Седум нови бугарски објекти во УНЕСКО, во списокот со кандидати ги нема Перперикон и Хераклеја Синтика
Извор: 24 Часа
След дълга подготовка и координация с други държави България скоро ще впише нов обект в списъка на ЮНЕСКО за недвижимото световно културно наследство. По-точно ще регистрира няколко обекта, обединени под общ знаменател. Предстои разширение на вече съществуващото досие “Граници на Римската империя – Дунавски лимес”. Става дума за мащабна мрежа от антични крепости, укрепления и други съоръжения по северната граница на Римската империя, която е минавала по поречието на Дунав. Т.нар. западен сегмент от въпросната мрежа, намиращ се на територията на днешни Германия, Австрия и Словакия, от 2021 г. е част от списъка на ЮНЕСКО. След дългогодишна работа на терен окончателният вариант на съвместната кандидатура на държавите от източния сегмент – България, Хърватия, Сърбия и Румъния, е регистриран в листата с чакащи под номер 6973.
“За съжаление, многото смени на властта през последните години доведоха до неустойчивост на процесите, забавяха и на моменти спъваха работата ни като координатор на съвместното досие – коментира пред “24 часа – 168 истории” директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН доц. Христо Попов. – Беше трудно оперативните дейности да се вършат и това да се случва в срок. През последните години постоянно сме принудени сами да финансираме провеждането на работни срещи и посещения. Въпреки това работата по досието е пред приключване и предстои да бъде защитено пред ЮНЕСКО.”
Четирите балкански държави подготвят общо над 130 римски съоръжения по протежението на Дунав за вписване в списъка на ЮНЕСКО. 18 от номинираните крепости са на територията на България, като все още не е решено колко от тях ще бъдат представени пред комисията.
Все пак за някои вече се знае, че са сред фаворитите. Една от тях е крепостта Рациария, намираща се до видинското село Арчар. Според последните проучвания селището е основано в началото на I век сл.Хр. като военен лагер на IV Флавиев и VII Клавдиев легион. През 29 г. пр.Хр. Марк Лициний Крас нахлул в земите на мизите и превзел най-солидната им крепост, която прераства в бъдещата Рациария. Името вероятно произлиза от латинската дума за вид речен кораб. През 106 г. лагерът получава статут на колония и привлича заселници от Италия и Мала Азия. Градът печелел от търговията по Дунав и от минаващите през него Via Danubiana и пътя към Адриатика, който осигурявал най-бързата връзка на Рим с границата по Дунав. Занаятите процъфтявали, в селището имало златна мина. След аварско нападение през 586 г. Рациация западнала и била изоставена.
Втората крепост, която със сигурност ще кандидатства пред ЮНЕСКО, е Нове в Свищов. Тя се счита за най-добре проучения обект по целия Долнодунавски лимес. Основана около 45 г. сл.Хр., Нове също била база на легион, а по-късно римски град. Доказателство за важността му било, че е посещаван от трима императори: Траян, Адриан и Каракала. През V–VI в. Нове става ключова християнска епископия. Животът в него замира през VII в. след масирани аварско-славянски нашествия. В днешни дни са добре запазени останките на военната болница (валетудинариум), щабът на легиона (принципия), епископският комплекс и крепостните кули.
Третият нов български обект за ЮНЕСКО ще е крепостта Ескус, намираща се до плевенското село Гиген. Селището е основано в средата на I-ви век върху останките от лагера на V легион. При съвременните разкопки са разкрити площи по цялата територия на римския град. Проследено е развитието на Ескус от легионен лагер до прерастването му в типичен римски град със своите характерни особености и фази на развитие. Разкрити и проучени са форумът на колонията и прилежащата територия с храмове, обществени и частни сгради, обществени бани, магазини, части от уличната и укрепителната система.
Четвъртият обект е Дуросторум в Силистра. Името означава “яка крепост”. Основаването на Дуросторум е тясно свързано с Дакийските войни на император Траян. През 106 г. сл.Хр. тук е дислоциран XI Клавдиев легион, който е един от най-елитните и боеспособни корпуси на империята. Легионът остава базиран в Дуросторум до VI в. При Марк Аврелий селището получава статут на самостоятелен град, а впоследствие става и център на Долна Мизия. В него е роден пълководецът Флавий Аеций, който разгромява Атила. Варварите разрушават Дуросторум, но той е възстановен от Византия по времето на Юстиниан. След основаването на българската държава градът започва да се нарича Дръстър.
