Џонев: Не можеме да зборуваме за ослободителното движење на македонските Бугари без Ќустендил и неговата околина

„Историята на Кюстендил“ разказва за периода от най-дълбоката древност до 1944 г., разделен е на два тома.

Първи том обхваща периода от древността до Освобождението на България от османска власт, а том втори е Кюстендил в новото време (1878 и 1944 г.).

Не можем да говорим за Национално-освободително движение на македонските българи без Кюстендил и Кюстендилския край.

Това заяви в интервю за БГНЕС историкът доц. Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН).

С него разговаряме по повод представянето на двата научни труда, които тази вечер бяха представени пред софийската публика в зала „Проф. Марин Дринов“ в БАН.

Доц. Джонев разказа, че идеята за писането на „Историята на Кюстендил“ е стара и обхваща дълъг период на изследвания с немалко предизвикателства. „Като говорим за изследователска дейност във време на COVID криза, не беше лесно“, отбеляза той, като припомни, че бяха затворени институциите, включително и архивите за определен период от време, което създава малки стресови ситуации, но е категоричен, че колегите, с които е работил, са се справили успешно.

„Историята на Кюстендил“ е написана в период от четири години и съответно издадена. „Като всяко такова колективно издание, то си има предизвикателства – както и за формирането на екип, така и за гладко протичане на целия процес на написване, на подготовка, на редактиране и т.н. Но аз мога да кажа, че след като вече го представяме пред широката научна общественост, значи вече сме завършили този проект успешно“, каза историкът.

Доц. Джонев подчерта, че хората, които прочетат двата тома, ще научат много нови неща. „Колегите се постараха. Това е най-съвременното изследване за миналото на града и на региона. Като говорим за Кюстендил, не трябва да разбираме, че „Историята“ е само за населеното място, тя е за широк ареал, тази територия, в която Кюстендил доминира във вековете, а това не е никак малко“, добави той.

Историкът посочи, че Кюстендил е голям областен център в периода на Римската империя, важен център е в периода на Средновековието, както във Византия, така и в средновековните български държави, особено в Османската империя, където е център на санджак – един от малкото санджаци в рамките на Османската империя в българските земи.

„Разбира се, в ново време той си има своите важни моменти от историята“, каза доц. Джонев, който се занимава с историята на Кюстендил близо четвърт век и има наблюдения върху неговото съществуване, и не е изненадан от научните открития, но сподели, че у него се е затвърдило, че градът е важен център в целия период на неговото съществуване с 8 хилядолетия поселищен живот в района.

В ново време Кюстендил е важно място, през което се разрешава националният въпрос. „Той ненапразно е наречен вратата към Македония в периода на Третото българско царство и изпълнява тази задача. Тук са създадени структури на Вътрешната революционна организация. Оттук тръгват българските армии в своя поход за Национално обединение – говоря за Балканските, Първата и Втората световна война“, отбеляза историкът.

Доц. Джонев е категоричен, че не можем да говорим за Национално-освободително движение на македонските българи без Кюстендил и Кюстендилския край. „Това е все от злощастните решения на Берлинския конгрес през 1878 г.“, заяви той и посочи, че Национално-освободителното движение винаги намира своята база и изходна позиция в Кюстендил и продължи: „Армията го намира категорично. Основният плацдарм. Ненапразно Кюстендил е наречен военната столица на България в периода на Първата световна война – в нея е разположена главната квартира на действащата армия.“

Историкът подчерта, че Кюстендил има своите приноси, затова и Кюстендилският край е сред наказаните от победителите, особено в Първата световна война, когато е откъснат Босилеградският край с над 30 населени места, което довежда до стагнирането на района, оставен под властта на България. „Другият е поставен на властта и волята на победителите, които се отнасят по един доста злокобен начин с това население, подлагайки го на тотална асимилация в периода на Кралство Югославия и по-перфидно, но пак в асимилационен план, в периода на Титова Югославия, и все до днес“, заключи доц. Джонев.

Екипът на Агенция БГНЕС разговаря и с редактора на „История на Кюстендил“ – проф. Даниел Вачков, който е и един от авторите. „Представяме един град със сериозен принос в нашата история – в политическото, културното, общественото развитие на България“, обясни той, като уточни, че това изисква и формирането на един доста голям екип от специалисти, защото става въпрос за един много голям период на изследване.

Освен учени от Института за исторически изследвания към БАН, са привлечени учени и от Националния археологически институт с музей при БАН, от Института за изследване на населението и човека, както и от музея в Кюстендил. „И този сравнително голям екип се оказа, че може да работи съвместно. Не беше лесно. Проектът започна преди 4 г. – 2019, без да имаме идея какво ни предстои като изпитания“, заяви проф. Вачков и добави, че въпреки всичко това всичките му колеги са се отнесли много отговорно и са успели да компенсират изгубеното време, белязано от пандемията и локдауна, и днес могат да се похвалят с тези два забележителни тома.

„Една история, която Кюстендил заслужава, защото това наистина е един град, който в определени периоди дори е представлявал нещо като столица на България“, каза още той и посочи, че Кюстендил е богат с интересна история и вярва, че са го пресъздали.

В заключение проф. Вачков добави, че много ще се радва, ако „История на Кюстендил“ отиде до голям брой читатели – не само до кюстендилци, а до българите, които се интересуват от историята, и тези два тома да им създадат това удовлетворение при четенето, което на тях им е създало при писането.