Нешто, што путинистите не можат да го разберат
Facebook статус на Манол Глишев
Нашата мила Европа много прилича на голямата, разпиляна Елада от II в. пр. Хр. Тя е била страна или по-скоро култура, лежаща едновременно на Балканите, по Архипелага и в Мала Азия. На изток от нея се е простирало страховитото царство на партите, на запад – гладната република на Сената и народа, тъкмо излязла победителка от големия си конфликт с Картаген и съответно червива от пари и амбиции, притежателка на мощен флот. А по средата между тези две сили Елада е била разделена на малки държави, обединени или по-скоро разединени от серия неуспешни съюзи. Горда с наследството и цивилизацията си, но напълно неспособна да се защитава. Партите на изток вече са поглъщали останките от някога мощните елинистически монархии в Месопотамия. Следващата стъпка е била логична: експанзия на запад и възстановяване на персийската империя от ахеменидско време. Дали Македония, Пергам, Атина и Спарта от II в. пр. Хр. са можели да повторят при нужда вече тристагодишния подвиг на прадедите си от Маратон и Саламин? По-скоро не. Елада е чакала някой да я глътне като зряла круша. Е, ужасно провинциалните римляни отвъд тясното Йонийско море не чакат Партия да стигне Пропонтида. Намесват се. Намесват се няколко пъти, отначало предупредително, сетне решително. Да, разбира се, елините първо не са били щастливи, нито техните съседи траките. Съответно Елада губи свободата си. Но пък цивилизова римляните и в крайна сметка от гръко-римския отначало насилствен брак се ражда едно щастливо отроче – именно Византия, с която всъщност всички можем да се гордеем (включително и българите). Римляните все пак достатъчно приличат на гърците, нямат нищо против да им подражават, мъкнат красиви мрамори към Рим и открито обичат да са туристи по гръцките градове. По-късно гърците им връщат жеста, заемайки името на римската държава.
Хайде сега да се върнем в наше време. Поне от 1914 насам Европа не се справя сама. Ние тук сме се избивали за нищо. Първата световна война е позор и грешка. Руската революция от 1917 е чудовищно престъпление, начало на нов кошмар. Втората световна е грях и светотатство, самоунищожение на цивилизацията, а към нея добавете и неистовото престъпление на Холокоста. Прекият резултат пък от руската революция е амбицията на новата, вече Съветска Русия да завладее Европа. Тази Съветска Русия доста напомня както на партското царство, така и на всички други ужасяващи ориенталски деспотии, само дето към типичната жестокост и корупция прибавя една гнусна модерна идеология и индустриален глад. Между мерзостта на нацизма и чумата на комунизма горката Европа няма големи надежди. Полша и Франция рухват бързо, а по-малките държави изобщо нямат шансове.
И тук идват нашите модерни римляни, американците. Ленд-лийз и участие. О, да, те не са очарователни. През 1776 може да са били романтични герои с прекрасна нова конституция (писана четиринайсет години след Паисиевата “История”) и съмнителни принципи, през 1860 – робовладелци със стил, а през 1890 на ръцете им вече тежи един геноцид. Сефте, както биха казали османците, бършейки ръце от Хиос и Батак и подготвяйки се за Армения. Алеко Константинов се възхищава от Бродуей едва три години след гибелта на Седящия Бик (хубаво нещо е историята: нашето Априлско въстание става само два месеца преди битката при Литъл Бигхорн). И тъкмо тези недокрай симпатични американци все пак спасяват Европа от собствената ѝ склонност да се самоунищожава. Не веднъж, не два пъти, а редовно. Правят го през цялата Студена война. Правят го дори днес. Разбира се, че не са светци. Разбира се, че често подкрепят абсолютно корумпирани режими и че дипломацията им е като слон в стъкларски магазин. Точно като римляните, нали това ми е тезата.
Между другото – вътрешните спорове и истерии на американците не ви ли напомнят на сецесиите и борбите от времената на Гракхите? “I have a dream” е нещо, под което Тиберий и Гай биха се подписали.
Но американците имат стандарти. Двеста години стабилна Конституция, топла течаща вода, стремеж към щастие. Не е лошо. Поне като за Европа офертите на Щатите са напълно приемливи, даже приятелски. Може да се работи с тези хора. Във всеки случай са за предпочитане пред партите, искам да кажа пред неясно защо самообявилите се за православни полумонголски потомци на Сталин. Някак си на американците повече им идва да продават дънки, пуканки и филмчетата на Дисни вместо да организират чистки и концлагери. По отношение на насилствените преселения и геноцидите те всъщност са невинни бебета в сравнение с московците. Споменах индианската история, която често е притча во язицех за любителите на водка и ватенки, но никога не се говори за невероятната история на руския колониализъм в Сибир, Кавказ, Полша и България. Ако ви се чете хорър, то препоръчвам историята на руската империя във всичките ѝ разновидности от Иван Грозни до днес. Американците все пак не си позволяват някои неща поне в Европа. Нали разбирате, тук не е затънтена Галия, а изтънчена Елада. Докато партите нямат такива скрупули, както днес може да потвърди Украйна. Ако американската държава няма защо да се гордее с Гуантанамо, то тя все пак не ни устройва Гуантанамо директно в Донбас, нали? Ето една разлика.
И съответно ето защо е в наш общоелински, извинете, общоевропейски и в частност български интерес да предпочитаме римляните, искам да кажа – американците пред партите, ох, руснаците.
