Гоце

/

О, Левски! …

но как си честит ти, че с време загина

Потайно живя –

прославен умря,

Ти –

БОГ! –

на една безбожна борба.

Разкъсван от рани

в ума и сърцето,

в съмнения страшни люлян,

неразбран от другари,

величан от народа,

своята вяра към него

докрай издържа

НЕКОЛЕБАН!

Левски повторил в живота,

завидна бе твойта съдба-

и Ти като него загина,

с политнали мощни крила,

НЕОВИХРЕН!

от разгрома на свойта борба.

Честит си-

навреме умря,

тепърва –

СЛЕД ТЕБЕ! –

възхода на делото

историята без жал разпиля.

И твоето щастие мъртво

нашето време наживо прибра –

ПОТОМЦИ! –

не можеш ги чу и видя,

хвалебствия странни за тебе редят:

не турци, не гърци и сърби,

най-опасни за великото дело –

ТЕЗ!,

на чийто език си писал,

наивно народа

и себе си даже,



как ли все още

не бил си разбрал?

И вярват –

ГОРКИТЕ! –

че да не беше тъй рано умрял,

нова народност Ти би си избрал.

Да можеше, Гоце,

да можеш

от съня си вечен

да надзърнеш за миг –

камъкът ще се засрами

и земята ще простене

от болката на твоя вик:

– Да не бях се раждал,

щом и на лъжата съм нужен велик!

О, как си честит,

че отдавна загина –

ни народ, ни държави

днес не би ни познал.

И ще клюмнеш ли горда глава,

че твоето време

невратно отмина

и след толкова много

сразени орли

уморените майки родиха

безумна памет,

неискаща да я боли.

Безсмъртен живя,

честит и в смъртта,

Ти –

гений! –

на една –

О, БОЖЕ –

изоставена борба.

Автор: Кирил Христов (1875-1944), голем бугарски поет и боем.

София, 1981-1982

(Тодор Велев „Неудачни огньове”, С. 1996, с. 10-13)

Претходна статија

(Видео) Бугарскиот авион пред да полета кон Скопје за прв пат од долго време

Следна статија

Милотинова: Од клучно значење е Бугарите да бидат запишани во Уставот на РС Македонија

Најново од Истакнато

Ќорсокак

Пишува: Владимир Перев На 24 јуни 2022 година стана пресврт, револуција во менталната матрица на бугарите