„Нишките на сеќавањето: Во Медвен килимите раскажуваат за бунтовниот дух и златните раце на Котел“

Извор: БГНЕС

В сърцето на Сливенския балкан, сгушено сред вековни гори, се намира село Медвен. Това не е просто географска точка, а място-символ, родило един от най-непримиримите духове на България – летописеца на Априлското въстание, Захари Стоянов.

Днес, именно в неговото родно място, под открито небе, се разказва една друга история. В разстояние на три дни тук се разгръща една история, изтъкана не с думи, а с вълнени нишки, багри и символи. Близо 130 уникални котленски килима са подредени в грандиозна експозиция, която е много повече от изложба – тя е живо свидетелство за характера, вярата и таланта на един забележителен край, разказва кореспондентът на БГНЕС в града.

Котел и регионът около него от векове са люлка на бунтовници, просветители и майстори. Суровата природа на планината е калила характери – горди, независими и свободолюбиви. Това е земята на Георги Раковски, на д-р Петър Берон, на Софроний Врачански. Това е и земята на хиляди безименни жени, които с търпение и любов са втъкавали в килимите си същия този непокорен дух – в строгите геометрични форми, в сложните орнаменти и в монументалното им излъчване.

За да се потопим в този свят, разговаряме с куратора на изложбата Дора Куршумова, която най-добре описва мащаба и целта на събитието: „Искам да кажа, че всички килими, които са в Медвен, са собственост на колекционерката Петя Янева. Тя има над 200 килима, но тук сме избрали най-хубавите килими, които са близо 130. Всеки от тях наистина разказва история, но по този начин всички общо разказват историята на уникалната котленска килимарска школа.”

Тайната на вертикалния стан: Занаят, вграден в основите на дома
Ключът към разбирането на тази уникалност се крие в самата технология на тъкане – сложен, колективен ритуал, който започва още с градежа на къщата. Дора Куршумова разкрива защо котленската школа е толкова специална: “Всички килими са тъкани на вертикален стан. Така може да се направи широк килим и 6 м, както е този килим, който през 1892 г. на първото Пловдивско изложение спечели златен медал. Той е 6 м широк, 8 м дълъг. Вертикалният стан в този край се прави още когато се строи къщата. Отвън, а за лятно време се слагат едни големи подпори и се слагат частите на стана, така че тъкачката да може да заснове заедно с приятелки, защото сама не може да заснове стана. Това не може да стане машинно и застрашава котленския занаят за тъкането.”

Този сложен процес обаче не е бил повод за криене на занаята, а точно обратното – за споделяне и взаимопомощ. Кураторът описва тази своеобразна арт терапия: „Тъкачките не си крият занаята. По-опитните правят бордюра на килима, а по-неопитните са във вътрешните части, да могат да си помагат и килимът да върви едновременно като тъкан, което е много ценно. Защото тъкачките по този начин са си правили арт терапия. Тъкали са едни сложни модели и въпреки всичко са си запазили едни много хубави спомени. Втъкали са хубави мисли и хубави пожелания в килимите и не познавам тъкачка, която не може да пее. Много песни са изпели и може би са ги втъкали също в килимите.”

Езикът на орнаментите: От Лазаровден до Божи гроб
Зад всеки от тези сложни модели се крие цяла вселена от смисъл. Орнаментите не са просто украса, а кодирани послания, дълбоко свързани с живота и обредността на котленци. Дора Куршумова разяснява тяхната богата символика: „Ами, това са модели, които са свързани във времето с котленската семейна обредност. И лабиринта, и клонките, и бръмбарите на Балабанов… Те са влезли, както и лозинките и бърдуците, във всяко семейство с ритуали. С Лазаровден влизат лозинките, бърдуците влизат в понеделник след сватбата във всяка къща, защото свекървата трябва да го е изтъкала, той е килим, за да го постели. И по този начин всеки орнамент от старокотленската школа иска да покаже неговата предпазна сила, неговата хубост и неговата символика. Котленският килим винаги е бил и постелка за празник, и постелка, която да пази рода, да бъде дълговечен. Всяка баба, която е изтъкала за внучката си, за чийз го е нарекла, и внучката продължава да го постила с мисълта за посланията и добрите думи на баба си.”

