| | |

Гоце Делчев во бугарската книжевност и народното творештво

Пишува: Елисавета Шапкарева

Едно от най-харизматичните имена в българската история – Гоце Делчев, е обект на редица стихотворения, спомени и народни песни.

Най-известните от тях са стихотворенията от Яворов от „Хайдушки песни”. За техните отношения проф. Михаил Неделчев пише: „Гоце Делчев е гениално въплъщение на апостолическото поведение на Васил Левски, а Яворов повтаря с нова сила и в друга форма Ботевото и ботевското…“ Той определя Гоце Делчев като новият Левски, Яворов – като новият Ботев и подчертава, че четиримата великани са свързани в неразчленима ярко-пламтяща социална сплав.

Стиховете на Яворов, които започват така, ще останат завинаги сред шедьоврите в нашата литература:

Ден денувам – кътища потайни

нощ нощувам – пътища незнайни;

  няма тато, нито мама –

   тато да ругае,

   мама да ридае…

В спомените си за Гоце Делчев Яворов споделя: „Гоце някога не примеси в постъпките си оня груб шовинизъм, който помрачава и най-светлото дело. “Аз разбирам света – говореше той – единствено като поле за културно съревнование на народите.” За революционера той пише: „Нивга Гоце не срещна невъзможността в онуй, което си поставяше като цел за осъществяване. Една блага душа предразполагаше всички, които го доближаваха. Една пламенна дума обайваше всички, които го слушаха. Една несъкрушима вяра заразяваше всички, които почваха работа заедно с него… Гоцевите сръчност и бързина в работа и в движение поразяваха всички около него. И турци го бяха кръстили “канатлъ’ шейтан” – хвъркатия дявол, а другари му бяха натрапили псевдонима “Ахил”. Гоце „при ежедневни опасности, всякога е бодър и засмян, всякога пъргав и безстрашен.“

С Левски и Ботев го сравнява в спомените си и Ефтим Спространов: „Великан от най-голяма величина. Великан, равен на когото няма. Може да се сравнява само с Васил Левски по организаторски дух и с Хр. Ботев по безстрашие, самоотверженост, юначество и себеотрицание.“

Климент Шапкарев нарича Гоце „велика, благородна, всеопрощаваща душа. Той замисляше, вършеше, издържаше, прощаваше и неща, които не можеха да се поберат в една обикновена човешка глава.“

Патриархът на българската литература Иван Вазов в своите „Песни за Македония“ също посвещава стихове на Гоце Делчев: 

За тебе, Македоньо мила,

живях, борих се и умрях,

отдадох младост, дух и сила,

но теб свободна не видях.

    Свободна си сега? Ликувам,

макар и в земните недра,

защото твоита песен чувам

и чувам нашето “ура”!

Едно от първите стихотворения, посветени на Гоце Делчев, е това на Михаил Герджиков, писано в Женева 1897 г. и публикувано за пръв път наскоро от Цочо Билярски:

НА ДРУГАРЯ Г. Д-ЧЕВУ.


Недей убива ти духът
Що криеш в своята душа
Недей навожда тъй вратът
Под тежкий товар на света.

Недей тъй лесно се отчайва
В борбата трудна на светът
Духът ти лек се не омайва
Нек мисли винаги умът.

Животът тежък се прекарва
С борба с мъки и с тегла
Товарът си недей стоварва
Кандило не търси в мъгла.

Ако борбата ти дотегне
Недей поглежда ти тогаз
Ръка си някой да протегне
Но слушай само твоят глас.

Борецът нивга не отпада
Пред най-страшните борби
И да се мъчи и да страда
Той все към целта си върви.

На Гоце поетът Кирил Христов посвещава през 1903 г. своето траурно стихотворение:

+ ГЕОРГИ ДЕЛЧЕВУ.


Той всъде помина – и всяка минута
Творец бе на подвиг, или на герой;
Години кръстосва със смелост нечута
Надлъж и нашир Македония той.

Приятел на делото, враг на словата –
На хубавите, ала празни слова –
Той всичко, що имаше, сложи в борбата,
Па сложи най-после буйна си глава.

И мисля аз: Истина е, че мнозина
Геройски паднаха в таз славна борба,
Но пак може би най без време загина
Тоз мъж, за по-друга достоен съдба.

