Најстарата опсерваторија во Бугарија повторно ги отвори своите врати за посетители

Извор: БГНЕС

В Есенния световен ден на астрономията, след ремонт и реставрация, най-старата обсерватория в България – Астрономическата обсерватория на Софийския университет, отново отвори врати, предаде репортер на БГНЕС. 

Световният ден на астрономията се отбелязва два пъти в годината – през пролетта и през есента, като конкретната дата варира всяка година, тъй като се свързва с приближаването на Луната до Земята. 

Тази година отбелязваме Есенният световен ден на астрономията на 27 септември, като столичани и гостите на града могат безплатно да посетят и видят реставрираната Астрономическа обсерватория на Алма матер.  

„От много години екипът на Катедра „Астрономия“ и на обсерваторията се борим да се случи този ремонт. За щастие, трудностите, които имахме в миналото, вече са история. Близо 3 години продължи ремонтът. Реално от април месец 2023 г. обсерваторията бе затворена до този момент. Отново вече може да я отворим за посетители, за студенти, за различни мероприятия, които провеждаме тук, като кръжок по астрономия, отворени врати, като днешния прекрасен повод – Есенния световен ден на астрономията“, заяви пред БГНЕС ръководителят на Астрономическата обсерватория Евгени Овчаров. 

Инициативата за пролетния и есенния ден на астрономията започва от любители астрономи някъде в САЩ през 1970-те години на миналия век и преди повече от 20 години добива световен характер. „Пролетта в края на април – началото на май, когато Луната е в първа четвърт и есента в края на септември – началото на октомври отново Луната трябва да е в първа четвърт, така че да можем да погледнем и Луната, и обекти от по-далечното небе. Така се избират тези дати“, обясни Овчаров и отбеляза, че много обсерватории и организации с любителите астрономи по света отбелязват този ден. 

А основната идея на този ден – пролетният и есенният, е астрономите да извадят телескопи и да покажем на хората красотата на нощното небе. „Разбира се, това сме го планирали и днес. Но, за съжаление, метеорологичната обстановка не е точно с нас, има облаци. Разбира се, имаме готовност да погледнем към небето, ако те се разкъсат“, каза ръководителят на Астрономическата обсерватория на СУ. 

На въпроса ако облаците се разкъсат, какво може да се наблюдава тази вечер, той посочи: „В по-късните часове, след 20 ч., планетата Сатурн се вижда в момента, макар и ниско на изток – от обсерваторията имаме видимост в тази посока, и някои обекти от по-далечното небе, доколкото позволяват светлините и прахът над София, защото чак толкова красиво няма как да ги видим, колкото от обсерваторията в Рожен, например.“ 

Сградите на Астрономическата обсерватория са пет. 

В голямата сграда се намира лекционната зала. „В момента там сме обособили една изложба, както и в коридора. Преди около година заработи новия 1,5-метров телескоп на Националната обсерватория – Рожен и има изложба с астрофотографии, правени с този телескоп. Също така някои инструменти показваме, които използваме в нашите практики със студенти, обучение на ученици“, разказа Овчаров. 

В следващата зала е показан макет на мисията на космическия апарат „Нови хоризонти“, която пътува до Плутон и доста отвъд Плутон. „В третата зала представяме различни стари инструменти, които са работили тук в обсерваторията, от времената, когато се е работило с т.нар. фотографски плаки. В големия купол на обсерваторията – може би най-голямата атракция за хората, е старецът, както го наричаме – най-старият телескоп на постоянен фундамент в България“, посочи той и добави, че на първия етаж е разположена част от една изложба на любителите астрономи в България „Звездно общество“, които са дарили на обсерваторията част от техните кадри. 

В старата сграда също може да се влезе. „Половината от сградата е достъпна с импровизирана изложбена част със стари документи, стари инструменти, които са от самото начало на обсерваторията, още от XIX век“, разказа ръководителят на Астрономическата обсерватория. 

Останалите две сгради предстои да бъдат отворени. „Малкият купол, където ще монтираме съвременни телескопи. Меридианният кръг, който също е реставриран напълно – това е много важна сграда, защото там е имало специален инструмент, с който е наблюдавано нощното небе, сверяван е прецизен часовник и оттук е давано точното време за цяла България“, каза още Овчаров и поясни, че службата за точно време е била в обсерваторията до 1986 година. 

Ръководителят на Астрономическата обсерватория обърна специално внимание и на фонтана със скулптурата на Васил Зидаров, който отново е действащ, като уточни, че фонтанът не е работил от десетилетия, но сега е напълно реставриран. Овчаров разказа и повече за скулптурата, която представлява едно момче, което държи Комета и е седнало върху Земята. „Кометите смятаме, че са донесли водата на земята и в известен смисъл са символ на живота, така че този фонтан също е пряко свързан с обсерваторията“, отбеляза той. 

Овчаров сподели, че с колегите му са изключително щастливи, че най-сетне могат отново да ползват обсерваторията в пълния ѝ блясък и имат възможност да отворят врати с такова събитие, каквото е Есенният световен ден на астрономията. 

„Надявам се да се разкъсат и облаците, за да погледнем небето“, каза той в заключение.