Потполковник Димитар Полихронов: Бугарскиот воjник се покажува во најдобро светло на меѓународните воени вежби

Извор: Аrmymedia.bg

Подполковник Димитър Полихронов е заместник-командир на Многонационалната бойна група, базирана на учебния полигон „Ново село“. В състава на Сухопътните войски е командир на 20-и самоходен артилерийски дивизион от 2-ра механизирана бригада. По време на службата си, започнала през 2002 г., е командвал противотанков взвод и батарея, самоходна артилерийска батарея и дивизион. 3 години е бил планиращ офицер в Командването на Сухопътните войски. Участвал е в редица учения и сертификации на национално и международно ниво. Между 2010 и 2020 г. е бил на 5 международни мисии в Афганистан, а през 2022 г. – в Босна и Херцеговина.

– Г-н подполковник, в края на ноември приключи учението „Stone Wall 2025“, на което бойната група тренира прехода от батальонно към бригадно ниво. Каква беше организацията и конкретните цели?

– „Stone Wall 2025“ беше финалът на 3 предхождащи учения. Проведоха се компютърно подпомагано командно-щабно учение, водеща структура на което бе Съвместното командване на силите, тактическо учение с бойна стрелба „Alliance Wall 2025“ с Многонационалната бойна група, в чийто състав е и българската механизирана рота с командир капитан Иван Радоев. Освен това офицери от състава на 38-и механизиран батальон на 2-ра механизирана бригада участваха в КЩУ „Dacian Fall 2025“ в Румъния. Най-важната цел на всички учения беше да се повиши оперативната съвместимост на щабовете и формированията от бригадната бойна група след нейното нарастване. В учението „Stone Wall 2025“ в бригадната бойна група участваха представители от 8 нации. То се проведе на два от полигоните на Сухопътните войски. Командир на бригадата беше бригаден генерал Паоло Дале Ведове, а негов заместник – полковник Георги Калчев, началник на щаба на 2-ра Тунджанска механизирана бригада. Щабът на бригадната бойна група беше развърнат с всички елементи, а комисиите по верифицирането му го оцениха с „Боеготов” във всички области на оценяване на бойните му функции.

Българската страна, освен военнослужещите в щаба на бригадата, и военнослужещите в италианската бойна група, участвахме с българска бойна група на основата на 38-и механизиран батальон с командир подполковник Марин Цаловски.

Българската бойна група не загуби дори за миг командването и управлението, както с бригадата, така и с подчинените ѝ формирования, благодарение на професионализма на българските военнослужещи. С цел онагледяване на действията, когато бе необходимо, се осъществи и видеовръзка с помощта на камери на дронове на двата полигона. Италианската бойна група бе ръководена от командира на бойната група, управлението беше от него и мен в зависимост от сценария на учението и заемането на съответните командни пунктове. В състава си имахме маневрени роти, роти за огнева и другите видове поддръжки, артилерийски и минохвъргачни батареи, командни пунктове и взводове за управление. Обособени бяха стационарни и мобилни командни пунктове, които се заемаха при различните ситуации от сценария на учението.

– Какви бяха оценките за учението и конкретно за представянето на българските военнослужещи?

Комисиите за верифицирането бяха две – от Сухопътното командване на НАТО в Турция и от Многонационалния корпус в Румъния. Поради нивото на класифицирана информация и обекта на оценка – щаба на Многонационалната бригада, бих се изразил така – оценката е „Боеготов” с отлично ниво на представяне в над 98% от областите за оценяване.

– Каква бе оценката на командира на бригада за българското участие?

Ще цитирам само част от думите му – отлично представяне на отлични професионалисти. Воден от опита си от националните и международни учения, а също така и мисиите зад граница, твърдя, че навсякъде българите са оценявани високо – защото знаят какво да правят и са изключително подготвени. В отделни случаи, поради затруднения (има ги всяка една система на нашето общество), било то по оперативната съвместимост, законова или финансова, или други причини, българският военнослужещ намира начин да се справи. Получихме и ще продължим да получаваме ново въоръжение и техника. Имаме старо – да, не е тайна за никого. Ще го използваме докато можем да го поддържаме и е целесъобразно. Полученото ново оборудване и техника ще изучим и овладеем, сега и в бъдеще. И това не е „лозунг”. Ако примерно е двуседмичен или двумесечен срокът за обучение на ново оборудване, всички ще са готови да го използват, защото знаят какво се иска от тях и полагат старание да го направят. На всички нива – офицери, сержанти и войници.

– На какво се дължи тази висока оценка, въпреки ограниченията в материалната част?

– Никой не отрича тези ограничения, има трудности във всеки един момент. Има моменти, в които техниката се развива прекалено бързо. Сигурен съм, че проектите в Сухопътните войски предстои да бъдат изпълнени. Но реалността е такава, че примерно едно средство или тактика днес да са актуални и приложими към реалността, но само след 2 седмици вече да са неприложими и неактуални. Използването на дронове за различни бойни и небойни задачи например показва необходимостта да се тренират такива действия и в Многонационалната бойна група. Възможно е на следващи учения да имаме специалисти с техника от Италия, а защо не и наши.

Липсата на най-съвременна техника създава трудности, но пък военнослужещите показват невероятна изобретателност. Техниката, стара или не, я има.Въпросът е дали може да бъде използвана. Трябва да сме подготвени офицери, сержанти и войници и да я използваме със знания и опит.

– Ако трябва да извлечем ползите от участието в международни учения в рамките на НАТО, какви са те? Кое е най-видимото и важно за вас като командир?

– На първо място е придобитият опит. На следващо място – в реалността в момента военнослужещите от 8 държави в бойната група могат да си взаимодействат, да се разбират, дали на английски, на френски, а с турците и на български. Най-важното – като се видят на полето да се разпознаят и да имат самочувствието, че са част от нещо по-голямо. Опитът също дава самочувствие, като участваш в много учения и виждаш, че си на нивото на останалите.

В 95 на сто от случаите българските военнослужещи се представят много добре. Нашите войници се мотивират бързо, за да се представят подобаващо. В дъното на това стои философията, че са професионалисти. Командирът винаги да е до тях, да е част от тях и да дава личен пример. Това е изключително важно за мотивацията.