Гавриловски го чита Евангелието како ѓавол
Пишува: Д-р Георги Станков
В една демократична и правова държава всеки има право на адвокат. Така е и така трябва да бъде. Макар че понякога съм се чудил каква е емоционалната цена, която плаща адвокатът, който поема отговорността да защитава престъпника. Има една морална дилема в това да си адвокат на престъпника. Знам, че не е лесна работа и сигурно трябват здрави нерви, умение да се абстрахираш на лично ниво от случая, както и добри начини да се възстановиш след това.
Замислих се какво е да си адвокат на дявола, докато четох статията на адвоката г-н Марин Гавриловски “Мера според мера – старо-новата доктрина на ВМРО”. И какво ми направи впечатление? Много приказки. Много излишни адвокатски приказки. Много приказки, които поради своята нелогичност и незащитимост авторът се мъчи да “подпре” с библейски цитати. Дяволът може би се радва. Но Бог – едва ли.
Цялото литературно съчинение на г-н Гавриловски може да бъде обобщено в две точки:
- Отново да отстъпим на Гърция. Няма да спечелим един нов конфликт с нея.
- Да се мобилизираме напълно само против България.
А мобилизацията допуска и неправомерни сравнения, и нелепи интерпретации, и исторически измислици, и всичко друго от безкрайния арсенал на антибългарския македонизъм.
Поантата на фарисейството в статията на Гавриловски е в този му цитат:
“Сé додека бугарските власти не го прифатат постоењето на Македонците и македонскиот јазик (гредата во нивните очи) нема да може ниту да ја извадат раската во нашите очи – барањето да се вметнат претставниците на бугарското национално малцинство во уставот на државава.”
Коментарът е кратък:
– България признава съществуването на македонците като отделна етническа група. Правото на самоопределение е свещено. Дали ни допада или не, факт е, че поради различни причини такава идентичност днес има. Голяма историческа болка и голяма истина за приемане, но реалността е такава. Факт. Толкова за нашата греда.
– Северна Македония обаче също има една дребна тресчица в окото. 80 години властите и историците във Вардарска Македония градят националната идентичност, като безобразно подменят исторически факти и най-арогантно фалшифицират идентичността на вече мъртви поколения и личности от различни исторически епохи. От свети Климент Охридски (български духовник, епископ на Българската църква и канонизиран за светец от нея) и цар Самуил (български цар, създател на българска царска династия, бранител на българската държавност през 10 и 11 век) та до Кирил Пейчинович, Йоаким Кърчовчски, Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, братя Миладинови, Глигор Пърличев, Райко Жизнифов, Кузман Шапкарев, Даме Груев, Христо Татарчев и въздесъщият Гоце Делчев – все личности с изявена българска идентичност, днес са наричани “македонски” и “македонци” в етническия смисъл. Малка треска, нали? Треската на фалшифицираното българско минало.
Та това е проблемът, който интелектуализациите на г-н Гавриловски се опиват да прикрият, както и още милион други подобни епистоларни словоблудства, които сме чели през годините.
В България с радост приемаме различната македонска идентичност на интелектуалеца г-н Гавриловски и нямаме никакви претенции как той се идентифицира и как нарича езика си. Нещо повече! Не само че приемаме, но дори се радваме, че “интелектуалци” като Миленко Неделковски и Сашо Тасевски не се идентифицират като българи.
Но как се справя г-н Гавриловски с малката, дребна, незначителна треска в македонското си око? Тази треска се казва “хилядолетна българска народност, история и култура на територията на географската област Македония”. Как понася острото убождане на треската, според която Гоце Делчев е българин?
Отговорът е кратък: неговото чувствително македонско око много зле понася българската треска. Цялата му статия казва това. Добре, г-н Гавриловски. Вашите власти искат война с България. Мицковски я обяви в Johns Jopkins University. Щом искат война, ще получат война. Политическа, дипломатическа, историческа война. И ще я загубят, нищо, че Вие сте вече доброволец на първата фронтова линия. Знаете ли защо ще загубите войната, г-н Гавриловски?
