Одбележуваме 79 години од смртта на големиот бугарски поет симболист со потекло од Македонија Теодор Трајанов

На 15 јануари 1945 г. според датумот на посмртницата во Софија умира познатиот бугарски поет симболист и шахист Теодор Василев Трајанов. Теодор Трајанов е уапсен од комунистичка власт во Бугарија за што пишува авторот Христо Троански во неговата книга ,,Убиствено црвено ” издадена во Софија во 2004 година.

„На 20 декември 1944 г. започват първите два процеса на „народния съд“. В София се засилват мерките за „удържане на положението срещу надигащите се реакционни сили“. Но що за „реакционна сила“ е внезапно арестуваният и отведен в Дирекцията на милицията поет Теодор Траянов? По-това време авторът на знаменитата балада „Тайните на Струма“ е болен от рак. Знаели ли са инквизиторите му? Няма значение. Неговото име отдавна фигурира в „писателския“ списък на Главинчев, а той още живее! Нечий пропуск, който трябва да бъде отстранен.

Поетът многократно е пребиван от бой дотолкова жестоко, че очните му ябълки се пръснали. И за да не умре в подземията на Дирекцията, откарват го в Александровската болница. Негови близки, получили разрешение да го посетят, намират Траянов захвърлен в някакъв склад сред купища въжета. През повечето време е в полусъзнание, ръцете му треперят и едвам повдига с пръсти клепачите си, за да гледа – те са парализирани.

Няма документ, който да потвърждава, че поетът е „пребивавал“ в сградата при Лъвов мост и изобщо, че е бил привикан от органи на милицията. Още през септември Трайчо Костов е предупредил: никакви документи! В противен случай ще се търси лична отговорност. Има фалшифициран акт за смъртта на Траянов. От 15 януари 1945 г. Безсмислено е да се цитират неистини.

Така си отива от този свят „най-храбрият български писател“, както го нарича Николай Райнов, понеже включваният в номинациите за Нобелова премия автор на „Пантеон“ е и един от малцината българи, носители на златния кръст за храброст – от участието му във войните“.

Траjанов е роден на 30 јануари 1882 г. во Пазарџик во семејството на судија и учителка. Таткото на Теодор Трајанов, Васил Трајанов бил судија, роден во Скопје, а по потекло од селото Кожле. Додека мајка му Елена Љутова е родена во градот Велес.

Трајанов дипломира на Софискиот универзитет и на вишото техничко училиште во Виена. По струка е архитект. Учесник и носител на Златен крст за храброст од двете Балкански војни, бил комита во четата на Христо Чернопеев. Работел како дипломат во бугарското Дипломатско претставништво во Виена и во бугарскиот Генерален конзулат во Вроцлав. Во периодот 1926-1933 е учител во Прва машка гимназија во Софија. Член основач е на Македонскиот научен институт. Заедно со Пејо Јаворов е родоначалник на бугарскиот симболизам. Критичарот Иван Радославов го прогласува за креатор на нова ера во бугарската литература.
Во 1931 година Трајанов станува претседател на штотуку создадениот Бугарски шаховски сојуз. Се занимавал и со преведување, ги преведувал Шекспир, Шилер, Фон Клајст и други. Преведува на бугарски јазик и литература за деца.