| | |

Моите средби во РС Македонија. Живко Чавдаров од Гевгелија: „Да се ​​одрече од наследството на Југославија е главниот услов Македонија да ја има“

Пишува: Ефим Ушев

България не може да направи много, но ако поиска, може да направи достатъчно за българите тук. И в това е надеждата и очакването ни…“

В паметта ми е останал ярък спомен отпреди петдесетина години – превъртам всяка вечер „копчето“ на стария ни радиоапарат вкъщи, в търсене на Свободна Европа, ВВС, Гласът на Америка, но често попадам на един много по-ясен сигнал, с думите: „Драги слушалци, вие слушате Радио Гевгелия“. Запомнил съм и една от рекламите им – след живописни хвалби на някакво местно вино, тя завършва с думите: „И ако не знаете, бидете уверени – от днес виното е храна“, с ударение на първото „а“…

И сега, тези дни, в ресторант „Примиер“ в центъра на южномакедонския граничен град Гевгелия, където съм за първи път, си поръчваме нещо за вечеря и по някое време питам младото сервитьорче, чието име е на табелка на гърдите му: „Даниел, какво гевгелийско вино ще ни предложиш да изпием?“ А той се замисля и казва: „Не, то май наше вино нема, има само тиквешко“.

Тогава дай ни по една гевгелийска бира, казвам. А той: „Ами…само скопско има, нема гевгелийска бира“. А след като се позасмива: „Гевгелийска тука е само водата, така станахме…“

А след като ни донася по една „жолта“, ама пак тиквешка, ракия, не можах да не попитам и за „любимото“ ми някога Радио Гевгелия. По което толкова често слушах онази разложителна музика на гнилия Запад, тогава забранена у нас, но по която толкова много се увличах като ученик…

За съжаление, пак трябваше да чуя: „А, не, нема го отдавна ово радио. Я одам веке на триесет, но не съм слушал такво радио во Гевгелия…“

Днес някогашният

български град Гевгелия

е с около 15-16 хиляди жители население, на самата граница с Гърция и с близък граничен пункт, до който се стига по магистрала, отбелязана на по-старите пътни карти като пътят за Белград. И точно с това, че е граничен град с Гърция и има ГКПП близо до него, е точната географска прилика на Гевгелия със Златоград…

Според известния справочник „География на вилаетите в Османската империя“, 1056 са българите в градчето през 1873 г. А според статистиката на Васил Кънчов, българите тук през 1900 г. са 3000, турците – 650.

Има обаче и друга „статистика“, която е от гръцка страна, и според която през 1878 г. в Гевгелия живеят 1740 гърци. Което обаче не се връзва с някои последващи исторически факти, като този, например – ако толкова много гърци живеят тук, защо само 10 години по-късно, през 1888 г., градът е нападнат от четата на Панайотис Калогирос и е подложен на безчинства и грабежи…

Няма и регистрирана гръцка църковна община, пак поради липса на такова население, вероятно, докато още през месец май 1878-а, Гевгелийската българска община подписва Мемоара на българските общини в Македония, за присъединяването ѝ към новосъздаващата се българска държава.

През юли 1895 г. пък, без да напада и да безчинства, самият Георги Делчев идва в Гевгелия и основава комитет тук на създадената в Солун само две години по-рано БМОРК (Български македоно-одрински революционен комитет), по-сетнешното ВМОРО. А ръководител на комитета и на въстанието тук през 1903 г. е местният българин Илия Докторов.

И още един исторически факт влиза в противоречие със споменатата гръцка „статистика“ за населението в Гевгелия. Добре известно е, че нито гръцките андарти, четите им, нито пък гръцките войски нападат градове и села, в които се знае, че има гръцко население. През лятото на 1913 г., обаче, Гевгелия е обстрелвана от гръцката армия, опустошава го, а 33-ма българи католици са отведени в заточение. Това дава основание на католическия свещеник Ван ден Пукхейд да напише: „…Когато този град падна в гръцки ръце, тамошното българско население избяга зад Вардарския мост. И какво правят гърците? Стрелят с топове върху нещастните бежанци! Всички младежи над 10 години били изклани…“

