Не ѝ помагајте на Украина. Немојте! Нема смисла!

Facebook статус на Тетјана Станева

Европа и целия свят се продаде на путин. Защо да си харчите парите, а ние да си проливаме кръвта? Всичко скоро ще е “руски мир”! Сигурно света го иска, ако не го спира и унищожава.

Не бързайте, къде да бързате вече? Безброй домове са разрушени, електростанциите също, безброй хора умряха и умират, бездомни и осакатени. Икономиката е съсипана. Селото ми е празно. Без мъже.

Късно. Няма смисъл. Дори и да се сетите за оръжие, снаряди и танкове, няма кой да сяда в тях.

А и какъв смисъл да инвестирате в страна, която ще загуби? Слаба, с дългове и осакатена тотално? Вярно, трябва се гледа по вятъра, ако той духа в страната на русия, трябва да сте с победителите. Силните, богатите и с гориво. Който има пари и приятели, той е силен. Който плаща, той поръчва музиката, която ще играе света. русия опови света със своята “музика”. Туряйте по-силен звук и наслаждавайте се.

Какви филми? Защо да ги снимам? На кого трябват те? Украинските българи ще продължат да воюват и умират тихо. Безгласно. Без вечна памет за тях и оплаквания. На кого им пука за нас?

Приеха закона за мобилизацията. Неизбежно беше. Там много точки ще се подновяват. Обаче най-важното, че сега всички трябва да се явят във военкомата, а не да чакат кога ще им връчат призовка, иначе са нарушители и ще имат съответни глоби и наказания.

Колко още хора нелегално ще напуснат държавата? Много? Защо ли? Защото умеещите доброволци и професионалните войници свършиха, а другите неумеещите не искат да умират. Природно е.

Срещам много приятели патриоти, които от първия ден помагаха, возиха хуманитарна помощ, приемаха преселници, едните си дадоха колата и 75 хиляди евро на ЗСУ, с които планираха да купуват къща, защото както и всеки мислиха, че скоро всичко ще свърши, че ето светът няма да допусни геноцид и тероризъм в центъра на Европа, а дарението е по-важно от собственото обогатяване и дом. А сега същите хора търсят начин на печалба, на оцеляване, тъй като имат деца, а бизнесите им са тотално съсипани по причина на войната.

А тези дни рашистските терористи полудяха и бият по електростанциите. Съсипаха до основание най-голямата станция в Киивска област. Какво ще е с тока неизвестно.

И окупантите по малко, по принцип на изпепелената земя право, но отбутват линията на фронта по-напред.

Санкциите не работят. Познати моряци казват, че на международните кораби има работници руснаци, и горивото никой да не види се препълня от един кораб на друг направо в окена без спазване на екологически мерки, и корабите ходят в русия със стоки, а украинците, които не искат да ходят в Русия, ги снемат от кораба.

И третата година войниците са без демобилизация, а и някой без отпуска, няма никаква ротация и скоро няма да имат почивка. Полудяват буквално.

Разделението в обществото расте. Линията минава между тези които са на фронта и тези които бягат, не искат да воюват.

Хората са в непрекъснат стрес и страшно уморени. Децата втори ден не са на училище от непрекъснати сирени. Духът е отчайващо съборен. Животите са съсипани.

Войната носи хаос. Пълен. Безпросветен. Светът няма чувство за самосъхранение. Върви към края си.

Не знам защо ви го пиша тона за пореден хиляден път. От отчаяние и тъпа черна болка и безнадеждност. Ако се уморихте от тези оплаквания отпишете се. Ще ви разбера. Просто имам нужда да го кажа. А вие трябва да осъзнаете, ако ми доверявате.

Първите двете снимки са на Yan Lelyuk от Миколаивска област. Не искам да ги коментирам, те сами говорят за себе си повече от думи. Гледах ги и се опитах да представя живота там, преди войната да го спре. Гледах и плаках. Лалетата изникнаха без стопаните си… Третата снимка е моя от днес, моят двор. Насадих цветя. Само едногодишни. Няма смисъл за повече…