Проф. д-р Никола Милев: Македонското движење
По објавувањето на Мајскиот манифест и демантот од страна на Тодор Александров и Александар Протогеров, нивниот советник проф. д-р Никола Милев ја разјаснува на бугарското општество традицијата и програмата на ВМРО, објавува Струмски.
То съществува от тридесет години: здравите основи на Вътрешната Македонска Революционна Организация, която го ръководи и представлява, бидоха положени в един град на западна Македония през 1894 г. И забележително нещо: в западна Македония избухна, преди двадесет и една година, с най-голема сила и най-голема упоритост, борбата за освобождението и самоуправлението на македонските населения. Илинденското въстание през 1903 г., най-блестящият подвиг на македонския дух и най-чистата гордост на македонските българи, имаше своето огнище в местата, където преди това се бе водила и още продължаваше да се води борбата против духовното потисничество на гръцката патриаршия: в Костурско и Леринско, в Битолско, Преспанско и Охридско, в Кичевско и Крушовско. Местата, които пазят жива традицията на свети Климента и спомена за Самуила.
Тия места беха и са твърде далеко от границите на България. На колко километра разстояние са – двеста, триста или повече – могат да ни кажат географите. Но всеки, който хвърли поглед на картата, вижда, че то е големо. И всеки, който знае нещо от съвременната история на Балканите, не е забравил, че в целата тая област султанът поддържаше като на постоянен военен лагер една грамадна въоръжена сила. И ако македонското движение бе дело на българската политика, на българската пропаганда, както враговете на македонското самоопределение искаха да убедят света, то би траяло от ден до пладне…
…Македонската вътрешна организация си остава пак голем фактор в живота на страната и в балканската политика. Ако некому са нужни доказателства за това, нека погледне какви усилия прави болшевишката пропаганда, напрегнала главните си сили към Балканите, да представи Вътрешната организация като влезла вече в лоното на Коминтерна и подчинена на заповедите на Москва. Който познава историята на тая организация, нема да се поддаде на тия маневри. Тая организация, която не се поколеба пред борба с родни братя, за да запази своята самостоятелност, не може да се подчини на чужда команда. Но колцина знаят това? Даже в България, която е приютила грамадната част от македонската емиграция, съществува по отношение на македонските работи едно невероятно невежество. Колкото в чужбина, където действуват толкова враждебни сили, заинтересувани да компрометират македонската кауза, там никой нема време да чете дипломатическата преписка, която съдържа най-безпристрастната история на македонското движение.
Днес хиляди и хиляди македонци ще се наведат благоговейно пред сенките на ония, които паднаха за свобода и правда в родината им. И в този момент като светотатство ще прозвучи гласът на ония, които се опитват, чрез така наречения “манифест”, да представят македонската организация като оръдие за сваляне и качване на правителства в България и като съюзници на безумците на “единния фронт”. Македонското движение е чисто и чисто ще си остане. То има една дълга история и една яка традиция и нищо не може да го отклони от неговия път.
