Говор на Јордан Чкатров одржан на панихида на Пере Тошев во Софија

“Реч, произнесена от Юрд. Чкатров на панахидата на Пере Тошев, устроена по инициатива на Прилепското благотвор. братство в София”, публикувано във в-к “Автономна Македония”, год. I, бр. 23, София, 16 май 1921 г.

Братя македонци, когато режимътъ на тиранията съ хладна жестокость вършеше своето дѣло на разрушение въ страната, дѣто Шаръ и Пелистеръ допиратъ горди чела до небеснитѣ лазури, изъ смъртнитѣ конвулсии на потиснатото население и пепелищата на неговитѣ домове, изникна като сфинксъ копнежътъ за свобода и самостоятелность чрѣзъ чистата душа и желѣзенъ характеръ на Пере и неговитѣ другари, чрѣзъ най-достойнитѣ синове на родния ни край. Когато въ ноктите и подъ гнѣта на безчовѣчното робство лежеше въ прѣдсмъртни часове нашата бащиния, явиха се Пере, Гоце и Даме съ факела на правдата и човѣщината да будятъ и готвятъ народа да стане и съ напъна на стихийната сила на прикования Прометей да разпука кората на игото и невѣжеството. И ние видѣхме въ земята на сълзитѣ, какъ никнѣха единъ слѣдъ другъ ученици на Пере, напоени съ светлитѣ чувства, разпалвани отъ висша идея и жаждата да смажатъ безчовѣчния хамидовъ режимъ. И чезнѣха единъ слѣдъ другъ, мрѣха най-добритѣ синове на майката робиня съ твърда вѣра, че ако не самитѣ тѣ, то наслѣдницитѣ имъ ще доживѣятъ деня да бѫдатъ господари на собственитѣ си сѫдбини. Ведно съ десеткитѣ хиляди безименни отиде си Гоце, последва го Даме, а послѣ ни напустна Пере и ние осиротѣхме, нашия животъ опустѣ и всрѣдъ пустотата на този животъ ние влачимъ теглото на единъ жалъкъ поминъкъ. А започнатото отъ великитѣ характери бѣше велико по своето могѫщество, чистота и свѣтость. То цѣлѣше реализирането на единъ идеалъ, който е костувалъ и ще костува милиони жертви на човѣшкия родъ. Пере бѣше между първитѣ, едва ли не първиятъ, който издигна между насъ този идеалъ, посочи пѫтя, запали свѣтилника за цѣли поколения. Азъ нѣма да говоря върху живота и Перевия характеръ. Другъ нашъ съгражданинъ, проникналъ въ глъбините на неговата душа е ималъ щастливата идея да ни даде пълния му портретъ по единъ великолѣпенъ начинъ. Но достатъчно е да помислимъ какво бѣше революционната организация въ Македония, за да си прѣдставимъ силата и величието на нейния баща и нейната съвѣсть. Достатъчно е да вникнемъ въ високоблагороднитѣ цѣли, които прѣслѣдваше това движение, за да си дадемъ точна смѣтка за божествената душа на неговия вдъхновитель. И защо да се възхищаваме само отъ единъ Гарибалди и Макъ Свинея, когато и ние имаме своитѣ Гарибалдиевци, които поставени въ много по-лоши условия, по извършеното отъ тѣхъ не отстѫпвать въ нищо отъ първитѣ? Обърнете историята на чуждитѣ народи и я сравнете съ нашата. Шепа хора се покатерили къмъ висините на подвига, достигнати отъ велики нации. И тази шепа хора съ нейнитѣ водачи заслужаватъ по-голѣма адмирация, отколкото многомилионни народи културно издигнати, разполагащи съ подкрѣпата на велики държави. Но ние сами себе си хулимъ, подцѣняваме и прѣнебрѣгваме призванитѣ да ни водятъ, за да тѫжимъ и ридаемъ по тѣхъ, слѣдъ като полѣятъ съ кръвьта и посѣятъ съ коститѣ си роднитѣ балкани. Така постъпихме съ затворения и вѣчномълчаливъ, благородния и чуждъ за всѣкаквм похвали и славолюбия Пере, сърдцето на когото се кѫсаше отъ остри болки прѣдъ картината на народната неволя; така постѫпихме съ човѣка, който споредъ думитѣ на единъ нашъ общественикъ „личи като дѫбъ всрѣдъ развалините на общобългарския идеализъмъ.“ Той си отиде като събра въ себе си всичката болка на общата страна, болката на жизнения, но скованъ македонски духъ и слѣдъ като злодѣйска рѫка тури край на единъ 45 годишенъ мѫченически животъ при Дрѣновска Клисура, Тиквешко, неудовлетворенъ занесе тази болка чакъ въ гроба. Той е неудовлетворенъ, защото красивата мечта, на която служеше тъй прѣданно съ всичката жарь на своята буйна младость, когато трѣбваше да стане жива дѣйствителность, отскочи още по-високо и остана пакъ мечта.

Извор: Библиотека Струмски