(Фото) Документ, што ја оспорува тезата за државниот антисемитизам на бугарската држава до 1944

Facebook статус на Даниела Горчева

Има няколко ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ ДОКУМЕНТИ , които Румен Аврамов, Стефан Дечев, Александър Везенков, Еми Барух и техните поддръжници упорито крият, не публикуват, не коментират, защото оспорват тезата им за държавния антисемитизъм на българската държава до 1944.

Това ли се нарича научна добросъвестност, питам аз и отговор не искам.

Ето, например, един от тези документи, в които се вижда, че българската държава ( и то Комисарството по еврейските въпроси с комисар Ал. Белев), която поради чудовищния натиск на тоталитарна Германия е принудена да изсели евреите от София в провинцията, издава заповед за ОПАЗВАНЕ на тяхното имущество. Четете, моля.

Забележка: документът се намира във фонд, който Румен Аврамов е преглеждал и ползвал!

Такива документи има и за банковите сметки на евреите.

И по всички теми на антиеврейското законодателство – наложено у нас изцяло под външен натиск и наложено в цяла Европа ( вкл. в неутрална Швейцария, а дори има последствия и в самата Великобритания – т.нар. Бяла книга), по всички теми има документи, които категорично оспорват съшитата с бели конци теза на румен-аврамовския “кръжец” – ако използвам неговата собствена терминология по мой адрес и по адрес на Георги Боздуганов, Силвия Авдала, Spas Tashev, Elko Hazan и т.н.

Приятно четене и мислене по повод “държавния антисемитизъм” на България до 1944.

За тази България, за която не кои да са, а главният прокурор на Израел от процеса срещу Айхман в Йерусалим – Гидеон Аузнер, неговият колега прокурор Яков Бар- Ор и самата Хана Арент пишат с нескривано възхищение и наричат Цар Борис “герой, който успешно е блокирал Айхман и е защитил евреите в България”. И да, това поведение на малка България е уникално за цяла Европа.

Колкото и да не им е приятно на Румен Аврамов и компания.

Апропо, Румен Аврамов, който е син на комунистически дипломат от 50те, 60те и 70те години защо мълчи и не желае да каже две думи за антисемитизма по времето на комунизма в България?

Защо, например, баща му е трябвало да смени името си Леон на Любен?

Но за това нищо не казва Румен Аврамов – живял в привилегирована комунистическа среда, роден в Париж през 1953, тъй като баща му е дипломат там по това време. Завършил гимназия в Чили пак по същата причина.

Да кажат и още нещо.

Случайно съвпадение ли е, че преди десетина години, когато кагебистът Путин укрепи властта си в Русия и започна преследването на историците от Мемориал, които документираха сталинските и комунистическите престъпления, точно тогава у нас пребоядисаните на демократи комунистически синове и дъщери ОТНОВО обърнаха хастара си и подгряха сталинско-комунистическата теза за “фашистка” България?

Или “колко случайно, колко необикновено и какво съвпадение”? Като в пиеса на Йонеско.

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И НАРОДНОТО ЗДРАВЕ

ПРЕПИС

КОМИСАРСТВО ЗА ЕВРЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ

ЗАПОВЕД 381

За да може да се извършва надзор по приложението на чл. 44 от Наредбата на Министерския съвет от 25 август 1923 година, върху движимите имущества на лицата от еврейски произход нареждам следното:

При всяко преместване на движимите вещи, от едно място на друго, тогава, когато тия вещи ще трябва да се отделят от жилището на собственика, било поради сгъстяване, било поради изселване или по друга някоя причина, е необходимо разрешение от Комисарството за София, а за всички останали населени места от съответния делегат.

При издаване на разрешението да се има предвид сигурността на новото местонахождение, като вещите винаги биват подробно описвани.

В молбите си лицата от еврейски произход да посочват: точните си адреси, точните адреси на пазителите у които ще се съхраняват вещите и причината на оставяне вещите у пазача.

Пазенето на вещите да става безвъзмездно, а в случай на ползуване на вещите от пазача възмездно и то с изрично разрешение от Комисарството за всеки случай.

Предаването не вещите да става винаги по опис и срещу разписка от пазителя. При извършване описът на движимото имущество да се спазват разпорежданията на книга І, глава ІІ от Закона за Гражданското Съдопроизводство.

Когато има опасност от заменяване, вещите да се подпечатват. Такава опасност има при предаване за съхранение на килими, мебели и др.

Пазачът отговаря за причинените вреди в случай, когато при пазене на предаденото му имущество не проявява грижата на добър домакин.

Пазачът, който се ползува от даденото му за пазене имущество или го дава другиму за пазене или го прахосва отчасти или изцяло, отговаря за причинените вреди и подлежи на наказание по чл. 319 и 320 от Наказателния Закон.

Делегатите са длъжни да съобщават в Комисарството веднага за всяко дадено разрешение, като изрично указват както името, презимето и адреса на собственика на вещите, а също и точния адрес и името на пазителя в описание на вещите, оставени на съхранение.

Разрешението се дава срещу (не се чете)

София, 12…. 1943

Комисар: Ал. Белев.

Началник канцелария Св. Николов.