлов.

о) Д-р Лайбиер, учен и познавач на балканските въпроси, бивш професор в Роберт колеж в Константинопол, държа реч пред конгреса на Македонските патриотически организации в Кливланд, Охайо, на 3 септ. 1944 г. Изтъкна, че македонските славяни са такива българи, каквито са всички българи в държавата България.

п) Проф. Фредерик Станли Родкей, доцент по история в университета в Маями, публикува статия по македонския въпрос в женевския в. „Ла Маседоан” на 17 апр. 1931 г.

р) Д-р О’Нил, шеф на отдела за икономика в университета в Сент Луйс, говори пред конгреса на МПО в гр. Сейнт Луйс, Мисури на 7 септември 1942 г.

с) Д-р Ручек, автор на книги, между които и върху проблема за националните малцинства. Преподавател бе в колежа Хофстра, Хемпстед, Ню Йорк. Държа реч върху македонския въпрос при конгреса на МПО в Питсбърг, Пенсилвания, септ. 1940 г. 

т) Д-р Люхман, чредник на първата реформаторска църква в Янгстаун, Охайо, говори пред конгреса на МПО в Бъфало, Ню Йорк на 4 септ. 1938 г.

у) Проф. Хайнрих Щамлер от университета в Канзас, специалност по славянски езици, произнесе реч пред конгреса на Македонските патриотически организации в Кливланд, Охайо, септ. 1971г. Изтъкна недвусмислено, че македонските славяни са българи.

9. Има случаи, при които американски обществени сдружения да се произнасят за помощ спрямо македонските българи. Ето някои пример:

а) През септември 1903г. в Ню Йорк и Филаделфия се образуват специални комитети, които апелират до американското обществено мнение за помощ в Македония. През август същата година избухва Илинденското въстание в Западна Македония.

б) Резолюции и разни писма са изпращани до Конгреса във Вашингтон от видни американци, като владиката Брюстер от Хартфорд, Кънектикът; сенатора Хор от Масачузетс; проф. Фишер от Йейл Юнивърсити; владиката Потер и други. Апелирали са да се помогне на Македония.

в) През октомври 1903 г. заседава във Вашингтон Пан-американската конференция на владиците с  делегати от Съединените щати, Канада, Западна Индия и други места. Конференцията взима специална резолюция, за да се помогне на християнското население в Македония.

г) През февруари 1904 г. видни граждани на щата Кънектикът, начело с губернатора, излизат със специална резолюция в защита на Македония, искайки да се приложат незабавно обещанията от Берлинския договор. Резолюцията е изпратена до Конгреса във Вашингтон.

д) Особено подчертаваме благородната инициатива и добра воля за провеждане на известната Карнегиева анкета относно Балканските войни, чийто доклад бе отпечатан във Вашингтон, през 1914 г. Между авторите – всички първоразредни учени и общественици от шест държави, е и американецът д-р Самуел Дютон, проф. в университета Колумбия. В много страници този доклад говори за българите в Македония.

е) Д-р Артур Андреус, професор по близко-източна и славянска история в държавния университет в щата Вермонт. Преподавател е и по дипломация в европейски университети. При съвместните конгреси на 16 американски научни дружества през декември 1927 г. държа сказка на тема „Възможности за един балкански пакт”. Становището му е, че не може да се стигне до омиротворяване на Балканите, ако не се разреши правилно македонския въпрос.

ж) Председателят на американския Съюз за правата на човека и гражданина, също председател на Международния комитет за политически затворници, д-р Роджър Балдуин, на няколко пъти дигна гласа си в полза на потиснатите наши братя в Македония. Той защитаваше становището за независима Македония, като член на една балканска федерация. Говори на събрание във Вашингтон относно македонския въпрос, по което бе писано в женевския вестник „Ла Маседоан” от 6 март 1931 г. Преди това същият вестник бе цитирал казани от него неща относно правата на човека и гражданина.

            Той отправи писмо от името на Международния комитет за политически затворници до Сър Ерик Дръмонд, главен секретар на Обществото на народите, на 19 януари 1928 г. Открито подчертаваше, че българските училища и черкви са забранени в Югославия и Гърция.

             В писмото е казано, че само една акция на ОН може да прекрати беззаконията в Македония и опитите за отплата от страна на македонските жители. Добавено е, че някои от членове на тоя комитет са бивали в Югославия и България и прибавят тежестта на личното си свидетелстване към апела на Националния комитет на македонската емиграция в България – апелът, в който се говори за насилията над македонските българи в Югославия…

            В международния комитет за политически затворници влизаха видни американски съдии, професори, писатели и общественици, между които Джан Холмс, Джеймс Адамс, Дейвид Стар Джордан, Джан Лъвджой Елиот, Алис Хамилтон, Кларънс Дерое.

