Братя- синовете на Каин в търсене на корените си (1)

//

Пишува: Д-р Виолета К Радева*

Библейският разказ за Каин и Авел е матрицата, архетипната история за смъртната омраза между братя, родена от завист и съперничество. История за кръвопролитието. История за братоубийството. И тъй като всички ние, човеците, сме деца на Каин, носим Божия печат и проклятието да скитаме по земята в търсене на опрощение и вътрешен мир. Напразно! По оста София – Скопие се носи канонада от отровни речи, от взаимни обиди и укори, дори наблюдаваме физическа саморазправа. Един певец подпали културен клуб, защото не му харесвало името на неговия патрон. Преди две десетилетия две момчета от Скопие пуснаха димни бомби в залата на хотел „Холидей ин“, за да провалят представянето на Гражданското сдружение „Радко“, а провокатор-журналист предизвика навън сбиване. Това са само невинни припомняния за събития и поведение, белязало отношенията между братя през последните 78 години.

Още един библейски сюжет изплува в съзнанието ми, когато мисля за съдбата на Каиновите синове на Балканите, възпроизвеждащи отново и отново архетипа за Божията благосклонност и нейната цена. Става дума за разпилените по света синове на Израил, обекти в продължение на две хилядолетия на ненавист и издевателства, подложени на физическо изтребление и на насилствено отродяване. Колко напомня това тяхно скиталчество на криволичещите и разнопосочни пътища, по които българите в древността достигат в първите векове след Рождество Христово от далечната си прародина в Азия до Североизточна, Централна и Югоизточна Европа.

За първи път етнонимът българи се появява в Европа през 354 година в анонимен римски хронограф, където са изброени племена и народи. Там е дадено с латинска транскрибция името Vulgares (Ziezi, ex quo Vulgares). Въпреки скептицизма на някои историци, автентичността на сведението се потвърждава от два откъса от хрониката на арменския летописец от втората половина на V век Мойсей Хоренски. Интересуващият ни пасаж гласи: „В неговите дни (на Аршак I, царувал от 351 до 367 г. – бел. моя) станали големи размирици във веригата на огромната Кавказка планина, в земята на българите, от които много, след като се отделили, дошли в нашата земя и за дълго се преселили на юг от Кох в плодоносни и хлебоносни области“. Много учени – български, чешки, унгарски, германски, съветски са предлагали различни обяснения за значението на етнонима „българи“, „българин“. Днес се налага схващането, че то има тотемен произход и е свързано с животното-прародител (булг-ан/а, булг-ин, булх-ън, булг-ар или бул-гачин), което ще рече белка, златка, самур. С други думи, твърдят историците, „българи“ означава „ловци на самури“. Отново ми идва на ум аналогията с Каин и Авел, който бил скотовъдец и мил на Бога.

Коя е прародината на българите? Кога са се появили на историческата сцена? Какво ги отличава от много други племена и народи, чиито имена се споменават в глинени таблички, в папируси и каменни надписи, в устни предания и легенди, но следите им отдавна са изтлели, делата им са забравени, културата им е изчезнала, докато българите, макар често да стават жертви на собствените си неразбории, глупости и грешки, както и на чуждите завист и агресия, все още стоят стъпили здраво на земята и на инат продължават да съществуват, да носят името си с вдигната глава и донякъде с достойнство?

За съжаление представянето на българското минало, особено след окупирането на Царство България от съветската армия на 8 септември 1944 г., напуска научното поле и се развихря като пропаганда, обслужваща интересите на съветския империализъм, впрегнал всички идеологически оръжия и репресивни средства за русифициране на стотиците завладени в рамките на няколко века народи и племена. Тази политика не подминава и българите, при това започва методично да се прилага много преди поредната руско-турската война от 1877-1878 година, тъй като Руската империя цели с тази война да превърне земите, населявани от българи, в руски губернии и така да подготви в бъдеще завладяването на Цариград. Налага се тезата, че българите са славяни. Пренебрегват се археологическите находки или се тълкуват превратно. Не се вземат под внимание извори с китайски, арменски и дори български произход. Не се оспорва мнението, че българите са див номадски народ с примитивна култура, въпреки откритите при разкопки техни величествени каменни строежи, забележителни произведения на ювелирното изкуство, впечатляващо въоръжение, майсторски обработени кожи и изящна керамика. Характерно е, че българите са били монотеисти и техният върховен бог е Тенгри (Тангра). Сред забележителните им постижения са астрономическите познания и създаването на най-съвършената календарна система, почиваща на дванадесетгодишен лунен зодиакален цикъл. Според китайски летописи Великата китайска стена е построена за предпазване от победоносните нападения на българите, където те са наричани пу-ку, пу-гу, бу-гу. Българите са конен народ, съставен от смели воини, подчиняващи се на висок етичен кодекс и строго следван път на честта. Отличавали се и със своята музикалност.

