Големото значење на „Македонска крвава свадба“ за бежанците од Македонија во Бугарија*

Fаcebook статус на Даниела Горчева

През 2017, когато беше в София, Тед Кочев разказа как тяхното голямо семейство от български емигранти са се събирали всяка неделя в дома им в бедния емигрантски квартал в Торонто да пеят български песни и са ставали от масата да играят.

Хорото се е виело из всичките стаи – кухнята, дневната, коридора, спалните, отново в дневната и кухнята. Пият и пеят, пеят и играят.

Той разказа и как майка му и баща му са играели в пиесата “Кървава македонска сватба”.

Опитах се да му кажа, че къщата на автора на “Кървава македонска сватба” Войдан Чернодрински се намира на 100 метра от мястото, където сме, но той беше уморен от много вълнения и приказки и не ме разбра.

Разказът на Тед Кочев обаче напомня какво голямо значение има тази забравена днес пиеса за нашата емиграция в чужбина и за бежанците от Македония в България.

Премиерата на тази пиеса е била през 1900 година, но е била забранена от правителството, за да не се развалят отношенията на България с Турция. Стражари разпръскват публиката, но срещу тях въоръжени македонски четници начело с известния македонски войвода Борис Сарафов (брат на артиста Кръстьо Сарафов) спират полицията и премиерата все пак се състои.

Войдан Чернодрински създава Македонски театър, с който обикаля България, Македония и Сърбия. От този театър започват пътя си някои известни български артисти.

По неговата пиеса “Кървава македонска сватба’ е създадена операта “Цвета” на маестро Георги Атанасов.

Чернодрински вдъхновява и съвременния български и македонски театър. Иван Добчев поставя пиесата “Чернодрински се връща у дома” на македонския драматург Горан Стефановски.

Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония – “Македонски театър (По случай бенефиса на Войдан Чернодрински)”, публикувано във в-к “Илинден”, год. II, бр. 10, София, 11 март 1922 година

Арсени Йовков за Войдан Чернодрински и неговата прочута пиеса “Македонска кървава сватба” :

“… пиесата не само игра една пропагандаторска революционна роля между македонската емиграция в България, но постигна и едно големо изобличение на сръбските вярвания, че Македонското население е сръбско. Когато след четиригодишни непрекъснати обиколки на театъра из България (1900 – 1903 год.), когато той създаваше небивал ентусиазъм, както из македонската емиграция, тъй и из българското общество – замина за Сърбия, сърбите, придавайки едно привидно разположение към театъра, му дадоха един задоволителен прием. Така театъра даде “Кървава Македонска Сватба” в Белградския Народен театър в присъствието на днешния сръбски крал и онова на брат му Георги.

Обаче и там, и в Ниш, и в Крагуевац, и в Пожаревац все едно бе очудването на сърбите от диалекта в пиесата и все едни беха въпросите след представлението: “защо не причате по македонски, а причате по бугарски? Иер то е Македонски театър?”.

Да, “Македонски театър” трябваше да поднесе на сръбското общество много разочарования за македонския диалект, след като Белградската Велика Школа бе насадила убеждението, че в Македония се говори на “чисто сръбски”.

Македонският театър нагледно показа на Сърбия каква “terra incognita” е Македония за Сърбия, така както го днес доказват там отношенията между власт и население.”

И още:

“Литературата на България в това направление преживя два идентични моменти, свързани с двете освободителни движения всред българския народ – онова на освобождението на Северна и Южна България и онова на освобождението на Македония и Одринско.

Както във времето на Любен Каравелов литературата бе подчинена на освободителното дело и бе неговия пръв пионер, тъй и литературата около македонската революция се подчини в служба на неговите цели.”

http://strumski.com/biblioteka/?id=1268

*Насловот е на редакцијата.