Освен на изброените крепости българските археолози работят над кандидатурите за ЮНЕСКО и на още три – Бонония във Видин, Сексагинта Приста в днешен Русе, както и на Ятрус край русенското село Кривина.
Що се отнася до вече вписания западен сегмент на дунавските граници на Римската империя, той се простира на около 600 км из днешна Бавария, Австрия и Словакия. Най-много са обектите в Австрия, където се намират известните крепости Carnuntum, Vindobona (днешна Виена), Lauriacum, Castrum Favianis и др. В Германия основните дунавски крепости са Castra Regina, Abusina, Quintanis и др. В Словакия добре проучени и експонирани са Gerulata край Братислава, Celemantia и др.
През последните години България и в частност НАИМ е двигател на проекта за вписването на т.нар. източен сегмент. През 2017 г. със заповед на министъра на културата се създава комисия, чиято задача е да подготви нужната документация. Председател е известният археолог проф. Людмил Вагалински, а за секретар и координатор на международната група е назначен друг археолог – гл.ас. д-р Силва Събкова. В работата участват още представители на НАИМ, на Института за подводно наследство, на министерствата на културата и външните работи.
Преди дни в Русе се състоя работна среща на балканските експерти с колегите им от Западна Европа, които помагат за разширението на “Граници на Римската империя – Дунавски лимес”. На срещата е определен график за завършване на работата по досието в срок и са изяснени финални детайли по документацията, съобщават от НАИМ.
“Поставили сме срок до края на годината да подадем документи в ЮНЕСКО за разглеждане на общата кандидатура, което да се случи през 2027 г. – пояснява археологът д-р Калин Димитров, който е член на работната група. – Не ни се иска да отлагаме, защото за кандидатури, внесени от догодина, ще важат нови и по-сложни правила за оценяване. Мисля, че ще успеем, готови сме с досието и се надявам скоро да го защитим”.
“Честно казано, аз съм от хората в комисията, които настояват да намалим броя на новите български обекти в списъка на ЮНЕСКО, защото след това ще трябва да полагаме изискващите се грижи за тях, а ние нямаме сили да опазваме всички – продължава Димитров. – Не че нямаме желание, нямаме сили и средства. Ако погледнем към вече регистрираните наши обекти, ще видим, че и с тях има проблеми. Държавата е активна, докато се борим да впишем някой обект, но след това често забравя задълженията си. Нито един от вече вписаните няма план за управление, което е голям проблем. Борим се за плана на Несебър, но другите също трябва да имат такъв. Връщайки се към Дунавския лимес, засега ние подготвяме всички обекти, като предстои финално да уточним с кои ще кандидатстваме.”
Регистрирането на крепостите по Дунав в списъка на ЮНЕСКО ще им донесе защитен статут и още по-голям престиж на България като една от най-богатите на история държави в света, но в същото време ще изправи държавата пред друг проблем, продължава директорът на НАИМ Христо Попов. “Всички изброени обекти имат нужда от социализация и от привеждане във вид като за паметник на световното културно наследство – разказва той. – А някои направо имат нужда от спасяване,
защото са в много тежко състояние. На местата, където са провеждани археологически проучвания, положението не е толкова лошо, но другите са направо разграбени от иманярите. Нито един от изброените обекти не е бил пощаден от набезите им. Широко затворените очи на инстутициите доведоха дотам, че например военните некрополи бяха буквално преорани с тежка земекопна техника в търсене на някакви атрактивни артефакти, които после да се препродадат. През последните 30 г. иманярството се превърна в бич за нашата професия и за цялото културно-историческо наследство. В периода на прехода други неща бяха по-важни за държавата от нейното археологическо наследство и днес вече виждаме резултатите от това. Предстои с тези резултати да се запознаят и чуждестранните туристи. Всички знаем, че включването на изброените крепости в списъка на ЮНЕСКО със сигурност ще повиши интересът към България.”
