Априлското востание и „четничката“ 1876 година

Проф. д-р Пламен Павлов/Труд

Отново сме в навечерието на 2 юни – деня, в който по традиция България отбелязва подвига на Христо Ботев, неговата чета и падналите за нашата свобода. През настоящата година паметният ден ще премине под знака на 150-та годишнина на Априлското въстание – апогеят на българската национална революция „… морална и с оръжие…” Когато говорим за Април 1876-а и четите, първите асоциации са с “Хвърковатата чета” на Бенковски и онази на Христо Ботева, но военните единици от този тип са много повече. При това четническите действия са водещи в трите от общо четирите революционни окръга.

По принцип в нашите представи “четнически” са годините 1867-а и 1868-а, свързани с действията на четите на Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджата. И все пак, макар и по-скоро алегорично, бихме могли да говорим и за “четническата 1876-а”, без това ни най-малко да променя оценката за същността на Априлското въстание. В историческата наука дълго време се правеше принципно разграничение между стратегията на комитетите на Вътрешната организация, създадена от Васил Левски и неговите съратници, и т. нар. четническа тактика, разработена от “патриарха” на революцията Георги Раковски. В последните години обаче е налице сериозна преоценка – ред примери показват, че четническата тактика не е отречена и изоставена от Левски и неговите последователи, а е адаптирана е към новите условия. Това проличава по време на Априлското въстание. Можем да видим четите в действие и в Руско-турската освободителна война (1877-1878), Кресненско-Разложкото въстание през 1878-1879 г., Съединението и Сръбско-българската война през 1885-1886 г., както и в борбата на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация в неосвободените български земи. Показателна илюстрация за новите виждания е издаденият от Националния музей “Васил Левски” (Карлово) сборник с доклади от научната конференция “Васил Левски, четническите акции и комитетското дело (1867-1873 г.)” под редакцията на проф. Пламен Митев, Дора Чаушева и д-р Милена Тодоракова (2022 г.).

Без претенции за изчерпателност, да хвърлим поглед към четническите прояви в Априлската епопея. Наред с тритомната “История на Априлското въстание” на Димитър Страшимиров (1907-1908, преиздадена през 1996 г.) и редица проучвания, незаменимо помагало по темата е книгата на Петър Чолов “Българските чети и въоръжени отряди през XIX в.” (2003 г.).
Въстаническите сили по традиция са наричани “чети”, независимо дали става дума за защита на освободените селища или за въоръжени формирования, действащи извън тях. В Четвърти Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище, където въстанието има масов характер и е извоювана свободна територия, неизбежно се откроява прочутата “Хвърковата чета” на апостола Георги Бенковски, главният ръководител на въстанието. Формацията е кавалерийска – изключение от другите през бунтовните дни на април и май 1876 г. И това е още едно свидетелство за военния талант и новаторското мислена на Бенковски. Четата е формирана още в деня на обявяването на въстанието на 20 април. Идеята е тя да играе ролята на свързващо звено между въстаналите селища, същевременно да бъде импровизиран “мобилен щаб” на цялото движение. Както заявява самият Бенковски: “Ние трябва да бъдем навсякъде и никъде… Ето защо става необходимо да се определи една подвижна чета, която да обикаля от село на село, да насърчава и поддържа духа на населението. На тая чета за по-добро смятам аз да стана предводител. Тя ще бъде бърза като вихрушка и на часа ще се намира там, гдето е нужно нейното присъствие…” 

Първоначалният състав на “Хвърковатата чета” е от около 20 конници, но се увеличава “в движение” с включването на групи от селата Мечка, Поибрене, Баня, Мухово, Бъта, Петрич, Лесичово, Калугерово и др. Читателят може да открие повече конкретна информация в малката, но полезна книжка (пътеводител) на Иван Пощов “По бойния път на Хвърковатата чета на Бенковски”, издадена през далечната 1976 г. във връзка със 100-годишнината от въстанието. Динамиката на събитията е такава, че само за дни четата увеличава своята численост до около 130 души. В с. Петрич към нея се присъединява панагюрската чета на Иван Орчо от приблизително сто въстаници. Връщайки се в революционната столица Панагюрище, бойците на Бенковски са в основата на церемонията с тържественото освещаване на знамето, носено от учителката Райна Попгеоргиева (“Райна княгиня”). С “Хвърковатата чета” Бенковски обикаля въстаналите села и въстаническите лагери при Петрич и на връх Еледжик, достигайки Белово. На няколко пъти влиза в сражение с турски потери, в които надделява, а и самата поява на атакуваща конница, както е например при Златица, оказва силен ефект върху противника. Общата численост на “Хвърковатата чета” надхвърля 200 души, като са известни имената на 119 въстаници. След погрома над Панагюрище и въстаналия район войводата разпуска четата и с малка група съратници, между които е апостолът Захарий Стоянов, потегля през Стара планина на път към Румъния. Както е известно, след предателство Бенковски загива при засада в местността Костина в Тетевенския Балкан. Друга чета от оцелели панагюрски и копривщенски дейци (в нея са Панайот Волов, Павел Бобеков, Тодор Каблешков и Георги Икономов) е разпръсната от потерите. На път за Румъния Волов и Икономов намират гибелта си във водите на придошлата Янтра при Бяла, Русенско. Плененият Каблешков се самоубива в конака в Габрово.

Втората чета от Панагюрище, която споменахме по-горе, е на Иван Орчо. В нея участва и апостолът Георги Икономов от Сливен. Четата наброява над сто въстаници, но за съжаление знаем имената само на двадесет от тях. С хората си Орчо подпомага въстаналите в Стрелча, после придружава “Хвърковата чета» при част от нейните действия. В Четвърти окръг действат и четите на Никола Николов от Поибрене, Иван Соколов (участвала основно в отбраната на Панагюрище), Иван Говедаров от с. Бъта, както и сравнително многобройната т. нар. Първа Копривщенска чета от над сто въстаници, водени от Найден Попстоянов. В нейните редове се включва и т. нар. Втора Копривщенска чета начело с апостола Панайот Волов, наброяваща около 30-40 въстаници. Основната част от четниците са от Копривщица, но също така в нея има участници от Клисура и околните села. Едва през последните години се обърна по-сериозно внимание на ролята на Стрелча в Априлското въстание. Една чета от Стрелча от около 70 души действа в района в дните на въстанието. Още по-интересен обаче е случаят със Стрелешката (Стрелчанската) чета след кървавото потушаване на въстанието. Двадесетина от най-активните местни революционери не се отказват от борбата. От май 1876-а до края на 1877 г. те се укриват в Средна гора и Стара планина, като водят сражения с потерите и са подпомагани от верни ятаци. Вдъхновител на четата е Мильо Балтов, а неин войвода е Тодор Ангелов Балтов, наричан “Бинбашията” (“Полковника”) с помощник Яко Кацаров. Разбира се, за четите в бунтовна Тракия може да се разказва още, както и за онези в останалите революционни окръзи. Затова ще продължим темата в следващи статии от тази поредица.