Комеморативна статија на Андреј Љапчев, по повод убиството на бугарскиот научник и припадник на ВМРО Никола Милев
Извор: Струмски
Комеморативна статија на Андреј Љапчев, напишана по повод убиството на проф. д-р Никола Милев.
Още една скѫпа жертва! Снощи падна отъ злодейска рѫка Никола Милевъ.
Никола Милевъ е известенъ не само у насъ, а далечъ и задъ нашитѣ граници.
Високо образованъ, трудолюбивъ съ голѣма житейска опитность, макаръ и още младъ, голѣмъ познавачъ на нашата история, особено на новата ни и нещастна история, той учеше новото поколение да обича своята родина.
Той беше единъ отъ най-жаркитѣ апостоли на просвѣтения патриотизъмъ. Подъ просвѣтенъ патриотизъмъ той разбираше както и трѣбва да разбира всѣки културенъ човѣкъ, не вражда, а любовь между хората и взаимно уважение. Никола Милевъ беше носитель на просвѣтения патриотизъмъ особено между своитѣ прокудени сънародници.
Той работеше между всички българи за единъ истински сговоръ и разбирателство, чрезъ здравия разумъ и словото, за да се отстранятъ всички недоразумения.
Въ това направление той работеше неуморно, особено отъ както се създаде в. Слово. Вестникъ “Слово”, не е вестникъ на нѣкоя партия или на нѣкое съсловие. Този вестникъ ратува между българщината да стане културна. Да води своитѣ борби на културна почва, а не чрезъ насилие, злоба и мъсть. Дружбашкия режимъ, който бѣше въздигналъ в кумиръ насилието и тиранията, срещна въ лицето на Н. Милевъ най-яркия свой противникъ, било чрезъ колонитѣ на в. Слово, било другаде.
Тихия Милевъ не изтъкваше себе си на площади и събрания, той не търсеше слава, но тия, които го познаватъ отблизо, знаятъ какви качества съединяваше въ себе си. Тия качества го надигнаха да бѫде професоръ въ университета, секретарь на парламентарната група по министерството на външнитѣ работи, народенъ представитель и председатель на редица културни дружества. Тия качества го издигнаха най-после и до положението на пълномощенъ министръ въ Вашингтонъ, за какъвто беше назначенъ преди нѣколко дена, но злодейската рѫка не гo остави да замине. Той загина не като насилникъ и мракобесникъ, а като най-идеаленъ ратникъ за свобода и правовъ редъ.
Той загина заради голѣмата любовь за онова, що е най-ценно скѫпо за човѣка.
Той загина, той стана жертва на рожби на болното време, на тъмни духове и подкупени съвести.
Той загина, но нѣма да загинатъ неговитѣ идеали, жертва на които стана той, защото хиляди съвестни българи вървятъ подиръ тѣхъ.