Както споменах, съветските пропагандисти, както и голяма част от българските историци комунисти, в статии и книги всячески неглижират държавотворческия български елемент за сметка на установилите се по-рано на Балканския полуостров славянски племенни групи. В публикуваните си през 1993 г. спомени видният археолог, изследовател на тракийското наследство и на далечното българско минало по земите на Европа проф. Иван Венедиков разказва, че непосредствено след 1944 г. съветският акад. Державин се разхождал из България и в сказките си по градове и села твърдял, че Кубратовите българи не били играли никаква роля в създаването на българската държава. Те били „банда разбойници“, които се разтворили в огромното славянско море. Да се чуди човек как тогава са дали името на новата държава?!

В земите на юг от река Дунав българите се появяват през 493 г., хронисти ги споменават отново през 499 и 502 година, а през 503 г. дори се намесват в делата на Византийската империя, вземайки участие в бунта на Виталиан. Славещи се като отлични бойци, те често участвали като наемници във войните на император Юстиниан I през първата половина на VI век. Но още преди това българи са част от хунската държава на Атила, чието име е в началото на най-значимия роден исторически паметник „Именник на българските канове“ (Авитохол от рода Дуло) и след разгрома на хунската империя през 451 г. най-малкият Атилов син Ернах (Ирник от рода Дуло в Именника) се установява в Малка Скития, тоест в днешна Добруджа.

Но преди да стъпят на Балканския полуостров, отделни групи българи се настанили в Панония, покорени или увлечени от аварите. Знае се, че те участвали във войните на лангобардския крал Албоин, в обсадата на Константинопол през 626 година. Почти по същото време друг български клон, воден от Кубрат (Курт), създава Стара Велика България. Той също принадлежи към владетелския род Дуло и успява да обедини българските племена от източния и западния клон. Столицата на държавата била в античния град Фанагория. Границите ѝ били река Кубан на изток, река Днепър на запад, река Донец на север, Азовско и Черно море на юг. След смъртта на Кубрат властта е поета от най-големия му син Батбаян (Баян), което съвпада с появата на сериозен враг в лицето на хазарите. Под техните удари Велика България се разпада на пет части. Батбаян остава в старата си родина и се подчинява на хазарите. Друга част от българите се отправя към Волга и основава нова държава, просъществувала до XIII век. Кубер повежда своята част към Панония, а после предвожданите от него българи се установяват в Македония. Българите начело с Алцек стигнали до Италия. До днес там има географски названия и фамилии „Булгари, Булгаро“. Най-многобройното и най-известно българско племе уногундури начело с Аспарух (Исперих) се отправя към устието на река Дунав.



Споменах, че според съветския акад. Державин Аспаруховите българи били „банда разбойници“, шепа диви мъже, които потънали, изчезнали в славянското море, плискащо се по бреговете на Византийската империя. Какво свидетелства обаче хазарският владетел от Х век Йосиф?

В писмо до испанския сановник Хасдай ибн Шафрут той известява, че в страната, където живее, преди живеели българите и неговите предци воювали с тях. Те били многобройни, „така многобройни, както пясъкът в морето, – но не могли да устоят пред хазарите. Те изоставили своята страна и избягали, и те (хазарите) ги преследвали , докато не ги настигнали при реката на име Дуна (Дунав). Досега те са разположени на реката Дуна и в близост до Кустандина (Константинопол), а хазарите заели тяхната страна и до днес“.

Така се ражда Дунавска България. В битки, в победи и загуби за исторически кратко време тя прехвърля голямата европейска река, българите настъпват все по на юг отвъд Стара планина, към Мизия, към Тракия и Бяло море, към Македония, където, нека не забравяме, са се установили Куберовите българи. И тази поредна българска държава съществува над 1300 години. Въпреки негативизма и подмолните борби на различни други етноси, съперничещи на българите не само в рамките на Балканския полуостров. Въпреки дори предателството и родоотстъпничеството на част от наследниците на онези древни воини, срещу които китайците са изградили едно от чудесата на света – Великата китайска стена.

Продолжува…

Д-р Виолета Костадинова Радева, дипломира на Бугарска филологија, а по-касно и Филозофија на Софискиот универзитет „Св Климент Охридски“. Докторира на Институтот по филозофија на БАН во катедрата по Естетика. Новинарка, публицистка и авторка на сценарии за документарни филмови. Била соработник во голем број бугарски весници и списанија.

Д-р Радева е голем пријател на порталот „Трибуна“, затоа одлучивме првата колумна на бугарски јазик, што ќе биде објавена овде, да биде нејзиниот авторски текст. Истиот ќе биде прочитан од тие што треба да го прочитаат и веруваме дека ќе го разберат без никаков проблем. Исто така да не го забораваме и Договорот за добрососедство, кој е основа за зближувањето на луѓето од двете страни на границата.

Претходна статија

Групна изложба на уметници од Бугарија, РС Македонија, Србија и Украина во Ќустендил

Следна статија

Главен експерт во МНР на Бугарија: Мора да им дадеме време на нашите пријатели од РСМ да одлучат дали сакаат да влезат во ЕУ

Најново од Истакнато

(Фото) Вандалски акт или фотошоп- кој успеа да избрише буква од името на македонистичкиот клуб во Благоевград, напишано од внатрешната страна на излогот на клубот?!

Организацијата „Нов Асном“ денеска преку соопштение испратено до медиумите во РС Македонија се обиде да направи