Реакција на „Коридор 8“: Шест тези, шест одговори*

По реакцијата на моето интервју за Коридор 8 можам да кажам:

1.На некои кругови во Бугарија им е поважно да

Остане ветото отколку некој да зборува за општата историја.

2.Ветото е одлука со која е направен најголемата емоционална штета кај македонците према Бугарија после нејзиното учество во балканските поделби.Ветото дојде во момент кога односите беа најтопли и добри.

Ветото ги врати пеесет години наназад односите мегу двете држави и отвори дупка која пршајне е кога ке биде поплнета.

3.Тезата дека никој во Бугарија не го оспорува современиот македонски идентитет само историјата е проблем е празна фраза.

4.Ветото ги отвори вратитете на невидена доброволна србизација на македонското општество.

5.Дека патернализмот,аргонцијата и нарцизмот кој доага од некои кругови во Бг се главен проблем во нашите односи од времето на “Стамболвштината во Македонија….”

6.Станува јасно зошто многу македонски бугарофили до пред некое време сега се претворени во тврди антибугари

Љубчо Георгиевски.

Бележка: Ние от Коридор 8 не сме съгласни с тезисите на г-н Георгиевски.

На първо място, т. 1 е неистинна – няма вето. Има европейски консенсус, приет от РС Македония и България и сега РС Македония трябва да изпълния своята част от него. Чакаме година и половина политическият елит на Северна Македония да “еволюира”. А този смисъл, ако все пак г-н Георгиевски настоява да говорим за вето, нека си го нарече “македонско вето” и да дебатира с колегите си политици как да свалят ветото, което сами си налагат.

По т. 2 – изказаното твърдение не е обективна констатация, а крайно преувеличено субективно възприятие – според нас много по-голяма щета за “македонците” (в регионален смисъл) има не просто политическото разделяне на Македония, а насилственото обезбългаряване на региона и унищожаването на българските културни, образователни и църковни институции във Вардарска и Егейска Македония. “Македонците” (в етническия смисъл, който г-н Георгиевски влага) през 1913 това поделяне на Македония въобще не ги засяга, защото по това време тях там ги няма! Има българи, както свидетелства и докладът на авторитетната международна Карнегиева анкета. Етническата идентичност на Македонците и техните емоционални щети си ги търсете в по-късно време, г-н Георгиевски.

По т. 3 – изказано е неистинно твърдение. В България днес нито една държавна институция и нито един водещ политик и държавник не оспорва съществуването на съвременна македонска идентичност, различна от българската. Правото на самоопределение е свещено и ние го признаваме както за починалите, така и за живите.

По т. 4 – сърбизацията на РС Македония проблем на България ли е? Не. Проблем е на РС Македония, ако въобще в страната някой го счита за проблем. Освен това почвата за този процес се подготвя от македонската политическа класа 30 години, а не е станала готова за 3 години. И пак да попитаме – какво става с работата по “френското предложение” (или европейският компромис за РС Македония)? Ние ли трябва да го изпълним това предложение, г-н Георгиевски, или вие – загрижените за благото на Македония политици? По Вашата логика, България трябаше да се съгласи преговори за членство в ЕС да води една сърбоманска РС Македония, в която най-голяма политическа партия е сърбоманската и антибългарска партия ДПМНЕ. Да не говорим, че и във Вашия коалиционен партньор СДСМ също има значителни сърбомански и антибългарски сили.

По т. 5 – сега РС Македония е независима държава и има пълното право да прави каквото си иска. Ние сме друга държава – България, също така независима и с право да прави каквото намери за добре според своите интереси. Ако вие, политиците от РС Македония, сте способни на нещо – действайте, сега не е времето на Стамболов и Попарсов (и двамата са българи, между другото и брошурата на Попарсов е полемика от българин към българи; етническите македонци все още ги нЕма). Темата никога не е била и сега не е за арогантност и патернализъм – темата е за дефицита на протагонизъм и проактивност в македонския политически елит. Именно ваша е отговорността да действате зряло и отговорно и отдавна не върви да се оправдавате с някого, особено – по стар навик – с България.

По т. 6 – явно е крайно време да предефинираме кои са “българофили” в РС Македония. Да управляваш и да не промениш учебното съдържание – това ли е българофилия? Да управляваш и да не реабилитираш българите от Македония, които са жертви на югославския комунизъм и страдаха заради българската си идентичност – това ли е българофилия? Да управляваш и да не отвориш архивите на тайните служби, за да се види кои българи/българофили са следени, кой е доносничел против тях, кой ги е е нарочил за врагове на Югославия – това ли е българофилия? Не всеки, който казва, че е приятел на България, е приятел на България. Провалът на политическия елит на РС Македония да изпълни поне част от Договора в периода 2017 – 2020 е показателен, че дума дупка не прави и наводен българофил не е равнозначно на истински българофил. Ние, българите, започнахме да оценяваме приятелите и симпатизантите си според формулата на великия Левски: “Дела трябват, а не думи!”

Оставаме с почитание!

Насловот е на редакцијата на Трибуна