Христо Силянов също пише стихотворение, което нарича „Бързай, млад войводо …“

Г. Делчеву


Бързай, млад войводо,  с вярната дружина,
И прехвърквай тези пусти планини!
Всички зли премежди досега премина
И позорът нивга теб не опетни.
Бдеща,  като тебе, чака те раята,
Жадна за  разтуха,  за гореща реч;
Бързай салт! че близко  вече е зората,
А селото още много е далеч!

Виж — над тебе буря халостна се вие
И нощта е тъмна, тъмна като рог,
Зад мъгли зловещи  месецът се крие —
Без звезди небето — тъне в мрак дълбок!
Капнаха момците. Жад гори гърлата,
Клатят се нозете,  подкосени  веч —
Но — напред! — Умора не търпи борбата. —
Бързай,  че селото още е далеч!

Що са зарад тебе спънки и прегради
Урви   вратоломни, студове и глад? —
Бурите борецу са покой-наслади,
А със крепка вяра — той е вечно млад!…
0, носи се волно, ти, кат дух победен,
Над савана робски. С  проповед  и  сеч —
Страха, от вековни срамове наследен,
От душите робски пръскай надалеч!

Бързай,  млад войводо,  с  вярната дружина.
И прехвърквай тези  пусти планини!
Всички зли премежди досега премина
И позорът нивга теб не опетни.
Бързай салт! че близко вече е зората,
А селото още много е далеч:
Бдеща, като тебе, чака те раята,
Жадна за разтуха, за гореща реч…

На Гоце Делчев посвещава своята „Елегия“ и Силвия Милева:

Звучи в простора македонска песен,

подемат я гори, реки, поля

за Гоце Делчев – вожд велик и честен,

достоен син на майката земя.

В сълзи е Кукуш – родното му място

и жертвата му всява днес тъга,

за делото апостолско и свято

геройски паднал в бой за свобода.

Той призовавал народа за борба

срещу жестокостта на робството

и с всички наши безсмъртни имена

в историята вписал своето.

А село Баница все още помни

ожесточения и кървав бой,

където под безбройните куршуми

на турците загинал гордо той.

Днес неговият подвиг вдъхновява

и нас ни учи в земните дела,

събужда преклонение и слава,

превърнал се в негаснеща звезда.

Народът също посвещава десетки свои творения на революционера. Сред най-изпълняваните песни за националните ни герои, дали живота си за свободата на България, са тези за Гоце Делчев. Много от старите народни песни в Югозападна България са посветени именно на него и все още се помнят и изпълняват от Костадин Гугов (църна чума), Гуна Иванова, Стоян Борисов, Иван Дяков, ансамбъл „Пирин“ и мнозина млади изпълнители, като децата от фолклорна група „Веселина“ и др.

Текстът на песента в изпълнение на Иван Дяков е следният:

Още ли бродиш, Делчев войвода.
Още ли бродиш, денем и нощем.
От Вардар, Струма; Места, Марица.
От Шар планина, та чак до Странджа

Припев:
Бриди, броди Гоце Делчев и деня нощя,
пей-събуждай, пей-събуждай робската земя.

Кой ли ти даде сила и воля,
ти да надвиваш всека неволя.
Няма ли, Гоце, за теб умора.
Не те ли чака либе на двора.

Припев:
Броди, броди Гоце Делчев и деня нощя,
пей-събуждай, пей-събуждай робската земя.

И днес те виждам, виждам и чувам,
смело да крачиш, сладко да пееш.
Извисил снага над планините,
все тъй забързан, все тъй юначен

Припев:
Бориди, броди Гоце Делчев и деня нощя,
пей-събуждай, пей-събуждай робската земя.

И да завършим с думите на Кирил Пърличев: „И появата му в полето на македонското освободително движение, и животът му, и смъртта му са свързани с важни моменти в развоя на революционните борби… Гоце загина достойно, както се полага на истински македонски революционер, и поколенията след неговата смърт ще му отдават своята почит“.

Написот на Елисавета Шапкарева е дел од излагањата претставени на тркалезна маса посветена на Гоце Делчев, организирана од Бугарскиот културно информативен центар во Скопје и одржана на 6 март 2024 г.

Слични Објави