|

Здружението на потомци на бегалци и имигранти од територијата на Северна Македонија во Бугарија со обраќање до претседателите на Словенија и Хрватска

„Здружението на потомци на бегалци и имигранти од територијата на Северна Македонија се обрати до претседателите на Словенија и Хрватска. Повод за овој наш чекор е што на заедничка прес-конференција во Скопје на 11 септември 2023 година, претседателот на Република Македонија, Стево Пендаровски, на своите колеги, претседателите на Словенија и на Хрватска, им изјави дека „доколку за земјите на Западен Балкан се инсистира тие прво да решаваат билатерални спорови, ниту една од нив нема да влезе во ЕУ, … бидејќи билатералниот спор со Бугарија за жал ја опфати целата традиционална агенда за пристапување“. Ова го објавуваат од Здружението на потомци на бегалци и имигранти од територијата на Северна Македонија.

„Во ова обраќање обрнуваме внимание на фактот дека со оваа изјава господинот Пендаровски всушност отворено кажува дека Република Северна Македонија нема да влезе во ЕУ, бидејќи нема намера да го реши т.н. „билатерален спор“. Оваа изјава на г-нот Пендаровски ја оценуваме, како изјава во интерес на трети земји, чија цел веќе со децении е да ги ерозираат демократските процеси во Северна Македонија и да ги дестабилизираат земјите од Западен Балкан.
Истовремено, нагласуваме дека постоечките проблеми во Република Македонија не се „билатерален спор со Бугарија“, туку внатрешен македонски конфликт кој започнал кон крајот на 1944 година и трае до денес. Прикачивме и документи кои ја покажуваат емпатијата и интеракцијата на Хрватите и Словенците со борбите на македонските Бугари за човекови права во комунистичка Југославија. Покрај на бугарски и англиски, сегашното обраќање е подготвено и на словенечки и хрватски јазик, велат од Здружението на потомци на бегалци и имигранти од територијата на Северна Македонија.

Ви го пренесуваме обраќањето на Здружението на потомци на бегалци и имигранти од територијата на Северна Македонија до претседателката на Словенија Наташа Пирц Мусар и претседателот на Хрватска Зоран Милановиќ во оригинална форма на бугарски јазик и без уредничка интервенција:

СДРУЖЕНИЕ ПОТОМЦИ НА БЕЖАНЦИ И ПРЕСЕЛНИЦИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА РС МАКЕДОНИЯ И ПРИЯТЕЛИ

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА СЛОВЕНИЯ

Г-ЖА НАТАША ПИРЦ МУСАР

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА ХЪРВАТИЯ

Г-Н ЗОРАН МИЛАНОВИЧ

ДО ПОСОЛСТВАТА НА ХЪРВАТИЯ И СЛОВЕНИЯ В СОФИЯ

КОПИЕ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НС, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

Относно: Твърдение на Президента на РС Македония г-н Стево Пендаровски, че дългогодишните нерешени вътрешни проблеми в неговата страна представлявали двустранен спор с България.

УВАЖАЕМА Г-ЖО ПИРЦ МУСАР,

УВАЖАЕМИ Г-Н МИЛАНОВИЧ,

По време на Ваша съвместна пресконференция в Скопие на 11 септември 2023 г., Вашият колега г-н Стево Пендаровски, президент на РС Македония, заяви, че „ако за земите от Западните Балкан се настоява първо да решат двустранните спорове, тогава нито една няма да влезе в ЕУ, …защото двустранният спор с България за жалост покри целокупния традиционен дневен ред за присъединяване“. Бихме желали да Ви обърнем внимание, че с това си изказване г-н Пендаровски всъщност открито заявява, че РС Македония няма да влезе в ЕС, защото няма намерение да реши т.н. „билатерален спор“. Изявлението на г-н Пендаровски е единствено в интерес на трети страни, чиято цел от десетилетия е да ерозират демократичните процеси в Северна Македония и да дестабилизират страните от Западните Балкани.

Нашето сдружение е създадено от лица, произлизащи от групата на над 400 хил. български граждани, потомци на бежанци или преселници от територията на днешна Република Северна Македония, които от своя страна са част от около 1,3 млн. български граждани, които сами декларират своя произход от географската област Македония. Следим от близо протичащите там процеси и смятаме, че в тази по същество антимакедонска теза г-н Пендаровски прибягва до няколко манипулации.

Ако някога Скопие е имало двустранен спор с друга държава, това е било с Гърция заради самостоятелната употреба от властите на името „Македония“. Този двустранен спор продължи 28 години, като по време на неговото траене Гърция наложи икономическо ембарго върху страната (1994-1995), употреба на временното име „Бивша Югославска Република Македония“ и вето върху нейното членство в НАТО. Едва след като Скопие с Преспанското споразумение (2018) се съгласи да добави определението „Северна“ към името на държавата, този двустранен спор бе преодолян.