з) Мейбъл Сатърли Инглас помести в списанието „Форейн Полиси Репортс”, броя от 6 декември 1933 г. статия „Балканите в световната криза”. Говори за независима Македония, за отнетите права на македонските българи и прочие. Списанието е орган на организацията „Форейн Полиси Асосиейшън”.

10. В колоните на американските вестници много пъти са се появявали известия в течение на десетилетия – относно тежкото положение на Македония под чуждо иго. Осъждани са потисническите режими в страната и отпора на населението, което по необходимост трябваше да бъде тайно организирано в името на свободата – бидейки е забранена всяка негова легална обществено проява, дори в защита на собственото му българско национално име. Сред нашия народ е царувало убеждението, изразено в цитираната често фраза на Томас Джеферсън: „Противопоставянето срещу тиранията е подчинение на Бога”.

            Невъзможно е да изредим тук стотиците случаи, при които името на поробена Македония се появяваше в американската преса от 1893 г. насам. Но това малко, което ще споменем е израз на признание спрямо всички американски вестници, които са бранили погазените права на нашата народност.

а) Списанието „Дъ Индепендънт” от 20 авг. 1903 г. пише за въстанието на македонските българи и отбелязва изненадата си, че те са предавани на турските власти от страна на гърците;

б) Списанието „Аутлук” от 19 септ. 1903 г. се застъпва за въвеждане на сериозни реформи в Македония и назначаването на губернатор християнин;

в) Списанието „Харпър Уикли” от 3 окт. 1903 г. писа в защита на въстаниците и ги посочва като българи.

г) Същото списание от 31 октомври същата година наново говори за въстаналите македонски българи и се застъпва за въвеждане на автономия в Македония. Множество известния са се появявали за това въстание – познато под име Илинденско – в американската преса. Подробности по това въстание са запазени в американските библиотеки и архиви.

д) Доста известия за македонската освободителна борба са се явявали в списания и вестници в Съединените щати по времето докато Македония бе още под властта на турските султани, когато мнозина македонски борци укриваха свои оръжия в американското училище в Самоков (България), тоест в епохата от 1893 до 1913 г.

е) Рувим Х. Маркам, дългогодишен кореспондент на „Крисчън Сайънс Монитор” беше отличен познавач на Македония, в голяма степен и на Балканите. Много пъти писа в защита на поробените от Югославия… македонски българи. Статиите си публикуваше понякога и в българските вестници. Той писа главно между двете световни войни, но и подир Втората световна война. Защитаваше македонската българщина. Посочваме някои броеве от „Крисчън Сайънс Монитор“ със статии около македонската освободителна борба или македонския въпрос:

            В един от броевете през ноември 1924 г. се появи статия от американски учени; статия от 4 февр. 1927 г.; 20 юни 1929 г.; 29 юни 1929 г.; 7 окт. 1929 г.; 31 януари 1930 г.; 17 юни 1930 г.; през март 1931 г.; през апр. 1931 г. в която г-н Маркам описва свое пътуване в Южна Македония под гръцката власт и наново изтъква българските етнически черти и език на македонските славяни; статия в октомври 1931 г.

ж) От вестник „Ню Йорк Таймс” посочваме статии със следните дати 20 април 1927 г. статия от проф. Г. П. Гуч от университета в Кембридж, 1 май 1927; от 26 юни 1927 г. статия от политическата писателка Ана Маккормик; 16 март 1928 г.; 24 юни 1928 г.; от 16 юли 1928 г. от д-р Хенри Сузало; 9 април 1929 г.; от 13 юни 1930 г.; 7 март 1931 г.; 12 април 1931 г.; от 17 декември 1933 г. относно правата на българските малцинства; от 21 януари 1934 г.; от 5 май 1935 г.

з) В „Ню Йорк Хералд Рибюн”, от 19 август 1928 г. статия от Ана О’Хейр Маккормик; статия от 5 май 1935 г.

и) Статия в „Чикаго Дейли Нюз” от 9 януари 1924 г.; от 5 декември 1927 г.; 20 март 1928 г.; от 22 април 1928 г.

й) „Чикаго Трибюн” от 10 март и юни 1930 г.

к) „Детроит Фрии Прес” от 23 окт. 1927 г.; 1 ноември 1927 г. ; 11 ноември 1927 г. ; от 11 януари 1928 г.

л) „Дейли Нюз Сън” от 13 октомври 1927 г.

м) „Спрингфилд Сън” от 17 септември 1932 г.

н) „Дъ Нейшън” от 23 май 1925 г. помести статия от г-н Поул Роуланд; статия от 18 октомври 1928 г. в която се казва, че всички чужденци, които живееха преди 1912 г. в Македония, както американските и френските консули и мисионери, единодушно признават, че Македония е българска.

