Бугариja и Романија со први чекори во Шенген зоната

Извор: БГНЕС

След 13 години чакане България и Румъния в неделя ще се присъединят частично към широкото Шенгенско пространство на Европа за свободно движение, отваряйки пътуването по въздух и море без гранични проверки. Но контролът по сухопътните граници ще остане в сила поради противопоставянето на Австрия на източноевропейските страни да станат пълноправни членове на Шенгенската зона заради страх от наплив от търсещи убежище.

Въпреки частичното членство премахването на контрола по въздушните и морските граници на двете страни има значителна символична стойност. Приемането в Шенген е “важен крайъгълен камък” за България и Румъния, символизиращ “въпрос на достойнство, на принадлежност към Европейския съюз”, според външнополитическия анализатор Стефан Попеску. „Всеки румънец, който трябваше да върви по алея, отделна от останалите европейски граждани, чувстваше, че се третират по различен начин“, каза той пред АФП. Иван Петров, 35-годишен български мениджър по маркетинг, който живее във Франция, каза, че е ентусиазиран от по-малко стресиращите пътувания и времето, което ще може да спести.

И те бяха на 29

С присъединяването на България и Румъния от неделя Шенгенската зона ще се състои от 29 членки – 25 от 27-те държави-членки на Европейския съюз, както и Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Според румънското правителство шенгенските правила ще се прилагат за четири морски пристанища и 17 летища, като летището Отопени близо до столицата Букурещ ще служи като най-големият център за шенгенски полети. Повече служители, вариращи от гранична полиция до имиграционни служители, ще бъдат разположени на летищата, за да „подкрепят пътниците и да открият тези, които искат да се възползват, за да напуснат Румъния нелегално“, увери правителството. Ще се извършват и проверки на случаен принцип за разкриване на лица с фалшиви документи и борба с трафика на хора, включително на непълнолетни. И България, и Румъния се надяват да се интегрират напълно в Шенген до края на годината, но Австрия засега е отстъпила само за разрешаването им да се присъединят по въздух и море.

Хърватия, която се присъедини към ЕС след Румъния и България, ги победи през януари 2023 г., като стана 27-ият член на Шенген. Създадена през 1985 г., повече от 400 милиона души могат да пътуват свободно в Шенгенското пространство без контрол на вътрешните граници.

“Необратим процес”

Докато някои имат повод да празнуват, шофьорите на камиони, изправени пред безкрайни опашки по границите с европейските си съседи, се чувстват изоставени. По-рано този месец един от основните профсъюзи на румънските автомобилни превозвачи призова за „спешни мерки“ за постигане на пълна интеграция в Шенген възможно най-скоро, като изрази съжаление за огромните финансови загуби, причинени от дългото чакане. „Румънските превозвачи губят милиарди евро всяка година само заради дългото чакане на границите“, каза генералният секретар Раду Динеску. Според синдиката шофьорите чакат обикновено от 8 до 16 часа на границата с Унгария и от 20 до 30 часа на българската граница, като пиковете са по три дни.

Българският бизнес също изрази недоволството си от бавния напредък. „Само 3% от българските стоки се транспортират по въздух и море, а останалите 97% по суша“, каза Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). „Така че ние сме на три процента в Шенген и не знаем кога ще стигнем там с останалите 97 процента“, каза той пред AФП. И Букурещ, и София казаха, че няма да има връщане назад. „Няма съмнение, че този процес е необратим“, каза румънският вътрешен министър Каталин Предою този месец, добавяйки, че този процес „трябва да бъде завършен до 2024 г. с разширяването до сухопътните граници“.