Статија на Симеон Радев: „Активностите на Бугарија против српските чети“, објавена во „Вечерна пошта“, година VIII, бр. 2031, Софија, 17 април 1907 година
Што пишува големиот бугарски дипломат и државник од Ресен, Симеон Радев за потребата Бугарија енергично да се спротивстави на српската вооружена пропаганда во Македонија:
Може би на некои от нашите читатели ще бъде досадно, дето постоянно се връщаме на същата тема. Нека те бъдат, обаче, убедени, че ний не го правим за свое удоволствие, а – по дълг. В тоя момент, нема за нас въпрос по-съществен от оня за сръбските чети. Той грози сериозно нашите народни интереси в Македония; той излага на унижение и позор нашето национално име; той засяга дълбоко бъдащето на нашето племе. С една реч, без никаква декламация, бихме могли да кажем, че този въпрос е за нас съдбоносен.
Той е съдбоносен, – и досега никакво сериозно внимание не е обърнато на него. Обществото е обзето от други увлечения, за които мъчно можем да кажем, че са по-патриотични. Правителството е пък погълнато в грижи, за които никак не можем да предположим, че са по-важни. И тъй, при нехайството на нашето общество спремо жизнените национални интереси, при бездействието на правителството по най-палящите въпроси за отечеството, недъгавата сръбска държава развива безпрепятствено против нашия народ в Македония, една дръзка, престъпна и подла дейност, която ний търпим за удивление на цела Европа.
Удивлява се Европа, наистина, защото за нея е една загадка: как е възможно, щото една нация с победоносно минало, една държава с храбра и многочислена войска, един княз с широки амбиции – как е възможно те да търпят щото сърбите да водят безнаказано спремо тех една разбойническа политика на тероризъм и разрушение? Удивлението на Европа е, наистина, уместно. Света верваше досега, че ний се въоръжаваме за да внушим на Великите сили убеждението, че ние ще се бием с Турция, ако не се даде на Македония едно автономно управление. А сега, – след като се въоръжихме с толкова мъки, жертви и Бог знае с какви рискове, – не смее – не да обяви война на Турция – а дори да се озъби на една опереточна държава като Сърбия. Не вервам, наистина, да е имало пример за това нравствено падение, както това, което преживява сега България.
Но, възразява правителството, ние направихме постъпки пред силите. Това ни е известно. Известно ни е и това също, че силите са посрещнали добре нашите оплаквания. Eh bien, et aprѐs? Сетне – нищо. Може би силите да направят представления в Белград. Но това ще бъде всичко. Сърбите нема да послушат Европа, както не бихме я послушали и ний. След позорния край на морската демонстрация, с която Турция се подигра, не може вече да се говори за престиж на силите в Изток. Най-малко тоя престиж ще бъде силен в Белград, дето владее едно авантюристическо настроение и дето династия казва: va banque!
Не, не е Европа, която ще спре сръбските чети. Не е и Турция, която ще вземе мерки против тех. Сръбските чети можем да спрем само ний. Но това не може да стане с – ноти…
Извор: Библиотека Струмски