Случаят с необходимостта от изменение на Конституцията на Северна Македония, съгласно ангажиментите на страната, произлизащи от „Френското предложение“ от юли 2022 г., не е такъв. За съжаление г-н Пендаровски за пореден път се опитва да прикрие същността на традиционните проблеми в неговата държава като манипулира общественото мнение и международната общност.

Затова като организация, изразяваща интересите на част от населението, свързано със Северна Македония, бихме желали да Ви обърнем внимание, че обявеният от г-н Пендаровски като „двустранен спор“ с България е всъщност много по-стар – той започва през есента на 1944 г. като вътрешномакедонски и се изразява в мащабно противопоставяне между традиционната българска идентичност и налаганата от югославската власт нова сърбомакедонистка (сърбокомунистическа) идентичност. За мащабите на антибългарските репресии може да се съди от едно обобщение от 1949 г. на някогашната ОЗНА (Отделение за защита на народа, през 1946 г. станала част от УДБА), в което се поставя знак на равенство между „великобългаризъм“ и „ванчо-михайловизъм“. В документа се казва, че „контрареволюционните остатъци в Македония започнаха да създават нелегални организации, да се свързват с остатъците на въоръжените михайловистки… банди и да подготвят създаването на нови бунтовни групи. Те се опитват да създадат нелегални организации в редовете на Народоосвободителната армия чрез великобългарските михайловистки агенти, които се намират в бригада „Гоце Делчев“… Органите на ОЗНА с осуетяването на опита за бунт в артилерийската бригада в Скопие и в пехотна част от Щип, с ликвидирането… на ванчо-михайловистките терористични организации начело с д-р Чулев, а след него с Тренчев и Терзиев, …нанесоха решителни удари на контрареволюционните, открити опити за сваляне на народната власт в Република Македония, …което по същество означава …отделяне на Македония от братската общност на югославските народи и превръщане на Македония в протекторат на Англия и Америка… Органите на ОЗНА с пряката помощ на другаря Лазар Колишевски успяха да разкрият цялата конспиративна мрежа в други части на Народоосвободителната армия в Македония, в която тези великобългарски ванчовистки елементи също подготвяха бунтове… Групата на Терзиев – Тренчев подготвяше меморандум до организацията на Обединените нации, в който настояваше за създаването на „Обединена Македония“ под протектората на Англия и Америка“.

Сътрудничеството между македонски българи, хървати и словенци с цел тяхното освобождение от владичеството на Белград започва още през 20-те години на ХХ в., а новите им страдания под сърбокомунистическия режим отново активизираха солидарността по между им. През 1950 г. на 29-тия конгрес на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада, който се провежда в Гери, Индиана, присъстват като гости хърватите Круно Панджич и Берто Драгичевич и словенецът Мирко Геретич, редактор на емигрантския вестник „Словенска държава“. Тогава се полагат основите на новата обща борба на потиснатите народи в комунистическа Югославия.

Резултатите не закъсняват и на 5 ноември 1950 г. в Чикаго се провежда протестен събор на словенци, хървати и македонски българи. На тази проява говорител от македонска страна е Методи Чанев. Той заявява, че „в Югославия се натрапи един режим начело с диктатора Тито, който няма ни най-малка следа от истинска демокрация… Специално в Македония режимът на Тито не се отличава много от режима на сръбските кралски династии. Макар Македония да е обявена като една от шестте федерални републики на Югославия, заповедите за нейните наредби идват от Белград. Нещо повече – титовата власт нареди да се учи в училищата един нов език, наречен „македонски“. Този език… е примесен с много сръбски думи, чужди на местното население. Чрез него по други пътища се цели да се сърбизират македонските българи… Ние не признаваме днешна Югославия“.

На този събор трите потиснати групи приемат меморандум до международната общност, в който по отношение на Македония се казва, че целта на провежданата от Белград политика е „да се сърбизира македонското население, което от векове според признанията на всички видни филолози е говорило само български. Комунистическите управници отрекоха хилядагодишната култура и просвета на македонските българи“.

През последвалия период се наблюдават различни форми на взаимодействие, а един от най-високите върхове в сътрудничеството между македонските българи и хървати е декларацията за ситуацията в Югославия, която на 27 март 1969 г. е връчена на Генералния секретар на ООН, Ю Тант. От името на хърватското освободително движение документът е подписан от д-р Степан Хефер, а за македонското освободително движение от Иван Михайлов. Съставена е смесена делегация, като от хърватска страна се включват Степан Хефер, Анте Бонифачич, Ото Неговетич и Антон Нешич, а от страна на македонските българи Петър Ацев, Христо Атанасов и Благой Марков.

