80 години од трагичната смрт на цар Борис III

Датумот 28 август 1943 година беше еден од најтрагичните моменти во историјата на Третата бугарска држава. На денешен ден, 80 години подоцна, ја одбележуваме годишнината од смртта на цар Борис III, пишува БГНЕС.

По 500 години турско ропство, во неодамна ослободената Бугарија е роден првиот престолонаследник. Ова е идниот бугарски цар Борис III /1918-1943/. Тој е од династијата Саксо-Кобург-готска, која во тоа време била најсилна во Европа – владеела со Велика Британија, Белгија, Португалија, Бугарија и со истоименото војводство. Борис Трети е единствениот монарх во Европа кој истовремено е наследник на двете ривалски гранки за францускиот престол – Бурбоните и Бурбон-Орлеаните. Бракот на неговиот татко, царот Фердинанд, со Марија Луиза имал големо симболично значење за помирувањето на овие две семејства.

Заслугите на цар Борис III за Бугарија се неспорни. Успеал да ја спаси Бугарија од големиот масакр на Втората светска војна /1939-1945/, одиграл клучна улога во спасувањето на бугарските Евреи од концентрационите логори на смртта. По инструкции на цар Борис III, тогашниот министер за внатрешни работи Петар Габровски ја откажал депортацијата и биле спасени 50.000 бугарски Евреи. Царот одиграл клучна улога како личност која ги контролирала сите главни центри на моќ.

Тој мирно ја вратил Јужна Добруџа на Бугарија – можеби единствената промена на границите по Втората светска војна, признаено од сите големи сили и двата завојувани табора. Царот Борис III уживал голема љубов меѓу обичните Бугари поради неговиот скромен и угледен начин на живот.

Царот Борис III е исклучително сакан од бугарското општество и бил испратен од стотици илјади на неговото последно патување. Погребната поворка се одржала на 5 септември 1943 година.

Во својот говор по повод 70-годишнината од смртта на кралот, Неговата Светост Патријарх Неофит ќе изјави:

„Цар Борис III е роден на 30 януари 1894 г. в софийския дворец. Още от деня на рождението си той е посрещнат от нашия народ с радост и надежди за мирни дни и благоденствие. Неразривната връзка между Църквата и държавата укрепва допълнително след миропомазването на княз Борис и преминаването му в лоното на светата Православна църква.

По настояване на цар Фердинанд младият княз в юношеските си години е под постоянното духовно наставничество на Доростоло-Червенския митрополит Василий, който разпалва у него ревност към вярата и преданост към св. Църква.

Още от най-ранна възраст младенецът престолонаследник е закърмен и отраства с трепетите и въжделенията на българския народ – обединението на всички български чада в единна българска държава.

По време на войните за национално обединение княз Борис Търновски с безпримерна храброст взема участие в боевете, редом с обикновените български войни. Без страх той ги води в битки и сражения – десетки са разказите за неговата храброст и истинско братолюбие. Дните на войни и скърби, в които хиляди български синове паднали по бойните полета, дават най-големия урок на бъдещия владетел.

През време на 25-годишното си царуване цар Борис III всякога се опира на светостта на Българската църква и мъдростта на нашия народ. В едни от най-тежките дни на противопоставяне и дори на братоубийства царят е този, който възпира, преговаря, опитва се да намери мирен изход за народа, над който Бог му е отредил да царува.

В годините на най-страшната война, когато цяла Европа е залята от ужас и страдание, благодарение на цар Борис ІІІ страната ни остана, възможно най-дълго, един мирен остров на стабилност и просперитет. Без страх, заедно с върховната управа на св. Българска църква, на десетки интелектуалци и общественици, царят устоява на чудовищен натиск и като верен син на БПЦ изпълнява достойно своя християнски дълг, като не позволява 50 хиляди българи от еврейски произход да бъдат погубени в лагерите на смъртта.

Още приживе, заради неговите усилия за народно единство е наречен “цар-обединител”.

С целия си живот блаженопочившият цар Борис III доказа, че е предан син на светата ни Църква, ревнител на вярата и благочестието, воден от осъзната християнска любов, надежда на Бога, възвишено човеколюбие и всеотдайност към народ и Родина.

По стечение на историческите обстоятелства скромният му гроб в този храм, посветен на пресветата Владичица Богородица, в който той е пожелал да бъде положен, е унищожен, а тленните му останки са пренесени в парка на двореца “Врана”. През 50-те години тленните му останки се загубват завинаги.

Преди две десетилетия приснопаметният наш предшественик патриарх Максим и синодалните архиереи в присъствието на царица Йоанна и княгиня Мария Луиза полагат сърцето на обичания български цар в неговия празен гроб в параклиса, посветен на преподобния Рилски пустиножител“.

БГНЕС потсетува дека цар Борис III се упокоил на 28 август 1943 година, тогаш Успение на Пресвета Богородица, по еднонеделно боледување. Смртта и нејзините причини остануваат необјаснети до ден-денес. Повеќе од 369.000 Бугари минуваат низ катедралата Свети Александар Невски за да се поклонат на смртните останки на покојниот владетел. Неколку дена подоцна, погребната поворка се упатува кон Рилскиот манастир, каде по негово барање бил погребан царот Борис III.

Лево од гробот е резба, направена на 10 октомври 1943 година од жители на селото Осој, Дебарско, со натпис: „На нашиот цар ослободител Борис III од благодарната Македонија“.

Во 1946 година, за време на Страсната седмица, неговите посмртни останки биле ексхумирани и осквернавени, по наредба на комунистичката власт во Бугарија. Телото на царот било погребано во мала капела во паркот на палатата „Врана“. Во 1947 година, по наредба на комунистичкиот водач Георги Димитров и Васил Коларов, оваа капела била крената во воздух и срамнета со земја.

По падот на режимот во 1989 година, откриена е стаклената тегла со срцето на царот Борис III. Во 1993 година, срцето на бугарскиот цар Борис III е погребано во неговата обновена гробница во јужната капела на катедралата на Рилскиот манастир.