Гоце Делчев вo медиумите од двете страни на Осогово

Пишува: Атанас Величков

Големината на Гоце Делчев, като идеолог, водач и ключова фигура в национал-освободителното движение на македонските и тракийските българи винаги ще предизвиква полемики от двете страни на Осогово. Полемики които варират от строго научно издържани позиции, които се появяват в медиите, макар, в повечето случаи и само като цитати от научни конференции, отразяване на годишнини и тн (характерно за българските медии), до абсолютни глупости удобни на политическата върхушка (тук първото място убедително заемат някои определени медии в Република Северна Македония).

Нека обърнем внимание на основните разлики в начина на отразяване на личността и делото на Гоце Делчев в македонските и българските медии. Тук трябва да забележим че и от двете страни на границата има много голямо пространство за подобрение, нещо което освен от атмосферата в отношенията между двете страни, зависи и от степента на ангажираност на самите медии и тяхната редакционна политика.

Не можем да очакваме чудеса от едните и другите журналисти, ако мнозинството от тях са свикнали да използват wikipedia като основен извор или пък използват личността на Гоце като поредната бухалка срещу България, която ще им осигури някаква облага, без значение дали в професионален или чисто личен план.

Малко на брой са медиите в България, в РС Македония почти ги няма, които разбират важността на Гоце като историческа фигура. Ако в България, медиите които отразяват неговото дело и значение са единици, то в РС Македония наблюдаваме съвсем друг проблем. Тук, почти не съществува медия, която да не пише, говори, представя нещо за Гоце, особено в датите свързани с неговото раждане и смърт.

Основният проблем който се вижда, когато говорим за българските медии и факта, че Гоце Делчев не е достатъчно застъпен в българското медийно пространство дори и в дните, когато отбелязваме годишнините свързани с него. Разбира се има изключения и те предимно се намират в националните медии (БНТ, БНР, БТА) и националните отговорни такива като информационната агенция БГНЕС, частните национални телевизии и големите всекидневници. Достатъчно ли е това? Това е въпрос на който всички трябва сами да си отговорим. Как да направим Гоце Делчев по-разпознаваем да речем и да го извадим на показ! Да, това е водачът на македонските българи, това е най-големият син на поробена Македония, това е признатият от всички и от леви и от десни и от протогеровисти и от михайловисти. Това е Левски за македонските българи, а и не само за тях. Ако успеем в това, няма да затворим устите на онези които като развалени грамофонни плочи повтарят за пушката рамото и българският войник, но поне ще бъдем чисти пред своите съвести.

Гоце Делчев е ключова фигура за македонските българи и за историята на България. Той е събирателният образ на чистият революционер с мисъл за хората, за тяхното добруване и за тяхната свобода. Той не е авантюристът облякъл комитската униформа за да се хареса някому или от жажда за приключения, пари или нещо друго. Той е Гоце, дори няма нужда да се споменава цялото му име.

Поради тези и още стотици причини българските медии трябва да отделят повече място за него, за неговата организация, сподвижници и наследници. Защото освен чисто комерсиалният момент, медиите трябва да внимават и с това какво представят като дневен ред пред обществото. Българите от Македония, българите от останалите исторически общности по света, трябва да бъдат в дневният ред на българското общество и за това отговорност освен политици, учени, общественици имат и медиите.

Някак неусетно стигаме и до начина по който Гоце Делчев се отразява в медиите в Република Северна Македония. Тук не можем да се оплачем от недостатъчно присъствие на големия революционер. Напротив, тук чашата отдавна прелива, не само поради твърдението на една тукашна партия откраднала абревиатурата ВМРО от Александров и Михайлов, че Гоце е идентитетот, а и поради факта, че в македонските медии, Гоце Делчев, най-често се използва с пропаганден похват за удар срещу България и българите. Крайностите тук стигат до там, да се принизява самото дело на Делчев, да се изкривява целта на неговата борба, да му се приписва някакъв анти-българизъм, за да може разказа на македонизма, като един откровенно анти-български проект, да има някакви основи, взети не от къде да е, а от недрата на македонската българщина. Звучи ужасно, но още по-ужасна е елементарността, с която това принизяване на Гоце намира почва в РС Македония.

Преди няколко години един от специалните пратеници на РС Македония в България, които трябваше да оправят отношенията между двете страни, от ефира на една българска частна национална телевизия, каза че залудо трябва да очакваме Скопие да признае че Гоце Делчев е българин. Пратеникът се казва проф. д-р Владо Бучковски, а телевизията е НОВА. Когато един такъв умерен македонски политик има смелостта да каже това пред българските зрители, няма как да очакваме останалите такива, които имат претенции, че са големи македонски патриоти (от котилото на Лазо Колишевски) да кажат нещо по-различно.

Медиите в РС Македония са отражение на политическата и икономическа класа тук. Те няма да станат обективни по отношение на Гоце Делчев и общата ни история, но могат да бъдат накарани да спрат с вулгарният си анти-българизъм. Запознатите с темата знаят, говорят и пишат, че и този инат за обективизация на историята и пришиването на македонска етническа идентичност на Гоце Делчев и на почти всички възрожденци, революционери, общественици от Македония също е форма на анти-българизъм, но поне не на нивото на двете червени и татарските и фашистки глупотевини.

Гоце Делчев е сламката за която се държи давещият се македонизъм, а македонизма е единственият клон, на който седят тези които притежават медиите в Република Северна Македония. Те няма да отрежат този клон и затова Гоце няма как обективно да бъде представен в македонските медии, без значение дали става въпрос за мейнстриим такива или за сайтове еднодневки които съществуват само заради чисто пропагандни цели и сензационни заглавия от типа вижте как беше облечена еди коя си турбо фолк звезда на кръщенето на внучето си.

Българският войник, от който така самоотвержено пазел Гоце измъчената македонска земя, за когото споменах погоре в текста, може да влезе тук под формата на капитал. Така както направиха гърците, които определени кръгове в България, активно искаха да бъдат копирани, с онова т.н. вето до дупка. Влиза българският капитал, създават се не една, а няколко сериозни медии и пазара ще направи своето. Атмосферата ще се промени осезаемо, но за това е нужно и българският бизнес да има поне малко национална отговорност, такава каквато има сръбският, каквато показа и гръцкият когато изкупи всичко което имаше някаква икономическа тежест в тогавашна Република Македония.

Като заключение, в малко по-оптимистичен тон, трябва да споменем, че Гоце и неговото отразяване в медиите, не може да накърни неговата осанка. Това е важното, отразяването може да го направи само по-разпознаваем и по-уважаван. Това е неговата големина, това е неговото достойнство, което не се влияе нито от времето, нито от моменталната политическа ситуация.

Написот на Атанас Величков е дел од излагањата претставени на тркалезна маса посветена на Гоце Делчев, организирана од Бугарскиот културно информативен центар во Скопје и одржана на 6 март 2024 г.