Две са българските възрожденски църкви, построени в Гевгелия – „Възнесение Господне“ (1842), и „Св. св. Кирил и Методий“ (1896). И както се знае, никога при посещение където и да било, няма време за всичко, затова успяхме да посетим само втората църква. А тя удивлява с това, че всичко в нея е обновено – нови са иконите, нови са стенописите, с новия днешен правопис са и надписите по тях… Нищо че и до днес е известна като „бугарската църква“ и както се разбра, всичко старо – като икони, утвар, книжа и пр., е или унищожено, или качено на тавана…

В града Гевгелия, обаче,

съвсем не сме с туристическа цел

Макар и да се изкушавам да кажа за нашите читатели колкото се може повече за него в исторически план, главното от посещението ни бе именно настоящето му и това, че имаме да се срещнем с нашия приятел, местният българин Живко Чавдаров. Известен със своето критично отношение към днешната македонска действителност и политика, той се прочу през социалните мрежи с остри текстове за своето битие, изпращани като писма до всички национални и задгранични правозащитни органи и организации. Това, разбира се, му донася куп неприятности и тормоз в битов план от страна на местните власти, което не го отказва да държи на своя български произход и да настоява за правата си.

Когато му се обадихме да се видим, той каза само ул. „Илия Мийов“ 42 и помоли да отидем там, в дома му. В центъра попитахме няколко души, но никой не знаеше къде е тази улица. Затова се приближихме към нея чрез карта от Гугъл, а за номера не беше трудно, тъй като Живко стоеше пред къщата и ни чакаше. След инцидент с едно от дърветата киви в градината му, докато брал плодовете, сега ръката му е „закачена“ на бинт, идващ от врата му и вече трудно ползвал компютъра си. Изцяло посиняла в горната си част, той упорито отказва да иде на лекар, въпреки настоятелните ни съвети, защото не им вярваше как ще се отнесат с него и какво ще му предпишат.

Заговаряме за това кой е патрона на неговата улица – Илия Мийов, който никой в Гевгелия не познава. „За какво да го знаят, белградски комунист и сръбски възпитаник, кого да интересува такъв, нищо че е българин“?

Казва обаче, не за да се хвали, а само за наша информация, че по времето на комунизма в България е имало един много виден гевгелиец, не като дребния Мийов, на висок пост в БКП, но не му помни името.

Една бърза справка в Гугъл му напомня, обаче, че това е Васил Танев, оправдан на Лайпцигския процес през 1933 г. за пожара в Райхстага, заедно с Георги Димитров и Благой Попов, по-късно член на ПБ на ЦК на БКП…

Живко Чавдаров е 57 набор, успял е да се пенсионира като работник в тукашна ферма за птици,

макар и не без проблеми – след като е изгонен от работа, първоначално е получил отказ да го запишат в Агенцията като безработен, за да получава полагащата се минимална помощ. Като причина сочат нещо несъществуващо – водел се като член на работническия борд във фермата. Причината според Живко е друга – при основаването на Дружеството на българите „Радко“, той също е в списъка на основателите, а това означава директно и открито деклариране на български произход. Което в РСМ не се прощава и вече си белязан като „неблагонадежден“, „не наш“ и започват проблемите ти с властите.

И ето, първо не те признават

за безработен, макар и уволнен,

след това полицията често е в дома ти, за да пита и разпитва за какво ли не, а по време на предишното преброяване на населението идват и разпитват лежащо болната му майка дали насила от сина си не е записана като българка. Което би им дало основание да заведат съдебно дело срещу него за натиск.

След като не успяват да постигнат това чрез болната жена, не минава и месец и същата почива, според Живко – вследствие на оказан полицейски тормоз. Оттогава той живее сам, следен и подслушван, а сега пред нас казва, че се радва на посещението ни. Защото, казва Живко, доносниците, които редовно го докладват на „удбашите“ (бел. ред.: така в РСМ назовават полицията, смятайки я за остатък на зловещата юго комунистическата служба за преследване на хората с различни от тези на властите убеждения), ще видят, че той не е сам и има защитата на българската държава.

И още нещо зловещо разбираме – само два дни преди да дойдем, той се е върнал от Скопие, където го закарали с полицейска кола, за да дава устни потвърждения на негова жалба срещу гевгелийската полиция пред прокурор…

Целиот напис прочитаjте го во Златоградски весник.

Слични Објави