Въпреки че през последните години се говори често и много за Перперикон и Хераклея Синтика и въпреки че като че ли най-атрактивните археологически разкрития се случват там, засега двата обекта не са сред кандидатурите ни за ЮНЕСКО. Според археолозите обяснението защо е така излиза извън границите на България. “Трябва да се знае, че през последните години стана много по-трудно единични обекти да се вписват в списъка на ЮНЕСКО– разказва д-р Димитров. – Перперикон и Хераклея са такива обекти и в момента нямат почти никакъв шанс за вписване именно заради политиката на световната организация. Ако погледнете картата с обектите, ще видите, че в Европа вече има твърде много. Затова ЮНЕСКО все повече се стреми да поддържа някакъв баланс. През последните години се толерират повече групови кандидатури от Стария континент. Възползвайки се, ние движим напред балканския сегмент на “Граници на Римската империя – Дунавски лимес”. Това е обектът, който със сигурност ще бъде вписан, защото е дял от един пъзел, който се сглобява от дълго време. Шансове да бъдат включени в списъка имат например и тракийските ни гробници, но не една по една, а като сериен обект.”
Както е известно, 10 други места в България вече са в защитения списък на ЮНЕСКО. 7 от тях са дело на човека, а 3 – на природата. Става дума за Боянската църква, Мадарския конник, Казанлъшката гробница, Тракийската гробница в Свещари, Ивановските скални църкви, Рилския манастир и Античния град Несебър. Природните ни обекти са резерватът “Сребърна”, Националният парк “Пирин” и вековните букови гори на Националния парк “Централен Балкан”.
Розовата долина край Казанлък и традициите в отглеждането на стада също искат вписване
Почти сигурно в обозримо бъдеще ще има и още новини, свързани с плановете на България да впише други национални символи в регистрите на ЮНЕСКО. На сесията в Китай през декември ще бъде решена съдбата на друго международно досие с наше участие. Става дума за “Традиционни техники за приготвяне на кисело мляко и свързани с тях социални практики”, с което съвместно с Румъния и Турция кандидатстваме за приемане в списъка с нематериалното световно културно наследство. “Всичко с тази кандидатура е наред, необходимите документи
са внесени и с нетърпение очакваме сесията в Китай”, съобщи за “24 часа – 168 истории” директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов, който е координатор на българското участие.
През зимата Ненов съобщи, че още преди 2 г. страната ни е получила покана от Турция да направим съвместна регионална инициатива и че България е успяла навреме да подготви документите си. Поради големия брой кандидатури обаче не се е стигнало до разглеждане на книжата в ЮНЕСКО и номинацията е била отложена. След това към нея се е присъединила и Румъния и трите държави са продължили да работят съвместно. От няколко години киселото ни мляко вече е вписано и в регистъра на ЕС на защитените наименования за произход.
Неотдавна стана ясно, че държавата застава и зад инициатива за вписване на досието “Розовата долина” в същия нематериален списък. Починът е на националната асоциация “Етерични масла, парфюмерия и козметика”, Министерството на земеделието и храните и на община Казанлък. Целта е районът да бъде представен и защитен като пример за съхранено земеделско и културно
наследство със световно значение. Впоследствие се разбра, че министерствата на културата и на туризма също подкрепят усилията на кмета на Казанлък Галина Стоянова. През седмицата от общината поясниха за “24 часа – 168 истории”, че подготовката на досието е в ход.
През пролетта на 2025 г. Министерството на земеделието и храните съобщи, че България се присъединява към друго вече регистрирано многонационално досие. Става дума за проекта “Пасищни традиции”, който също е част от списъка на нематериалното културно наследство. Преди около година България поиска да се присъедини към него. Страната ни подчертава, че включването ще е израз на богатството на местните традиции, свързани с пасищното животновъдство, както и с ангажираността на страната за съхранение и популяризиране на устойчивите практики в тази дейност, предавани през поколенията. До момента елементът включва 9 държави – Албания, Австрия, Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Румъния и Испания. Съвместната кандидатура за разширяване е на България, Полша, Сърбия, Словакия, Турция и Украйна.
Освен очакващите се нови вписвания България вече е регистрирала 9 традиции, умения и практики в списъка с нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
В него са многогласното пеене на Бистришките баби, нестинарството, производството на чипровски килими, празникът “Сурова” (“Сурва”) в Пернишко, мартеницата и традициите за посрещане на 1 март, както и многогласното пеене от Долен и Сатовча. Миналата година в листата на ЮНЕСКО влезе и родната гайда и гайдарството.
При т.нар. добри практики пък са вписани българските читалища и фолклорният фестивал в Копривщица.
