Пред 100 години, на 9 јуни, насилството предизвикува циклус на државни удари

Помина еден век од датумот 9 јуни, кога пред 1923 година со воен удар беше соборена владата на Бугарскиот земјоделски народен сојуз (БЗНС) предводена од Александар Стамболијски. Според историографијата на социјалистичкиот режим до 1989 година, тоа бил „фашистички пуч“. Но во тоа време фашистичка партија постоела само во Италија и владеела од октомври 1922 до 1926 година во коалициска влада со другите партии во земјата, пишува бугарскиот новинар Иво Иванов за Радио Бугарија.
Режимот воспоставен од БЗНС наречен „Портокаловата диктатура“ не само што е крајно левичарски, туку е и доста близок по методи и политика до фашистите на Бенито Мусолини. Земјоделците доаѓаат на власт во Бугарија по неуспешниот обид за државен удар во 1918 година за време на таканареченото „Војничко востание“ и поразот во Првата светска војна. Воспоставувањето на БЗНС на власт се случило и со помош на победниците од Антантата, бидејќи Александар Стамболијски се согласил да го потпише Нојскиот диктат во 1919 година.

Слично на класната теорија на руските болшевици, Стамболијски исто така наметнал класна теорија. Според неа, руралното мнозинство е угнетено од паразитската урбана класа и таа мора да биде потчинета. Стамболијски ги тероризирал лидерите на старите буржоаски партии. Ги ставил во затвор. Загрозени партиите се обединуваат во коалицијата „Народен зговор“. Но, лидерот на новата формација, дипломатот и новинар Александар Греков, бил убиен во 1922 година. Јавноста е убедена дека режимот на БЗНС стои зад атентатот. Проф. Александар Цанков застанува на чело на Народниот зговор.

Раководството на БЗНС е заплеткано во корупција, синдикални штрајкови и сомнителни атентати. Против него се свртуваат интелигенцијата, црквата, остатоците од војската и демобилизираните офицери во Воениот сојуз. Исполнувајќи ги своите обврски кон земјите победници во Првата светска војна, Стамболијски ги прекршил правата на македонските Бугари. Влегува во судир со влијателната организација на македонските Бугари ВМРО. Дозволува српската војска да ги нападне базите на ВМРО во Пиринско. Александар Стамболијски го сменил изборниот закон и на изборите во 1922 година, откако освоил 52% од гласовите, зема 212 од 245 места во парламентот. Ја создава и тн. „портокалова гарда“ за да ги тероризира своите политички противници.

Народниот зговор, Воениот сојуз и ВМРО останале без легални, демократски можности да се спротивстават на режимот и го организираат државниот удар на 9 јуни. Шефот на државата, цар Борис Трети, не ги подржал насилните промени. Младиот монарх се плашел од реакцијата на Европа. Но, тој ја прифатил реалноста што му била наметната и го потпишал указот за создавање влада со премиерот Александар Цанков и министри од сите партии освен БЗНС и комунистите.

Царот поставил услов да му се зачува животот на Стамболијски, но земјоделскиот водач бил убиен од паравоените сили на ВМРО. Елитата на БЗНС побегнала во Кралството СХС и се вклучила во серија обиди на Белград и Москва да организираат воени удари во Бугарија до 1926 година. Иронијата е во тоа што офицерите што ги извршиле државните удари во 1923 година и на 19 мај 1934 г., го поттикнале и комунистичкиот пуч од 9 септември 1944 година.

Изявление на министър председателя Стамболийскипред журналисти на Белградската гара на 9 ноември 1922 г.(В. “Земледелско знаме”, 18.11. 1922 г.)

На 9 т.м. министър-председателят г. Ал. Стамболийски при пребиваването си в Белград е приел тамошните журналисти и кореспонденти на чуждата преса, пред които е направил следните декларации:
Защо съм дошел?
Естествено ще питате господа, защо идвам в Белград. По право ще бъде да ме питате защо така късно идвам. На този въпрос сами дайте отговор. Не бива да ви учудва, че един български министър-председател идва във вашата страна. Аз твърдя, че ако преди кървавото и братоубийствено минало българските първи министри посещаваха по-често Сърбия, а сръбските – България, това мрачно и печално минало сигурно не щеше да съществува. Не забравяйте още, че българският народ не беше свободен и самостоятелен, че той беше под гнета на един личен режим……

