| | |

170 години од раѓањето на големиот бугарски државник Стефан Стамболов*

Facebook статус на Даниела Горчева

На днешния ден преди 170 години е роден този голям – не, не голям, а велик български държавник. И колко пострада България, че се допусна той да бъде убит едва на 41 -годишна възраст.

За разлика от всички български политици на своето време – политици и културни, и ерудирани, и интелигентни, и образовани, Стефан Стамболов беше единственият, който разбираше, че българската независимост трябва да се брани на всяка цена и с това не може да се правят компромиси.

И който не само разбираше това, но и имаше характера, волята и държавническите качества да брани тази независимост.

Той беше това, което бе най-омразно на Русия, на всякога проклета по думите на Раковски Русия – беше либерал и националист.

Затова го убиха по руска поръчка – и то с ръката на глуповати македонски бабаити.

А колко ни е нужен и днес либерализмът, но не псевдо либерализмът, а националният либерализъм, е тема за дисертация. Чак на Фукуяма му просветна, че всяка западна демократична държава се нуждае от национален либерализъм – а, добрутро.

Защото всички знаем как свършват империите и защото политиката, по дяволите, не е политика на налагане на утопии и идиотии, политкоректни дивотии, а е политика на ВЗАИМНИЯ ИНТЕРЕС.

Не може да се пренебрегват интересите (разумните, основателните интереси) на хората, понеже на някакви си активистчета им е хрумнала поредната утопия за спасяването на света.

Знаем как свършват всички опити за налагане на някоя утопия – с кръв, насилие, робство, тоталитаризъм. Благодаря, няма нужда.

Но да се върнем към Стефан Стамболов.

Пиша една статия за него и ще гледам да я предам до 2-3 часа на Фактор. бг, но ето откъс от великолепната книга на Енчо Матеев “Държавникът Стефан Стамболов”:

“Така наречената «българска неблагодарност» или «русофобство» не беше предизвикана нито от външна, нито от вътрешна пропаганда.

Тя изникна като спонтанна себезащитна реакция на най-зрялата и най -активната част от българското общество срещу недопустимия и по форма, и по съдържание натиск на руската царска политика.

Това още навремето си беше признато от най-авторитетни руски дейци.

Един от тях беше и граф Ламсдорф — през периода на българо-руската криза

един от първите съветници в руското Министерство на външните работи, а по- късно, в продължение на шест години — глава на същото министерство. Той ни е оставил своя дневник, публикуван по време на съветската власт, който за новата българска история представлява изключително ценен източник. Ето какво между другото четем в него:

«2. 06. 1891 г. Разгледах старите папки с делата и съвършено тайни документи, които ми предаде Зиновиев.

Последните искат щателно проучване. Между тях се намират писмата на принц Александър Батенбергски, които са почти пророчески, а така също и инструкциите до нашите агенти в България, начиная от 1882 г., които не се отличават нито с достойнство, нито с разум.»

«3. 06. 1891 г. . . . Право да си кажа, аз не разбирам от какво се опасява Гирс (министър на външните работи— б. м.), ако писмото на Стамболов бъде отправено до него; не разбирам също така и стремежа на Нелидова (руски посланик в Цариград — б.м.) да компрометира тази личност: все таки Стамболов е най-интелигентният,

патриотично настроеният деец между българите, които могат в нужния момент да ни помогнат да излезем от задънената улица, той не бива да бъде нито принуждаван,

нито отблъскван с компрометирующи изисквания. . .

На мене ми се струва, че резкият тон на Нелидова е достоен за съжаление и че той не е прав да се поставя в позата на пророк: «България ще бъде принудена да търси нашето покровителство.»

А защо е нужно това самохвалско многословие?

По-спокойни, достойни и примирителни изрази биха били за предпочитане.

Изобщо, при всички глупости, които направиха нашите агенти в България,

говорейки от името на господаря, често и в съвсем противоположен смисъл, не трябва да се учудваме на недоверието на българите. . . »

Коментарът е излишен.

Но в какво точно се състои

конфликтът между България и Русия?

