За Украина и војната – како што ги видов за неколку дена низ очите на Западот

Facebook статус на проф. д-р Николај Слатински

Опитах се да се вгледам тези дни в Запада отвътре. Събрах някои впечатления, получих нови поводи за размисъл, разделих се с доста илюзии, дадох си сметка за ред неща, за които съм се заблуждавал.
Ето какво на базата на всичкото това мисля 

за Украйна и Войната:

В условията на стратегическото отстъпление практически по целия фронт, Украйна и нейните политически и военни лидери не могат, според мен, да мислят за решителни реорганизации във военните структури, за които говорят основно хора от тактическото ниво, виждащи дърветата и представящи си частично точно или донякъде неточно цялата гора. 
Според скромното ми мнение, зимата трябва да се използва за преминаване към контрол на щетите (damage control) или по-просто казано, за определяне на:
— тези зони, чиято отбрана ще трябва допълнително да се усили с хора и техника;
— тези зони, чиято отбрана остава с досегашните човешки и технически ресурси; 
— тези зони, от които трябва да има частично оттегляне на хора и техника;
— тези зони, от които хората и техниката ще бъдат напълно изтеглени.

Украйна не може повече да се отбранява по цялата предълга и свръх разтегната линия на фронта, това не е по силите й в условията на съкращаващата се западна подкрепа, на засилваща се умора и нарастваща 

досада у Запада от Войната, 

на възстановяваща се постепенно търговия с нефт и даже с газ на Европа с Русия, отразяваща се добре на рашисткия военен бюджет.

Ако продължи да прави това, т.е. да се сражава по прекалено издължилия се, направо необятен и необозрим фронт, който дори има обречен на не-удържане курски вектор на рашистка територия, съществува реална опасност от скъсване на цялостната отбранителна линия на Украйна и рухване по общата дължина на фронта – с непредвидими и възможно в краен случай дори на катастрофични последици. 

Трябва да се отбранява вече само най-важното и обосновано отбранимото, т.е. онова, чието изгубване означава неудържим рашистки марш във всички направления и загуба на Войната от скъпата на сърцата ни Украйна…

С този Запад, със САЩ, които много дълго ще асимилират с труд преглътнатия огромен изборен хап и изобщо няма да им е до Украйна (да не говорим, че на тези избори не се знае знае ли се и всякакви сценарии са възможни – от лошия до по-лошия от лошия),
с тясното взаимодействие на матастазите на Злото по оста Рашистан-Пхенян-Иран
(а въпреки всички геополитици, иранисти, Ислям-исти, Азия-исти, аз смятам, че може в един момент да видим дори иранци на бойното поле на страната на Рашистан),
Украйна не може да направи нищо друго, освен да се мъчи да издържи колкото се може по-дълго, с надеждата 

деструктивните процеси в Русия да достигнат точка на необратимост

А такива процеси има и те набират скорост.
Западът точно това прави – да изтощава Рашистан максимално, докато там не се стигне или до взрив (експлозия отвътре навън), или до срив (имплозия отвън навътре) – ефективна стратегия на борба с Рашистан, за жалост, можеща да се окаже борба до последния … украинец.
02.11.2024 г.