о) Вестник „Индианаполис Стар” от 12 април 1928 г. и 9 юли същата година.

п) „Синсинати Енкуайърър” от 13 януари 1929 г.

р) „Асашиейтед Прес” от 18 септ. 1928 г.; от 25 юни 1929 г.; от 4 февр. 1930 г.; 25 дек. 1932 г.

с) „Дейли Нюз Сън” от 13 октомври 1929 г.

т) „Омаха Трибюн” от 25 април 1930 г.

у) Списанието „Дъ Ню Рипъблик” от 31 декември 1930 г. пише за неправдите в Македония и отбелязва, че славянското население там е българско.

ф) „Юнайтед Прес” от 17 март 1931 г.

х) Списанието „Дъ Таун Крайър” от ноември 1932 г. Ню Йорк, издавано от Американската лига за политическо възпитание от Таун Хол Клуб и от Икономическия клуб.

ц) „Ню Йорк Сън” от 19 април 1935 г.

ч) В спомените на македонския общественик и борец Иван Михайлов, по народност българин, при цитатите от чуждата преса между двете световни войни, относно македонската освободителна борба, са посочени четиридесет и пет американски свидетелства, че това е борба на българското население; а 53 американски свидетелства изтъкват, че над българското население в Македония се върши от страна на югославските и гръцки власти насилие и денационализация.

11. Относно съчувственото отношение на американската държавна политика по отношение на Македония споменаваме следните факти:

а) Президентът Теодор Рузвелт и министърът на външните работи Джан Хей са съчувствали на населението в Македония. Американското правителство тогава е съобщило на Англия, че ще я подкрепи във всичките й опити да наложи изпълнението на член 23 от Берлинския договор, който предвижда автономията на Македония.

б) При сключване на договорите за мир след Първата световна война председателят Удроу Уилсън определи тричленна комисия, която да докладва върху проблемите относно Балканския полуостров и да представи изложение относно условията за уреждане на балканските спорни въпроси. В комисията влизаха: С. Е. Мазес, Дейвид Милер и Волтер Липман. Изложението на комисията носеше название: „Аутлайн оф Тентатив Репорт”.

в) Бившият министър председател на България Васил Радославов по време на Първата световна война е писал, че съседните на България държави победителки, по време на конференцията за мир в Ньой край Париж, са искали да си поделят територията на българската държава, но Съединените щати са протестирали и осуетили тия намерения.

г) Съединените щати са били съгласни заедно с Англия, Япония и Италия подир Първата световна война, да се даде автономия на Македония в областите, които се предвиждаше да попаднат под властта на новопроектираната Югославия (държава на сърби, хървати и словенци). Но други са успели хитро да осуетят този проект, за да могат да денационализират българското население в Македония.

             Относно този проект за автономия е писано в книгата на Дейвид Хънтер Милер – „Май Дайъри тъ дъ Конференс оф Парис” (Ню Йорк 1924-1925 г.).

д) Американските съединени щати са настоявали Сърбия да подпише договор за покровителството на националните малцинства. Същото е наложено и на Гърция. Роберт Калдуел, американски делегат в Парижката мирна конференция се е застъпвал за правата на населението в Македония.

Ние сме с вяра, че нашата българска народност ще бъде спасена изпод лапите на днешните нейни потисници, които – с тъга отбелязваме това – са християни; и че Македония ще получи онова спасително уреждане на нейния въпрос, което с неоспорима жертва и широкогръдие посочиха още в 1893 г. основателите на ВМРО (Вътрешна Македонска Революционна организация).

СЪОБЩЕНИЕ

от президента на

САЩ

Сега отбелязваме началото на нашия трети век като независима нация, както и 200-годишнината от американската революция. В продължение на два века нашата нация расте, променя се и процъфтява. Различни хора, привлечени от всички краища на земята, се обединиха, за да изпълнят обещанието за демокрация.

Двестагодишнината на Америка е богата на история и обещава потенциал през предстоящите години. Става въпрос за събитията от нашето минало, нашите постижения, нашите традиции, нашето многообразие, нашата свобода, нашата форма на управление и нашия продължаващ ангажимент за по-добър живот за цяла Америка. Двестагодишнината предлага на всеки от нас възможността да се присъедини към нашите сънародници в почитането на миналото и благоприятстването на бъдещето в общности в цялата нация. По този начин, обединявайки се като раси, националности и индивиди, ние също запазваме и укрепваме нашите традиции, произход и лична свобода.

Джералд Р. Форд

в. „Македонска трибуна“, Индианаполис, 1.07.1976.

Извор: БТА



Слични Објави