Е то как се схваща той от един виден руски учен правник проф. Борис Чичерин. В

третия том от своето тритомно съчинение «Политика», в който се разглежда и «българският случай», той пише следното:

«Благодарение на него (Стефан Стамболов — б. м.) България получи траен политически ред, тя стана не оръдие в чужди ръце, а самостойна сила, за която трябва да се държи сметка.

В това отношение резултатите от войната през 1878 г. се оправдаха, но те никак не излязоха такива, каквито очакваше руското правителство. Собствената наша

политика в тая работа може да служи по-скоро за предупреждение, отколкото за пример. Тя показа, че когато подкачваш война, трябва да знаеш каква цел преследваш и с какви материали разполагаш; а когато е повикана на живот нова народност, трябва да умееш да се отнасяш е нея, а не да я смяташ просто като покорно оръдие на волята си, разчитайки на нейната благодарност.

Политиката преди всичко се състои в изкуството да управляваш хората, без да се опираш на техните чувства, а да разбираш техните интереси и да се мъчиш да ги насочваш в своя полза.»

Ясно е едно: в дъното на българо-руския конфликт стои един-единствен въпрос; въпросът за българския държавен суверенитет. Всичко останало е второстепенно. И всеки, който отминава и премълчава този факт, проявява историческа непочтеност. Винаги, когато кризата е стигала до възможна развръзка, Стамболов е настоявал само за едно — да се гарантира българската независимост.”

ИЗ ДНЕВНИКА НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ :

6-ий декемврий 1886

В борбата ни с турците за нас Русия беше свята, на нея ни гледахме с пълно и безпределно доверие, от нея чакахме да ни помогне…

Тогава ние с ненавист и омраза гледахме не само на турците, но на австрийците, на немците, а най-вече на англичаните, които високо викаха, че Русия не иде да ни освободи, а да ни пороби, завладее и погълне…

Кой българин вярваше на тия немско-английски палаври *?

(*измислици- бел. ред.)

А между там минаха се 10 години и днес всеки разумен българин, всеки патриот, който милее за българската независимост и народност, като гледа какво вършат русите в България и навън, иде да даде право на немците и ингилизите, да признае, че техните уверения са биле и прави, и уместни.

Като разбрахме, че Русия иска да унищожи Царството ни, да грабне земята ни, да погуби народността ни и да се намести в къщата ни, ние се сепнахме, събрахме силите си и се почна между Русия и нас една страшна и непримирима дипломатическа война, война между „освободителите“, днес превърнати в грабители и „освободените“, между малкия Давид и исполина Голиата…“

“И ясно е за всякиго, че всички желаят да удържат победа българите над русите, безмерно малкия и слабия над безмерно големия и силния.

С едно постоянство, което учуди всичкия свят, с една неочаквана вещина, с една примерна ревност и бдителност, с една предвидливост и съобразителност българете унищожиха всичките руски интриги, разкъсаха всичките им примки и прескочиха всичките трапове, които им бяха приготвили “освободителите”.

Интригата и подкупът, заплашванията и заканванията не подействаха, изкуствено приготвените бунтове умряха преди да се родят, обещанията много малко души прилъгаха, нотите останаха мъртва буква…

…дойде и хладното и отрезвяващо разочарование, което показа на руския пратеник Каулбарса, че неговата мисия няма да сполучи и че българите няма да си продадат Царството за голи обещания и само да чуят едно руско “спасибо”.

Тогава се почна вече откритата война.

Аз вярвам, че България ще излезе цяла и невредима от днешната криза, мене ми шепне един глас, че скоро държавният ни кораб ще влезе в добро и безопасно пристанище и че покровител на всичките моряци и кораби, българският светец Св. Никола, ще пази нашия кораб…

Да се не закачат с нас русите, защото голямо зло има да им пати главата.

Русия ще влезе в капана, който отколе й се гласи, ще се почне една общоевропейска война, в която по всяка вероятност Русия ще бъде разбита.

Затова нашите братушки ще сторят много добре да си понамалят претенциите и ограничат апетитите, а така също и да не бият котката в затворена стая, защото тя може да се хвърли на врата им и тогава не са знае що може да стане – или котката ще бъде пребита, или калугера удушен. “

ВЕЧНА ПАМЕТ!

* Насловот е на редакцијата

Слични Објави