В разпространения документ по отношение на населението в Македония се казва: „макар и географски да са свързани с братята си в българската държава, македонските българи по време на техните близо седем десетилетия борби за освобождение декларират, че в името на балканския мир и хармония правят жертва като приемат създаването на независима Македония, организирана по примера на Швейцария, с равни граждански права на всички националности, живеещи в страната – българи, турци, гърци, румънци, албанци и др… В югославската държава съществуват добре утвърдени исторически, етнографски и културно обособени националности – хървати, словенци, сърби, македонски българи и др., със собствени национални стремежи. Трябва да се намери лек за действащите отворени рани в тялото на Европа, тъй като все още има нерешени национални въпроси, сред които най-вече тези на хърватите и македонските българи“.

Прилагаме няколко документа в потвърждение на изнесените от нас факти.

От написаното до тук се вижда, че конфликтът на територията на днешна Северна Македония съществува отдавна, той е констатиран от хървати и словенци през период, когато България не участва в него. Поради тази причина в никакъв случай не може да се говори за „двустранен спор“. България се намесва много плахо в този вътрешномакедонски конфликт едва през 1948 г., заема по-решителни позиции през 1963 г, а едва през 2021 г. твърдо реши да подкрепи исканията на потисканите македонски българи.

Последните развития в Северна Македония все повече убеждават целия цивилизован свят, че проблемът в тази държава не е „излишен исторически спор с България“ или „двустранен въпрос“, както твърди президентът Пендаровски. В основата на днешните проблеми в Северна Македония е нежеланието на политическия елит да зачита правата на българите в страната. В медиите и в публичните си послания, политици и общественици в Северна Македония използват системно езика на омразата срещу България и българите. Определенията за българите в публичния дискурс варират от „татари“ до „окупатори“.

Тази демонизация и дехуманизация на българите е резултат от нереформиран от времето на бивша Югославия образователния процес. Учебниците по история в Северна Македония все още представят един фалшив исторически разказ. От най-ранна детска възраст децата са индоктринирани в омраза срещу България и българите, като носители на най-голямото зло за тяхната страна.

Чрез насаждане на омраза и страх, политическият елит в Северна Македония насърчава престъпленията от омраза срещу македонските българи. В обществото се създава чувство на безнаказаност, а извършителите на престъпленията от омраза са героизирани в контролираните медии и се натрапва впечатление за широка обществена подкрепа към тях. Крайната цел на властите в Скопие е чрез пропагандиране на омраза и фалшив исторически разказ, обществото да продължи да оправдава репресиите срещу македонските българи.

Макар в Скопие да се премълчава, ние припомняме, че България първа призна независимостта на Северна Македония през 1991 и никога не е отричала правото на нейните граждани да заявяват своя македонска идентичност. В същото време България не може да затвори очи пред системното нарушаване на човешките права на македонските граждани, които пазят своята българска идентичност. Именно затова България подкрепи желанието на тези граждани на Северна Македония, които са съхранили българското си самосъзнание, да бъдат вписани в нейната конституция като държавотворен народ.

Въпреки международно поетите през 2022 г. ангажименти, властта в Скопие, подкрепяна активно от Белград, отказва да даде и това елементарно човешко право на македонските българи, каквото имат останалите близо десет държавотворни народа в страната. Това е драстична форма на дискриминация, която в миналото беше приела формите на геноцид. Такава политика няма място в ЕС, без значение коя етническа група се преследва. Поради тази причина е недопустимо да се говори за двустранен проблем, защото зачитането на човешките права е универсален принцип и цивилизационен ангажимент за всяко едно правителство по света, имащо претенции да бъде демократично.

Исканията за реални реформи в Северна Македония са залегнали в предложението на Френското председателство на ЕС от 2022 г. В него е отразен пакета „4+1“ и той не е само български, а на целя ЕС. Убедени сме, че нито България, нито останалите членове на ЕС, желаят да упражняват върху Северна Македония „диктат“, както твърди пропагандата в Скопие и Белград. Решението на дългогодишните проблеми в Северна Македония е спешна реформа и демократизация на институциите с цел постигане на национално помирение, а не продължаване на наследената от тоталитарния югославски период държавна антибългарска пропаганда и репресии върху лицата с българско самосъзнание.

СЪПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Трендафил Митев

СЪПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Спас Ташев

СЕКРЕТАР: Димитър М. Димитров

София, 28 септември 2023 г.



Слични Објави