Второ. Вие искате от нас да премахнем комитаджийството. Никога българското правителство от примирието досега не си е служило с комитаджийството. То се е борило и ще продължава да се бори с него. Последният, приет в Народното събрание, закон за разбойничеството е едно ефикасно средство с тая борба. Комитаджийството, уверен съм, повече пакости е правило на България, отколкото на Сърбия. Седалището на щаба на комитаджиите е в сръбска територия, но никога не сме се оплаквали от това нещо. Напротив, да биха нашите съседи поддържали комити, ние пак нямаше да се оплакваме на някого, а щяхме сами да се разправим с тях, макар да сме разоръжени. Ние имаме привичката да търсим причините за злините в собствената си страна, а не у другиго.
За Македония.
Трето. Вие открито ми казвате, че не бива да говорим за Македония и сами признавате в своите вестници, че действително не говорим, но добавяте, че ние мислим за Македония и искате да не мислим за нея. Аз ви отговарям: Ние не мислим за Македония. Вие сигурно не вярвате на думите ми. Как да ви уверя? Апелирайте към Едисона да измисли един апарат, чрез който да се пробват мислите на хората.
Кой мисли за Македония? Вярно е, че ние българите не говорим за Македония, но има и други, които говорят и мислят за нея – това са самите македонци. Искайте вие не от нас, а от македонците да престанат да говорят и мислят за Македония. Не забравяйте, че македонците са истинските славянски ирландци, в които националното съзнание е силно развито и които се раждат борци. Направете щото тези хора да бъдат легални граждани на вашата страна.
Ние не искаме Македония, ние не ще се биеме с вас за нея, не само защото сме разоръжени, но да бихме могли, пак няма да се биеме. Вие да бяхте ни поднесли на тепсия самата Македония днес, ние няма да я приемем, не само защото не желаеме да повтаряме миналото, като дохождаме във вечни конфликти с нашите съседи, но и защото дълбоко вярваме, че никой при това положение така лесно не може да владее македонците. Ние казваме, нека ви са халал. Вие, обаче, които вземахте цялата им земя, трябва да приберете и самите тях. Не можете да задържате по огнищата им жените и децата, а да преследвате мъжете, които се скитат немили, недраги, по урви и балкани и създават търкания в нашите отношения. Ето големия въпрос, върху който вие трябва дълбоко да се замислите. Вие не искате да се казват те българи, а ги наричате славяни. Добре, третирайте ги каквито искате, но направете всичко възможно, те да се завърнат по огнищата си и да заживеят легално.
Виновниците за войните.
Четвърто. Вие искате още от нас да накажем виновниците за братоубийствената война и злочинията в Моравско. Ние вършим това. Ние бихме могли да ги натоварим в няколко вагона и да ви ги изпратим, но не желаем да ги правим национални герои. Оставете българския народ да се разправи с тях, защото те са извършили повече пакости над него, отколкото над вас. 17 септември – 19 ноември и още други дати – това са дати на великата народна разплата със своите врагове.
Преди и сега.
Ще ме извините за гдето ще ви направя този упрек: Вие винаги искате от нас, без нещо да давате. Аз искам да припомня и вашите задължения. Ще се съгласите, че от всички досегашни братоубийствени войни вие спечелихте играта, вие станахте велика Сърбия, вие сте в реда на великите богаташи от войната, а ние сме ония, които тя опропасти. Евангелието казва: на комуто е дадено повече, повече ще се иска от него. Когато ще говорим за бъдещето, не забравяйте вашия дълг, който е по-голям от нашия.
Вярно е, че вие можете да живеете и без нас, но вярно е, че и ние можем да живеем без вас, макар вие да сте 15 милиона, а ние – 5. Не забравяйте, че вие бяхте само 2 и половина милиона и не само можахте да живеете под гнета на една голяма Австрия, но можахте да създадете и велика държава. Вашето минало може да ни служи за един прекрасен пример, но аз искам бъдащето на двата народа да не прилича на тяхното минало, а смятам, че те по-добре ще живеят с приятелството, отколкото с неприятелството. И вие и ние требва да работим за това приятелство.
Двата братски народа са готови за сближение. Не е готова интелигенцията, която живее със старите предразсъдъци. Аз апелирам по-рано към сръбската интелигенция, а после към българската за прераждане, за опомнюване. По-рано към вас, защото вие сте представители на общественото мнение, не вече на един малък народ, а на една голяма държава. Когато от ратайството съдбата ти помогне да преминеш в класата на господарите, трябва и своята психология да погодиш съобразно новото положение.
Особено към вас сръбските журналисти, аз отправям своя апел и своя упрек. Не ни се сърдете, защото и аз съм журналист. Журналистът може да се яви в положението на дявол и да създаде ад в отношенията и живота на народите; журналистът може да се яви в положението на ангел и да създаде същински рай в отношенията на два съседни народа. В миналото, ще признаете, вие бяхте представители и носители на пъкъла. Аз апелирам към вас в бъдещето да бъдете такива на рая. И сръбското и българското правителства правят усилия за помирението и сближението на двата братски народа.
Моля ви не пречете, а съдействувайте на тия правителства и на великата идея.