ОД БМОРК ДО ДПМНЕ СО ИЗВИНУВАЊЕ КОН КОМИТИТЕ

//

Првиот познат устав на Организацијата:

За Уставот од македонска страна прв пат е објавен текст во 1965 г., во Гласникот на Институтот за национална историја од академик Иван Катарџиев. Според него Уставот е од 1894 г. додека според бугарските историчари Уставот е од 1896 г, а негови автори се Гоце Делчев и Ѓорче Петров.

Еве што кажува самиот академик за Организацијата во интервју во емисијата „Во центар“ на Васко Ефтов.

Целиот текст на Уставот на БМОРК:

УСТАВ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАКЕДОНО-ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОННИ КОМИТЕТИ [1]
Глава I

ЦЕЛ

Чл. 1. Целта на Б[ългарските] М[акедоно]-O[дрински] К[омитети] е придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одрин.

Чл. 2. За постигане на тая цел те са длъжни да събуждат съзнанието на самозащита у българското население в казаните в чл. 1 области, да разпространяват между него революционните идеи чрез печата или устно и да подготвят и подигнат едно повсеместно въстание.

Глава II СЪСТАВ И УСТРОЙСТВО

Чл. 3. Член на Б[ългарските] МОРК може да бъде всеки българин, без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното освободително дело.

Чл. 4. Членовете на всеки комитет се делят на групи с по един началник, определен от ръководителя. Всякой член на групата, както и началникът, носят по един номер, даден от надлежния комитет. Всеки работник знае само членовете на неговата група и началника, а последният знае само ръководителя на комитета или посредника.

Чл. 5. Б[ългарските] МОРК се делят на окръжни, околийски и селски, а над всички тях стои един Централен Б[ългарски] МОРК, който ръководи общите работи по делото и го представлява. Района и числото на окръжните комитети определя Централният, на околийските — окръжните, на селските — околийските.

Чл. 6. Начело на всякой комитет стои едно управително тяло. Управителните тела на окръжните комитети се назначават от Ц[ентралния] Б[ългарски] МОРК, на околийските се определяват от окръжните и се назначават от Централния, а на селските се назначават от околийските Ц. Б[ългарски] МОРК в известни случаи има право да провери ръководенето на работите в окръзите и околиите на едно избрано от него вътрешно или упълномощено вънкашно лице.

Чл. 7. Всеки член на управителното тяло носи псевдоним, даден от Ц. Б [ългарски] МОРК.

Чл. 8. Ц. Б[ългарски] МОРК има печат с емблема знаме, саби, пушки и бомби, с надпис Македоно-Одрински Централен Революционен комитет и с големина в радиус 2 см и 6 мм и обиколка 16 см и 8 мм. С него той подкрепя важната кореспонденция.

Чл. 9. За сношения с околните комитети всякой окръжен, околийски и селски комитет си има своя тайна поща.

Чл.10. За следение делата на вътрешните и вънкашните врагове и за предпазване от тях всякой комитет има своя тайна полиция.

Чл. 11. Всякой комитет държи в течение на работите в района му по-горния от него комитет, а в края на всеки месец му дава подробен отчет за всичките си работи във всяко отношение.

Глава III

МАТЕРИАЛНИ СРЕДСТВА НА Р[ЕВОЛЮЦИОННИТЕ] КОМИТЕТИ

Чл. 12. Р[еволюционните] комитети ще се снабдяват с пари: 1) от доброволни пожертвувания; 2) от редовните членски вноски и 3) от пари, събрани по начин, какъвто Ц[ентралният] МОРК намери за целесъобразно, или пък местният с предварителното съгласие на Централния.



Глава IV

НАКАЗАНИЯ

Чл. 13. Всякой, който се прояви във вредене на делото, бил той работник или не, българин или не българин, се наказва. Наказанието му се определя от местния комитет и се извършва със съгласието на централния.

Чл. 14. Въз основа на настоящия устав е изработен и подробен вътрешен правилник.

Край.

Извор: Promacedonia.org

Има што да се прочита и во Мемоарот на ВМОРО од 1904 г. со наслов: Македонија и Одринско 1893-1903 г.

Истиот можете да го прочитате овде.

Устав на ВМОРО од 1905 г.

Целиот Устав можете да го погледнете овде.

Устав на ВМРО од 1928 г.

Извор: “Освободителните борби на Македония”, колектив на Македонския Научен Институт, София (2002 г.)

ВМРО е растурена во 1934 г, по државниот удар што се случил на 19 мај во Бугарија.

На 17 јуни 1990 г. во Дом на млади „25 Мај“ во Скопје се одржува Основачкото собрание на политичката партија ВМРО-ДПМНЕ.

Сонцето од Кутлеш, откриено за прв пат во крајот на 70-тите години на минатиот век, станува дел од симболиката на политичката партија, која го зема името на Организацијата.

Истиот симбол бил непознат за македонските револуционери и не бил користен од нив, во ниту еден момент од 23 октомври 1893 до официјалното растурање на Организацијата по 19 мај 1934 г.

Денеска во центарот на главниот град наместо споменик на Незнајниот македонски четник како оној откриен во Горна Џумаја во 1933 г…

…ние имаме споменик на Александар Македонски, којшто до пред извесно време се нарекуваше „Воин на коњ“ (да не се лутат Грците) и на којшто сега со табличка е појаснето, дека припаѓа кон хеленското културно-историско наследство. Барем името му го вратија.

Честит 23 октомври на сите кои навистина знаат, за што се бореше Организацијата… онаа вистинската!!!

Автор: Атанас Величков

Претходна статија

ГДУ: ДОСТА Е ОД УЦЕНИ И ДУИ ДА БИДЕ НАЈГОЛЕМИОТ ДОБИТНИК НА СИТЕ ИЗБОРИ

Следна статија

ПЕТАР КОЛЕВ ПО ПОВОД 23 ОКТОМВРИ: ДА ПРОДОЛЖИМЕ ДА СЕ БОРИМЕ ЗА ПОДОБРА ИДНИНА НА НАШАТА ЗЕМЈА

Најново од Истакнато