Сред стотиците орнаменти се откроява и един на пръв поглед неочакван символ, чието присъствие обаче има своето логично обяснение: „В старокотленските килими, в които има над 420 орнамента, което е уникален знак за тази школа, много често виждаме като пожелание еврейската шестолъчна звезда. Това е знак, че някой е ходил на Божи гроб и е станал хаджия или пък е пожелание да отиде. Обикновено е в бордюрите на килимите, но най-често се среща в уникалния котленски модел – модел „кадрави звезди”. И колкото да е странно, но си носи и предпазната сила, и символиката, и пожеланието, което правят другите орнаменти.”

„Гробницата” – изтъканата карта на просветения Котел
Върхът на котленското майсторство и сложност безспорно е легендарният килим „Гробницата”. Името му, макар и мрачно, идва не от сюжета, а от неимоверния труд, вложен в него, както разказва Дора Куршумова: „Килимът, който, за съжаление, е известен с това не толкова симпатично име „Гробницата”, е кръстен така, защото е много труден. Във всяка една четвърт от килима нито една от фигурите не се повтаря. Това е карта на Котел, така както е изглеждал преди пожара. В този килим могат да се намерят над 55 съответствия със сгради, които са съществували тогава. Виждат се църквите, виждат се двете реки, които ограничават стария Котел… Виждат се къщите на богатите овцевъдски семейства… оградени са къщите на Петър Берон, на Мамарчев. Виждат се и многобройните училища на Котел, защото Котел е един от най-учените градове. Той е на пето място по образование на жените и на шесто за мъжете. Този малък Котел е бил образован.”

Неповторим и безценен: Занаят, който машините не могат да заменят
В епохата на изкуствения интелект и дигиталното възпроизвеждане възниква логичният въпрос – може ли тази сложна техника да бъде имитирана от машина? Отговорът е категоричен и именно в него се крие част от днешната стойност на килима: „Не може, за съжаление. И това обрече занаята на забравяне. В това трудно време, когато сме свикнали всичко да става много лесно, е много лесно да забравим ей тия старите неща, в които има толкова много история, включително и котленският начин на тъкане на отвесен стан. Затова е двулицев, защото не може да стане машинно, но трябва да му запазим паметта.”

Именно тази невъзможност за механизация, която в миналото е била заплаха, днес може да се окаже ключът към възраждането на занаята. Надежда има и тя е в младите хора, както вярва кураторът: „Ръчната изработка на днешно време е най-ценното и най-скъпото нещо. Искам да кажа, че ученички от Националната художествена гимназия „Димитър Добрович” в Сливен, тъкат точно като котленките и умеят да тъкат… Те могат да тъкат килим, просто ако се намери пазар, точно като сувенирен елемент, даже да е по-малко килимче, като стенно пано… Има поне 50 деца в Сливен, които се учат да тъкат и тъкат много добре. Така че не смятам, че занаятът е толкова осъден да умре. Зависи от всички нас да го съхраним, както и орнаментиката, за да пребъде котленският килим. Има нов живот!”

Празникът в Медвен е живото доказателство за този нов живот. Освен експозицията, програмата включва уникално ревю на килими, показващо моменти от семейната обредност. На четири отвесни стана желаещите могат да опитат тайните на тъкането, а в специална багрилница – да боядисват прежди с 12 различни растения. Дванадесет лекции разказват в дълбочина за всеки модел, а работилници по дизайн дават шанс на всеки да създаде свой собствен орнамент.

Посещението на изложбата в дните около 22 септември е и един чудесен начин да се отбележи Денят на независимостта на България – празник на същия този непокорен дух, който виждаме втъкан във всяка нишка на котленските килими.